Решение № 15794 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6842/2020 г.

Решение № 15794 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6842/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 срещу решение № 7/10 април 2020 година на Административен съд [населено място] по адм. д. № 56/2020 година, в частта с която е изменено негово решение № РД-02-36-8 от 06.01.2020 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Анализира като правилен съдебният акт в частта за установеното нарушение и нередност. В тази част съдебният акт не бил обжалван и е влязъл в сила. Оспорва като единствено неправилен извода на съда досежно основата на определената финансова корекция, в която част е изменен и административният акт. Твърди, че определеният с акта по чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) процентен показател корекция – 10% следвало при изпълнението на корекцията да се прилага спрямо допустимите разходи, представляващи средства от ЕСИФ по договор № BG16 RFOP001-1. 005-0004-C01-U-03 с изпълнител [фирма]. В тази насока била спазена разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Изрично на стр. 2 от решение № РД-02-36-8 от 06.01.2020 година, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 година посочвал, че размерът на корекцията ще бъде преизчисляван върху "реално отчетените и допустими за верифициране разходи по договора с изпълнителя, финансирани със средства от ЕСИФ". В този смисъл, като изменил административния акт, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който в тази част следвало да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да се отхвърли жалбата на [община] срещу решение № РД-02-36-8 от 06.01.2020 година на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 в частта за основата на определената с акта финансова корекция. Претендира разноски по делото за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба, [община], не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд [населено място] е образувано по жалба на [община] срещу решение № РД-02-36-8 от 06.01.2020 година на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 година. С оспорения акт, на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ на [община] за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 107, т. 2, б. "а" от Закона за обществените поръчки, представляващо нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г. (Наредбата за посочване на нередности) е определена финансова корекция в размер на 10%. След анализ на фактите, във връзка с приложимото право, първоинстанционният съд е приел, че [община] е осъществила твърдяното от органа нарушение; същото представлява нередност по изписаната от органа правна квалификация и за нередността е определен съответен процентен показател корекция. В тази част, съдебният акт като необжалван по съдебен ред, е влязъл в сила. За да измени решение № РД-02-36-8 от 06.01.2020 година на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 в частта за основата на определената с акта финансова корекция, АС [населено място] е приел, че на отмяна, съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ подлежат само допустимите разходи по проекта, представляващи средства от ЕСИФ, съгласно дефиницията на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Органът обаче неправилно определил като основа на корекцията стойността на договора по обществената поръчка. Съдът е приел, че предвид липсата на данни за конкретен размер допустими средства, представляващи средства от ЕСИФ, разходени по договора за поръчка, определянето на корекцията в абсолютен размер е невъзможно. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав намира оспореният съдебен акт в обжалваната част за валиден и допустим. По възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част, касационната инстанция намира същото за основателно: Съставът на ВАС напълно споделя принципните съждения на състава на АС [населено място] досежно начина на формиране на основата при определяне на финансови корекции по ЗУСЕСИФ при използване на пропорционалния метод за определянето им: Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размера на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Прочитът на тези разпоредби формира единственият извод, че основа за финансовата корекция при използване на пропорционалния метод за определянето й, са единствено допустимите средства от ЕСИФ по засегнатите от нарушението разходи. Ето защо, общият извод на съда, че стойността на договора за възлагане на обществена поръчка, в рамките на процедурата по сключване на който са констатирани нарушенията, представляващи основание за определяне на финансова корекция, както и собствения принос на бенефициера не са допустима основа за определяне на корекцията, върху която се прилага определеният процентен показател корекция, е правилен. От тези теоретични съждения обаче, не следва извода, че органът в оспорения административен акт е допуснал соченото от съда нарушение и е използвал стойността на договора, включително собствения принос на бенефициера като основа за определяне на оспорената финансова корекция. Както касаторът посочва, в обжалвания акт изрично е изписано, че основа на корекцията е стойността на допустимите разходи по договора за възлагане на обществена поръчка, финансирани със средства от ЕСИФ (стр. 2, абзац последен). Така съставе, актът е в съответствие с разпоредбите на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 1, ал. 2 от