Решение № 13962 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2020 г.

Решение № 13962 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Северна Морска към Агенция "Митници", чрез гл. юрисконсулт Л. Тодорова срещу решение № 598 от 19.05.2020 г. по адм. дело № 3168/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на "Ем Ем Транс" ЕООД е отменено Решение към MRN 19 BG002005010100 R5/15.06.2019 г. на директора на ТД "Северна Морска" към Агенция Митници, рег. № 32 – 259601/14.10.2019 г., с което на дружеството са определени за досъбиране държавни вземания за ДДС в размер на 6649, 16 лева ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС вр. с чл. 114 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за необосновано приетото от АС Варна, че от страна на митническия орган формално е осигурено правото на изслушване на дружеството. Неправилен бил и изводът на съда, че въпреки дадените указания, не са ангажирани доказателства за основателност на съмненията на митническия орган за нереалност на декларираната митническа стойност на подробно описаните стоки. Поддържа, че от събраните доказателства се установява изпълнението на изискванията за определяне на митническата стойност на съответните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/№ 952/2013 вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/№ 2015/2447. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу процесния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна – "Ем Ем Транс" ЕООД, гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите, изложени в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред първоинстанционния съд Решение към MRN 19 BG002005010100 R5/15.06.2019 г. с рег. № 32 – 259601/14.10.2019 г. на директора на ТД Северна Морска при Агенция "Митници" са определени на "Ем Ем Транс" ЕООД задължения за ДДС в размер на 6649, 16 лева ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС вр. с чл. 114 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. в резултат на коригиране на декларираната от дружеството митническа стойност на конкретно посочените стоки и определяне на новата митническа стойност на основание чл. 74, § 2, буква б от Митническия кодекс. На основание чл. 74, § 2, буква б/ от МК е определена нова митническа стойност (т. 2) на конкретно посочените стоки по следния начин: Стока № 1 – "Хавлиени кърпи" – 5531 бр., декларирана от вносителя с ТАРИК код 6302600010 и митническа стойност 0, 59 лв/бр., в съответствие с Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и с обяснителните бележки към позиция 6302 стоката е класирана в ТАРИК код 6302600090 и е определена нова митническа стойност в размер на 2, 93 лв. /бр. въз основа на митническа декларация с MRN 19 BG003009019014 R1 от 21.05.2019 г. Стока № 2 – "Мъжки панталон синтетика" - 431 бр., деклариран от вносителя с ТАРИК код 6203431900 и митническа стойност 2, 93 лв. /бр., в съответствие с Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, заб. 8 към гл. 62 от МТ и обяснителните бележки към позиция 6203 стоката е класирана в ТАРИК код 6203423500, а стойността е изменена на 5, 87 лв. /бр. въз основа на митническа декларация с MRN 19 BG002005008826 R7 от 28.05.2019 г. за внос на стока "Юношески панталон от памук" – 427 бр. Стока № 5 – "Мъжка риза от синтетика" – 650 бр., декларирана от вносителя с ТАРИК код 6205300000 и митническа стойност 1, 75 лв. /бр., в съответствие с Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, заб. 9 към гл. 61 от МТ и обяснителните бележки към позиция 6105 стоката е класирана в ТАРИК код 6105100000 и е определена нова митническа стойност в размер на 6, 05 лв. /бр. въз основа на митническа декларация MRN 19 BG005100049912 R8 от 02.05.2019 г. за внос на стока "Ризи от памук памук/еластан за мъже и момчета – 551 бр., марка LC WAIKIKI. Стока № 6 – "Мъжки тениски от синтетика" - 1100 бр., декларирана от вносителя с ТАРИК код 6109909000 и митническа стойност от 0, 39 лв. /бр., в съответствие с Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, заб. 4, 5 и 9 към гл. 61 от МТ и обяснителните бележки към позиция 6105 стоката е класирана в ТАРИК код 6105100000 и е определена нова митническа стойност в размер на 6, 78 лв. бр. въз основа на митническа декларация MRN19 BG004306000711 R1 от 09.04.2019 г. за внос на стока "Мъжки тениски с яка, 100% памук – 1536 бр. Стока № 7 – "Дамски рокли синтетика" – 420 бр., декларирана от вносителя с Тарик 6204430000 и митническа стойност в размер на 2, 34 лв. /бр., в съответствие с Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, заб. 8 към гл. 62 от МТ и обяснителните бележки към позиция 6204 стоката е класирана в ТАРИК код 6204420090 и е определена нова митническа стойност в размер на 5, 87 лв. /бр. въз основа на митническа декларация MRN 19 BG002005006650 R4 от 28.03.2019 г. за внос на стока "Юношески рокли памук" – 494 бр. Стока № 9 – "Дамски поли от синтетика" – 3346 бр., декларирана от вносителя с ТАРИК код 6104530090 и митническа стойност в размер на 0, 78 лв. /бр., в съответствие с Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, заб. 9 към гл. 61 от МТ и обяснителните бележки към позиция 6104 стоката е класирана в ТАРИК код 6104520000 и е определена нова митническа стойност в размер на 2, 27 лв. /бр. въз основа на митническа декларация MRN19 BG003012001098 R8 от 28.03.2019 г. за внос на стока "Детски полички от 100% памук". Стока № 13 – "Чорапи синтетика" -1832 бр., декларирана от вносителя с ТАРИК код 