Решение № 3300 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2014 г.

Решение № 3300 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Миглена Керанова Йорданова против заповед рег. № К - 3189/04.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, т. 1, чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) й е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Жалбоподателката поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Моли да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Йорданова е държавен служител, кат. В, старши инспектор, началник група "Противодействие на престъпленията във финансово кредитната система" в сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Добрич. Назначена е като служител в МВР през 2001 г. По повод сигнал, подаден от неизвестно лице (сигналът не е подписан и лице с данните на подателя не е открито на посочения адрес съгласно справка рег. № ВС-1/30.01.2014 г. на дирекция "Вътрешна сигурност") с данни за нарушения при покупката на общинско жилище през 2008 г. от служителката Йорданова, е извършена проверка. При проверката е констатирано несъответствие между декларираното от служителката имущество в декларацията от м. март 2013 г. и действително притежаваното от нея. Установено е, че през 1997 г. Йорданова е придобила от родителите си половината от два земеделски имота в землището на с. Росица, община Генерал Тошево. Тези имоти не са декларирани в подадените от Йорданова ежегодни декларации през периода 2008 г. - 2013 г. (справка рег. № ВС-1/30.01.2014 г.). Констатациите в справката са възприети от директора на дирекция "Човешки ресурси" изцяло, а становище рег. № 13977/27.12.2012 г. на комисията, назначена от директора на ОДМВР - Добрич за проверка по същия случай, според което от страна Йорданова не е допуснато нарушение, е игнорирано и е направен извод, че от страна на служителката е извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР (отм.)- затаена е истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (отм.), продадена на 1.03.2013 г. (рег. № 20183/1.03.2013 г.), довело до несъответствие между декларираното и притежавано от служителката имущество и доходи. На това основание директорът на дирекция "Човешки ресурси" предлага на министъра на вътрешните работи на служителката да бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен за срок от една до три години" (становище рег. № I-27691/14.03.2014 г.). Йорданова е запозната със становището на дирекция "Човешки ресурси" и е поканена да даде писмени обяснения, които представя на 21.03.2014 г. След запознаване със справката на дирекция "Вътрешна сигурност", становището на дирекция "Човешки ресурси", предложението на директора на ОДМВР - Добрич за санкциониране на служителката и след приемане на писмените обяснения на последната министърът на вътрешните работи постановява заповед № К-3189/4.04.2014 г., предмет на оспорване, с която на основание чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР (отм.) налага на жалбоподателката Йорданова дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година" за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че е затаила истина в годишната декларация за имущество и доходи, подадена на 01.03.2013 г., като не е отразила получените от нея по дарение през 1997 г. два земеделски имота, което е довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от нея имущество. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което заповедта е неблагоприятна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.) орган и в предвидената в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) писмена форма, като съдържа описание на извършеното от служителката нарушение с цитиране на нарушените правни норми и основанието за налагане на наказание. Спазена е и процедурата по налагане на наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 238а от ППЗМВР (отм.) изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство не е издадена, но по случая е извършена проверка, констатациите, от която са отразени в справка от 30.01.2014 г. Наказанието е наложено в съответствие с изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.)- след приемане на писмените обяснения на служителката и в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Съдът приема, че едногодишният срок за налагане на наказание е спазен (заповедта и издадена на 4.04.2014 г.), съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗМВР (отм.) и с оглед данните за ползван от служителката през периода от 01.03.2013 г. (датата на подаване на декларацията) до 1.03.2014 г. отпуск в размер на общо на 48 работни дни (служебна бележка от 4.12.2014 г.). Ето защо възражението на жалбоподателката в обратния смисъл е неоснователно. Въпреки това административният акт следва да бъде отменен, тъй като не са осъществени предвидените в закона материалноправни предпоставки за неговото постановяване. Разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР (отм.) предвижда, че на служителя се налага дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен за срок от една до три години" за потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (отм.), довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи. В случая съдът приема, че изискванията на цитирания текст не са изпълнени. Декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (отм.) за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март. Смисълът на разпоредбата е да придаде публичност на имущественото състояние и доходите на държавните служители в МВР и да създаде условия за съпоставка на придобито на държавна служба имущество и това до постъпване на работа в администрацията, тъй като декларация за имущество и доходи се подава при първоначално назначаване в МВР (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР отм.). Анализът на нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (отм.) в съпоставка с текста на чл. 187, ал. 1 от закона и обстоятелството, че декларацията се подава ежегодно налага извода, че предмет на деклариране са имуществото и доходи на служителя, придобити през годината предшестваща декларирането, като разликата в имуществото и доходите на служителя може да се установи чрез съпоставка на декларацията с тази от предходната година. Ако идеята на законодателя не е свързана с период на деклариране, то вероятно изискването за ежегодно подаване на декларация би отпаднало, а декларацията би се подавала при промяна на обстоятелствата, аналогично на възприетия в чл. 177, ал. 7 от ЗМВР (отм.) подход. Всъщност разбирането на законодателя за ежегодно деклариране на имуществото и доходите на физически лица, придобити в рамките на предходната календарна година, намира отражение и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Доводът на ответника по жалбата за антикорупционния характер на разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (отм.) няма отношение към периода на деклариране, тъй като извод за промяната в имуществото и доходите може да се направи при съпоставка на декларациите на лицето от няколко последователни години. Освен това, както се посочи, смисълът на нормата е да огласи придобитото от полицейските служители имущество и доходи, а изводите за това по какъв начин, с какви средства и от каква дейност е придобито имуществото или са реализирани доходите, не могат да бъдат направени само въз основа на декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (отм.). Изложеното налага извода, че в декларацията, подадена от жалбоподателката Йорданова на 1.03.2013 г. следва да се отрази имуществото, респ. недвижимите имоти, придобити през 2012 г. В случая двата земеделски имота, за които в заповедта за налагане на наказание е посочено, че не фигурират в декларацията, са придобити през 1997 г. и е следвало да бъдат декларирани в декларацията, подадена от служителката през 2001 г. - при постъпването на работа в МВР (обстоятелство, което не е изяснено от дисциплинарно наказващия орган). Ето защо не може да се приеме, че е налице затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (отм.), подадена през 2013 г., след като времето на придобиване на недекларираното имущество не се обхваща от периода, за който се отнася тази декларация. Следователно предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание не са осъществени и не са налице основания за упражняване дисциплинарната власт на административния орган, което е основание за отмяна на оспорената заповед. Останалите възражения на жалбоподателката са неоснователни. Фактът на придобиване на имуществото е станал известен на жалбоподателката със сключване на договора за дарение, а погрешното й убеждение, че не е придобила собствеността, поради това, че ползването е запазено за дарителите, не засяга действителността на договора и неговия вещно-транслативен ефект. Това обаче не променя направеният вече извод за липсата на основания за санкциониране на служителката. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,