Решение № 131 от 4.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2015 г.

Решение № 131 от 4.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 84 от 12.01.2015 г. по гр. д. № 951/2014 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 151 от 16.12.2013 г. по гр. д. № 301/2013 г. на Първомайски районен съд за отхвърляне иска за делба на следния недвижим имот: УПИ III-694 в кв. 60 по плана на [населено място], заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки. В касационната жалба на ищцата Б. Х. А., подадена чрез пълномощника адв. Р., се поддържа неправилност на решението. Според жалбоподателката представеното удостоверение от служба "Кадастър и регулация" е достатъчно за установяване правото на собственост на наследодателя, като наред с него следва да се вземе предвид и изрично отразеното в скицата, че имотът по разписен лист се води на наследодателя. Не е без значение и факта, че никой от наследниците не е оспорил съсобствеността върху имота. Ответникът по жалбата Н. П. Д. в писмения си отговор взема становище, че обжалваното решение е правилно, тъй като касаторът /ищец в процеса/ не е представил доказателства за установяване правото на собственост на наследодателя върху делбения имот. Останалите ответници не са взели становище. С определение № 207 от 25.05.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решението за проверка на неговата допустимост като постановено по нередовна искова молба, а именно искова молба, в която не е посочено на какво основание наследодателят е придобил собствеността върху имота. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Предмет на делбата са земеделски земи и урегулиран поземлен имот с жилищна сграда в землището на [населено място], които са останали в наследство от Й. И. Н., починал 2001 г. Делбата на земеделските имоти е допусната и в тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Предмет на касационната жалба е отхвърлянето на иска за делба на урегулирания поземлен имот. В исковата молба ищцата Б. А. е посочила единствено, че страните са наследници на Й. Н. и той е притежавал имота, без да изясни какво основание го е придобил. За установяване правото на собственост върху УПИ III-694 е представена скица, в която е отразено, че имотът е записан на наследници на Й. Н.. В скицата липсват данни за площта на имота. Ответниците по иска И. Х. и Д. Х. са признали иска. Ответникът по иска Н. Д. в писмения си отговор е навел възражение за нередовност на исковата молба, тъй като не са представени документи за собственост, не е посочено правно основание за възникване на съсобствеността и на правото на собственост на наследодателя. Останалите ответници не за представили писмен отговор и не са взели становище по разглеждане на делото. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба поради липса на надлежни писмени доказателства за установяване правото на собственост на наследодателя. В. съд с определение от 30.06.2014 г. е допълнил доклада по чл. 146 ГПК като е указал на страните, че не сочат доказателства, че имотите по исковата молба са принадлежали на наследодателя и е дал възможност за представяне на такива, като например решение на Поземлена комисия, нотариален акт, удостоверение от общината на чие име се водят УПИ и сградата, и др. В изпълнение на указанията е представена служебна бележка от Кметството на [населено място], според която имотът се владее по разписен лист повече от десет години. С решението си въззивният съд е допуснал делбата на земеделските имоти и е отхвърлил иска относно урегулирания имот и сградата като е приел, че въпреки дадените указания не са ангажирани доказателства за собствеността на този имот. Изтъкнал е, че представената служебна бележка от кметството, според която имотът се владее повече от десет години е недостатъчна, тъй като не е удостоверено кой владее имота и на чие име е записан имота в разписния лист. Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на решението, каквато възможност е налице според указанията в Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. За допускане на съдебна делба за недвижим имот е необходимо да се установи, че имотът е съсобствен на страните. С оглед на това е нужно при предявяване на иска да е ясно на какво основание е възникнала съсобствеността, а когато произтича от наследяване трябва да се посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост. В този смисъл са изискванията на чл. 341, ал. 1, т. 1 ГПК за представяне на удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници и на чл. 341, ал. 1, т. 2 ГПК за представяне на удостоверение или други писмени доказателства относно собствеността на наследствените имоти. Ако в исковата молба липсва изложение на тези обстоятелства и те не са видни от приложените доказателства по чл. 341, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да даде на страните /доколкото в делбения процес съделителите имат двояко качество на ищци и на ответници/ точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба. Изясняването на тези обстоятелства може да се извърши и чрез поставяне на въпроси на страните за уточняване на твърдяните от тях факти и обстоятелства. Съответно, при липса на такива указания от страна на съда и непредприемане на конкретни действия за изясняване на поддържаните твърдения относно съществуването на съсобствеността, то постановеното решение е такова по нередовна искова молба. В същия смисъл е Решение № 210 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 1900/2014 г. на I г. о. на ВКС. В случая предявената от Б. Х. А. искова молба не съдържа уточнение откъде произтича собствеността на наследодателя Й. Н. върху процесния УПИ. Липсва и приложен документ за удостоверяване на правото на собственост. При това положение, а и при изрично наведеното от съделителя Н. Д. възражение за нередовност на исковата молба, предприетите от въззивния съд действия по допълване на доклада с указания за представяне на доказателства са такива в правилна насока, но не са достатъчни. Необходимо е на първо място да се уточни от какво правно основание произтича собствеността на наследодателя и едва след това е възможно да се дадат адекватни указания за доказването на това право. Няма съмнение, че ако собствеността е придобита по давност и наследодателят не разполага с документ за това, собствеността може да бъде доказана в делбения процес и със събиране на свидетелски показания. Съгласно указанията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС когато въззивният съд за пръв път констатира нередовности на исковата молба, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва. В т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че постановките на горепосоченото тълкувателно решение продължават да са актуални и при действащия ГПК с изключение на хипотезата на нередовност, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Посоченото изключение не е налице в настоящия случай. Затова въззивният съд е този, който като инстанция по същество, дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Като не е изпълнил задълженията си за изясняване на твърденията на страните и по този начин за отстраняване недостатъците на исковата молба, Пловдивски окръжен съд е постановил решение по нередовна искова молба; затова то се явява недопустимо и подлежи на обезсилване. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, което да започне с даване указания за уточняване кога и на какво основание наследодателят е станал собственик на имота. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на II г. о.