същия нормативен акт. Соченото абсолютно число е прогноза предвид заявената воля на органа за преизчисляване на размера на корекцията в процедурите по верификация на реално предявените и допустими за верификация суми по договора, представляващи средства от ЕСИФ. Принципите на истинност, предвидимост и последователност, въз основа на които действа администрацията, налагат особена прецизност при формулиране на волята на административния орган в издаваните от него актове. Ето защо, прецизно формулираният акт за определяне на финансова корекция следва да има нарочен диспозитив, който да съдържа всички необходими елементи за определяне на корекцията, при ясно изразена воля на ръководителя на управляващия орган: - на какво правно основание се издава акта; кой е органът, който го издава; - срещу кого се издава акта; - каква е правната квалификация на нарушението и каква е квалификацията на нередността, за която се определя корекцията; - кой способ за определяне на корекцията прилага органът; - какъв е процентният показател корекция при използване на пропорционалния принцип за определянето й и върху каква основа се налага същият. Наличието на ясен диспозитив на административния акт, който да съдържа сочените реквизити от една страна гарантира яснота на волята на органа, а от друга гарантира правото на защита на адресата на акта срещу волята на органа, изразена в диспозитива на акта. Като съществен елемент от диспозитива на административния акт, основата при определяне на финансовата корекция следва да бъде ясно заявена при използване на пропорционалния принцип като "допустими средства от ЕСИФ по засегнатите от нарушението разходи". Досежно изразеното становище на съда за абсолютното число корекция: В действителност, съществува правна възможност органът в диспозитива на акта си да посочва определената от него корекция, при спазване на пропорционалния принцип за определянето й, в цяло абсолютно число. Но абсолютното число като размер на корекцията може да бъде коректно определено чрез изчисление едва след приключване на процедурата по верификация с окончателно плащане, предвид това, че едва на този етап е ясна стойността на допустимите верифицирани средства по договора, представляващи средства от ЕСИФ. Едва тогава, налагането на определения процент корекция върху основата, представляваща верифицирани като допустими разходи по проекта средства от ЕСИФ, може да доведе до формулиране на абсолютно число като размер на ФК. В този случай, размерът на корекцията, определен в абсолютно число, подлежи на възстановяване от бенефициера. Ето защо, вписването на размера на корекцията като абсолютно число в диспозитива на акта на органа означава мотивиране на този размер в предхождащото диспозитива съдържание на акта. Определянето на размера на корекцията в абсолютно число категорично трябва да бъде предходено от мотиви досежно размера на верифицираните по проекта суми по договора, като същите се подкрепят с доказателства за реалното изплащане на заявените и верифицирани суми по проекта, в частта касаеща договора за поръчка. В този случай, бенефициерът може да упражни правото си на защита срещу акта в частта относно размера на корекцията като абсолютно число, защото актът за определяне на корекцията в частта на абсолютното число ще представлява основание за събиране на сумата по корекцията. Конкретната хипотеза обаче не е такава. Въпреки споменаването на абсолютно число в акта на органа, същият изрично е изписал, че размерът корекция ще се преизчислява върху реално отчетените и допустими за верифициране разходи по договора с изпълнителя, финансирани със средства от ЕСИФ. Изписаното ясно сочи на воля на органа, според която с акта за определяне на корекция се формира процентния показател корекция и законовата основа, върху която тя ще се прилага при изпълнението й (допустими разходи по договора за обществена поръчка, представляващи средства от ЕСИФ). А какъв е размерът на тези допустими разходи и с оглед на това какъв е финалният размер корекция по договора, може да се установи едва след окончателното приключване на процедурата по верификация на средствата от ЕСИФ по договора. С оглед на гореизложеното, като е изменил оспорения административен акт в частта на основата на определената финансова корекция, без да съобрази волята на органа, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт в обжалваната част, която следва да бъде отменена. Вместо това съдът следва да отхвърли жалбата на [община] срещу решение № РД-02-36-8 от 06.01.2020 година на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 в частта за основата на определената с акта финансова корекция. Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски за касационна инстанция в размер на 14, 40 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 7/10 април 2020 година на Административен съд [населено място] по адм. д. № 56/2020 година, в частта с която е изменено решение № РД-02-36-8 от 06.01.2020 година на заместник-министъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 година, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на [община] срещу решение № РД-02-36-8 от 06.01.2020 година на заместник-министъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 година в частта за основата на определената финансова корекция. ОСЪЖДА [община] да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройство сумата от 114, 40 лева (сто и четиринадесет лева и четиридесет стотинки), разноски по делото. Решението е окончателно.