Решение № 2916 от 21.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Хайдутов, от гр. Перник, подадена чрез представител по пълномощие адв. Й. Лозанова-Паланкова от Софийска адвокатска колегия, против Решение 37/30.03.2022 год., постановено по административно дело 218/2021 год. по описа на Административен съд Перник. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалба на Хайдутов срещу Заповед от 19.01.2021г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, спрямо автомобил марка Джип", модел Гранд Чероки, с рег. [рег. номер]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тези твърдения са развити подробни доводи и аргументи. Иска се неговата отмяна, решаване на делото по същество и уважаване на иск за заплащане на обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претендира присъждане на разноски по приложен списък. В съдебно заседание, касаторът лично поддържа оспорването по изложените доводи и аргументи, като заявява искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Център за градска мобилност ЕАД към Столична община, чрез представител по пълномощие адв. М. Григорова от Софийска адвокатска колегия, в писмен отговор и лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски съобразно приложен списък пред касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Ответникът С. Митов, инспектор Контрол паркиране от сектор Контрол паркиране в Център за градска мобилност" ЕАД към Столична община, чрез адв. М. Григорова, в писмен отговор и лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира разноски съобразно приложен списък пред касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решене Административен съд - Перник е приел за установено от фактическа страна, че на 19.01.2021 год., около 20:00 ч., жалбоподателят Г. Хайдутов, като водач на лек автомобил марка Джип", модел Гранд Чероки, с рег. [рег. номер] е паркирал същия в гр. София, на ул. Дойран 2, пред ресторант Ниагара, в обхвата на спирка на градския транспорт. На същата дата, С. Митов заемащ длъжност "Инспектор контрол паркиране" в Център за градска мобилност" ЕАД към Столична община, изпълнявайки служебните си задължения, подал Позивна 113 (отразена под 24 в списъка на Позивни на инспектори от звено Контрол паркиране) и разпоредил принудително преместване на управлявания от жалбоподателя автомобил, като е приел, че същият е паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 2, т.3 от ЗДвП, за което е съставен констативен протокол и четири броя фотоснимки и е изготвил скица на местоположението на автомобила, спрямо пътното платно и спрямо поставения Пътен знак Д23 (тролейбусна спирка). В изпълнение на разпореждането, автомобилът на жалбоподателят е бил принудително преместен от екип в състав оператор Р. Тодоров и шофьор М. Стоилов, със служебен автомобил 64, съгласно съставен протокол за принудително преместване на ППС 35450/19.01.2021г. Моторното превозно средство е преместено на специализиран паркинг Славия, като жалбоподателят е заплатил сума в размер на 66,00 лв. за принудителното преместване и престой на наказателен паркинг. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган "Инспектор контрол паркиране" в "Център за градска мобилност" ЕАД към Столична община, който е надлежно оправомощен и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. Първоинстанционният съд е счел, че от приложените по административната преписка писмени доказателства, в т.ч. Констативен протокол, съставен от С. Митов на 19.01.2021 год., четири броя фотоснимки, удостоверяващи точното местонахождение на автомобила, по отношение на който е приложена ПАМ и проведеният разпит на свидетел в съдебно заседание са налице материалноправните предпоставки за принудително преместване на лекия автомобил. Приел е, че така паркирано МПС - перпендикулярно на тротоара и оста на пътя, с предницата насочена към ресторант Ниагара, непосредствено след поставения там пътен знак Д23, означаващ наличието на тролейбусна спирка и установеното от свидетелските показания, че автомобилът се е намирал в началото на самият джоб на спирка на градския транспорт, пречи на спирането на тролейбусите от редовните линии на градския транспорт и създава опасност за останалите участници в движението, още повече че спирката се намира в непосредствена близост до кръстовище на ул. Дойран и ул. Кюстендил, а срещу нея е ул. Нишава. При тези данни съдът е направил извод, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е създавал пречки за преминаването на останалите участници в движението. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна, а предявеният иск за обезщетение на претърпените вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че за прилагане на посочената ПАМ са предвидени две отделни хипотези 1. По отношение на ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство и 2. Когато ППС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай, от събраните доказателства, в т.ч. и Протокол от 19.01.2021 год., безспорно се установява, че репатрирането е извършено по устно разпореждане на С. Митов на длъжност Инспектор контрол паркиране в Център за градска мобилност към Столична община. Правото му да произнесе това разпореждане се удостоверява от приложените по делото доказателства, в т.ч. заповеди на кмета на Столична община, трудов договор, длъжностна характеристика и Инструкция за работа на лицата на длъжност Инспектор, контрол паркиране, утвърдена на 15.10.2020 год. от изпълнителния директор Център за градска мобилност" ЕАД към Столична община. Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Видно от събраните по делото доказателства констативен протокол от 19.01.2021 год., именно така цитираната правна норма е основанието за постановяване на оспорената ПАМ. Предвид така определената правна квалификация на нарушението, за установяване на материалната законосъобразност на приложената ПАМ следва да се установи, дали е извършено нарушение на тази забрана и дали мястото, където е паркирано МПС създава опасност или е пречка за движението. С оглед установената фактическа обстановка, приложения по делото снимков материал и свидетелските показания на св. Ю. Иванов дадени в о.с.з. проведено на 18.01.2022 год. безспорно се установява, че автомобилът на Г. Хайдутов е бил паркиран на ул. Дойран 2, пред ресторант Ниагара, в началото на самия джоб на спирка на градския транспорт. Несъмнено паркирането по този начин на процесното моторно превозно средство налага необходимостта от заобикалянето му, лишава водачите на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници от градския транспорт от възможността плавно да навлязат до мястото на спиране, своевременно да освободят лентата за движение направо за движещите се след тях ППС. По начинът, по който е било паркирано МПС е възниквала необходимостта тролеите да спират извън регламентираното за това място в лентата за движение направо, а също и пешеходците, които желаят да ползват този градски транспорт е следвало да заобикалят така паркираното МПС. Паркираният лек автомобил е ограничавал и видимостта и е затруднявал останалите участници в движението, в т.ч. и пешеходците. С оглед горните доводи, от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че в случая е налице втората хипотеза на чл. 171, ал. 5, б. б от ЗДвП за прилагане на ПАМ, а именно когато паркираното пътно превозно средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, какъвто извод е обосновал контролния орган. Според § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. В случая, анализът на събраните доказателства, обосновава извод, съгласно който, така паркираният лек автомобил е създавал опасност и е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради което е налице хипотезата на чл. 171, ал. 5, б. б от ЗДвП. Относно предявеният иск, следва да бъде отбелязано, че изискването на чл. 204 от АПК за допустимост на иск за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, е наличието на отмяна на административния акт по съответния ред. Отмяната на съответния административен акт, действие или бездействие съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска за вреди. След като актът, от който се твърди, че са настъпили вредите, не е отменен по съответния ред, искът с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ е недопустим, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния административен съд. Преценявайки законосъобразността на акта, съдът е отчел всички релевантни факти, в резултат на което е стигнал до правилни правни изводи относно неоснователността на жалбата. Предвид изложеното оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на ответника следва бъдат присъдени разноски по делото в размер на 600,00 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,