Решение № 7152 от 14.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите - София чрез процесуалния ѝ представител гл. юрк. Х. Колева срещу решение 414 от 15.12.2021 г., постановено по адм. д. 556/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което касаторът е осъден да заплати на Агромилк Протеин ООД, обезщетение за вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ П-04000420210650-004-001/13.01.2021 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в размер от 1 600,50 лева, ведно със законните лихви върху тази сума, дължими от 29.03.2021 г. до окончателното им заплащане, като е отхвърлил исковата претенция в останалата ѝ част. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Национална агенция за приходите - София, не изпраща представител. В постъпили на 06.04.2022 г. писмени бележки поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Агромилк Протеин ООД, чрез адв. М. Иванов оспорва касационната жалба. В представен писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и неправилност на решение 414 от 15.12.2021 г., постановено по адм. д. 556/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта, с която са отхвърлени исковите му претенции. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по касационната жалба, чрез адв. Иванов поддържа писмения отговор и оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на Агромилк Протеин ООД сумата от 1 600,50 лв. обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за обжалване на незаконосъобразен акт за прихващане или възстановяване П-04000420210650-004-001/13.01.2021 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, отменен като незаконосъобразен при реализирането на задължителен административен контрол. От представените по делото писмени и гласни доказателства и след обстоен анализ на института на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение акт за прихващане или възстановяване, издаден при упражняване на административна дейност; от отменения административен акт за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния АПВ и настъпилите вреди. Изхождайки от характера и степента на увреждане, съдът е приел за справедлив размер по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба II от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 1 600,50 лева. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съобразно установените в чл. 19 от устройствения закон за Националната агенция за приходите правила, агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да се искат след тяхната отмяна. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Безспорно по делото е, че с искане по чл. 129 от ДОПК, Агромилк Протеин ООД е претендирал обезщетение в общ размер от 1 800 лв., представляващо имуществени вреди, претърпени с оглед заплатен адвокатски хонорар за обжалване на незаконосъобразен акт за прихващане или възстановяване П-04000420210650-004-001/13.01.2021 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, отменен като незаконосъобразен при реализирането на задължителен административен контрол. Обосновано съдът е приел, че в случая става въпрос за акт, чиито последици имат имуществено изражение, тъй като става въпрос за подлежаща на възстановяване сума от 42 603,89 лева. Както и че няма как да бъдат приложени случаите, разписани в разпоредбата на чл. 6 от Наредба 1 от 09.07.2004 г., доколкото в процесният случай не става въпрос за посочените там услуги, които не са свързани с процесуално представителство при обжалване на административен акт. След като е направил цялостна преценка на доказателствата по делото съдът е направил обоснован извод, че именно АПВ П-04000420210650-004-001/13.01.2021 г., е бил незаконният административен акт, постановяването на който е имало за последица имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар. Конкретният размер на обезщетението за претърпените имуществени вреди в размер на 1 600,50 лв. е правилно определен от решаващия съд по справедливост и при съобразяване на чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба II от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В тази насока е и Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата Административен съд Велико Търново е достигнал до извод, че претендираните имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар са доказани. Административният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и след като е установил, че всички кумулативно изискуеми предпоставки са налице е приел иска за основателен. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищецът е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е доказана и я е уважил частично. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. При този изход на спора и на основание чл. 80 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 400 лева, представляващ заплатен адвокатски хонорар /л.25/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,