6115969900 и митническа стойност 0, 29 лв. /бр., в съответствие с Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и обяснителните бележки към позиция 6115 стоката е класирана в ТАРИК код 6115950000 и е определена нова митническа стойност в размер на 0, 39 лв. /бр. въз основа на митническа декларация MRN 19 BG005100036361 R5 /не е посочена дата/ за внос на стока "Дамски къси чорапи, терлици от памук – 4800 чифта. Стока № 15 – "Мъжки костюми от синтетика"– 53 бр., декларирана от вносителя с ТАРИК код 6203339000 и митническа стойност 19, 56 лв. /бр. в съответствие с Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, заб. 3 и 8 към гл. 62 от МТ и обяснителните бележки към позиция 6203 стоката е класирана в ТАРИК код 6203110000 и е определена нова митническа стойност в размер на 60, 84 лв. /бр. въз основа на митническа декларация MRN 19 BG003009009972 R4 от 19.03.2019 г. за внос на стока "мъжки костюм от две части от 100% естествена вълна". След съвкупен анализ на събраните доказателства, включително и на заключението по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, първостепенният съд е достигнал до извод, че митническите органи необосновано са приложили чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което оспореният административен акт е незаконосъобразен. Приел е за установено, че не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 и съответно митническите органи не са обосновали приложената от тях договорна стойност на сходни стоки по внос от трето лице. Според административния съд органите е следвало да установят, че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, като доказателства в тази насока не са представени. Решаващият извод на съда е за липса на сходство на процесните със съпоставени стоки, тъй като не е извършен анализ на условията на доставките - търговска марка, качество и търговско равнище, което влияе върху цените. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Административен съд - Варна е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, която е съобразена с тях. От правилно установените факти решаващият състав е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на директора на ТД "Северна Морска" към Агенция Митници. Основният спор между страните е относно това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/" № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения вноса съобразно договорната стойност на сходни стоки. По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение /ЕИО)/ № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИ0/ № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент /Е0/ 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); , и по-специално, продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения /т. 35/. Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил посочените норми от правото на Съюза и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката. Съобразено правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е заключението на съда, че в тежест на митническите органи е да обосноват определената стойност на внасяните стоки по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В случая е приложен именно вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Както правилно е приел съдът, митническият орган не е извършил анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките. Съгласно чл. 141, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, вр. чл. 74, § 2 от Митническия кодекс, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки следва да се направи корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл. 141, § 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, договорната стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. В тази връзка обосновано съдът посочва, че описаните в оспорения акт номера на митнически декларации на други вносители и единични покупни цени не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното горе решение на СЕС по дело С-291/15. Въпреки изрично даденото на митническия орган указание, обосновано АС Варна приема, че сходството на изчерпателно посочените стоки по процесната MRN 19 BG002005010100 R5/15.06.2019 г. и по използваните от административния орган митнически декларации за стойност на "сходни стоки" не е доказано, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Както се установява по делото, за да определи по-висока митническа стойност на част от описаните стоки в митническата декларация на "ЕмЕм Транс" ЕООД, митническият орган се е позовал на данни за декларирана митническа стойност на различни по вид стоки, на различни по количества стоки на стоки с различно търговско равнище, но без да извърши корекции съобразно правилото на чл. 114, ал. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/447. Следователно, след като директорът на ТД "Северна Морска" към Агенция Митници не е направил необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 на посочените съществени елементи във връзка с използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на процесните стоки, то законосъобразно първостепенният съд е приел, че оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставен в сила. Във връзка с разноските, за настоящото касационно производство не следва да се присъждат разноски нито за касатора / поради отхвърляне на касационната жалба/, нито за ответника по касация / поради липса на заявено искане и липса на осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение