Решение № 320 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2016 г.

Решение № 320 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. В. против решение № 2760 от 23.12.2015 г. по адм. дело № 2966/2015 г. на Административен съд В., с което е отменена Заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-5/1560/14.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. В. и преписката е върната на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. В. за ново произнасяне по Молба - декларация от И. С. П. постъпила при директора на Дирекция "Социално подпомагане"- В. на 17.07.2015 г. и заведена с вх. № СЗ-Д-ВН-05-1-5/1560/28.07.2015 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че майката е осигурена, получила е обезщетение за бременност и раждане по реда на КСО и евентуалното отпускане на еднократна парична помощ за отглеждането на дете до навършване на1 г. би противоречало на целта на закона. Счита се, че в случая се касае за юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на измененията на чл. 8в от ЗСПД, но са завършили своето действие след влизане в сила измененията на цитираната разпоредба. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването на заповедта. Възразява се срещу претендираните от ответника по касационната жалба разноски. Ответна по касационната жалба страна- И. С. П., от гр. В., чрез пълномощника адвокат П. С. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита, че изменението на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД няма обратно действие. Иска се отхвърляне на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2760 от 23.12.2015 г. по адм. дело № 2966/2015 г. Административен съд В. е отменил Заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-5/1560/14.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. В. и е върнал преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. В. за ново произнасяне по Молба - декларация от И. С. П. постъпила при директора на Дирекция "Социално подпомагане"- В. на 17.07.2015 г. и заведена с вх. № СЗ-Д-ВН-05-1-5/1560/28.07.2015 г. За да постанови този съдебен акт административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е, че към момента на подаването на молбата за отпускане на еднократна помощ за дете по чл. 8в от ЗСПД майката е отговаряла на условията за получаването на такава помощ и измененията в разпоредбата на чл. 8в/ ДВ бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г./ нямат обратно действие. Решението е правилно. По делото е установено, че с молба-декларация вх. № СЗ-Д-ВН-05-1-5/1560/28.07.2015 г., изпратена на 17.07.2015 г. до Дирекция"Социално подпомагане"-В., И. П. направила искане по чл. 8в от ЗСПД за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, като майка-студентка, учаща в редовна форма на обучение. Към молбата е приложила удостоверение за раждане на дъщеря си В. Т. П. на 17.03.2015 г. и Уверение № УВ-611/13.07.2015 г. от Висше транспортно училище "Т. К.", сочещо, че И. П. е записана през учебната 2015/2016 г. в първи семестър на първи курс, редовно обучение за висше образование на образователно - квалификационна степен бакалавър по специалност "индустриален мениджмънт". С писмо изх. № 67/0051/03.08.2015 г. Директора на ДСП В. е поискал информация от Ректора на Висше транспортно училище "Т. К." за лицето И. П.. В отговор за така изпратеното запитване, с писмо изх. № 2439/31.08.2015 г. Ректора на ВТУ"Т. К." е уведомил ДСП В., че Петрова, с факултетен № 151017 е записана за зимен семестър на учебната 2015/2016 г. на 13.07.2015 г., но е със статут на студент, считано от 14.09.2015 г., когато е началото на учебната година. О. У. № 003-00031145/03.12.2015 г. издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - В. се установява, че Петрова е получила обезщетение за временна неработоспособност, както и бременност и раждане през периода м. 01.2015 - м. 11.2015 г. в общ размер на 21 502, 95 лева. С. З. № СЗ-Д-ВН-05-1-5/1560/14.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. е отказано предоставянето на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД. Отказът е мотивиран с факта, че подателката на искането е осигурена и получава обезщетение за бременност и раждане по реда на КСО, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД. Заповедта е оспорена по административен ред и потвърдена с Решение № РД- РД-ВН-03-0045/09.09.2015 г. на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане - В., което е връчено на 11.09.2015 г. Първоинстанционният съд не е споделил така изложените мотиви от административния орган. Изложени са съображения, че правото на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, редакцията ДВ, бр. 23/2009 г., възниква за майката по силата на закона от датата на раждане /осиновяване / на детето, ако майката/осиновителката/ е студентка в редовна форма на обучение. Прието е също, че измененията на ЗСПД, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., които са в сила от 28.07.2015 г. нямат обратно действие и към момента на подаване на заявлението за отпускане на еднократната помощ за дете майката е отговаряла на изискванията на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД за получаване на помощта. Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита този извод за законосъобразен, а постановеното въз основа на него решение за правилно. В разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД- редакцията ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 1.01.2009 г./ е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. В настоящия случа заявлението е подадено на 17.07.2015 г., т. е. преди влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД. Ето защо е приложима разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД- редакцията ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 1.01.2009 г. С разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени- към момента на подаване на заявлението майката е студентка, учаща в редовна форма на обучение, детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 04.12.2012 г.) правото за получаване на еднократна помощ по ал. 2 (има се предвид правото по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД) възниква от датата на раждане (осиновяване) на детето. По силата на тази разпоредба, в конкретния случай за И. П. правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е възникнало от датата на раждане на детето й - 17.03.2015 г. и е упражнено преди да е изтекъл погасителният шест месечен срок по чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД в относимата редакция (ДВ, бр. 24 от 26.03.2010 г.) . Правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на подаване на молбата-декларация от Петрова хипотезата, при която това право отрича осигуряването и получаването на обезщетението за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване, не е нормативно предвиден, и не следва да ограничава правата на заявителката. В случая административният орган е трябвало да прецени наличието на правопораждащите за Петрова факти към момента на подаване на молбата-декларация, които няма спор по делото, че са били налице. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите, до които е достигнал административния съд и приема, че не е налице претендираното от жалбоподателя неточно приложение на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. С оглед изхода на спора на ответницата по касация И. С. П. следва да се присъдят направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 500,00/петстотин/ лева- сума заплатена за адвокатски хонорар. По делото е представен списък на разноските, както и вноска бележка от 12.12.2016 г., която удостоверява заплащане на сумата. Претендираната сума от 10,00 лева, заплатена за обжалване на административния акт пред Административен съд В., не следва да се присъжда, тъй като същата не е заявена пред първоинстанционният съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение