Решение № 11280 от 8.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9649/2012 г.

Решение № 11280 от 8.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9649/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петко Христов Петков и Мария Василева Христова, чрез своя процесуален представител, срещу Решение № 95/06.06.2012 г., постановено по адм. дело № 275/2007 г. по описа на Административен съд-Ловеч, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответниците - Николай Лазаров Колев, "Генерал Ганецки" АД и изпълнителният директор на АГКК не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Петко Христов Петков и Мария Василева Христова против Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и регистри за землището на гр. Априлци, Община Априлци, Област Ловеч, по отношение на имоти с идентификатори 52218.546.344 и 52218.546.338. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и при издаването и административният орган не е допуснал нарушения по смисъла на чл. 146 АПК. Така постановеното решение е правилно. Границите на поземлените имоти - предмет на кадастъра, се определят съобразно критериите по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри. Съдът правилно е приел, че при изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри в оспорената им част е спазено законовото изискване за приоритетно ползване на източниците на данни за поземлените имоти по чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри. При липсата на означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена и на посочени от собствениците гранични точки, те се установяват от съществуващи на място материализирани граници, от кадастралните и регулационни планове, одобрени по реда на изрично изброените в чл. 14, ал. 1, т. 3 и 4 от посочената наредба закони. В конкретния случай при отсъствието на първия източник на данни границите на имотите в процеса на изработване на кадастралната карта са съобразени с материализирането на място чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата в редакцията преди изменението, но приложима към момента на издаване на заповедта. Наличието на материализирани на място граници изключва задължението за изследването им според кадастралните и регулационните планове. В това се изразява приоритетността на нормативно предвидените източници на данни при отразяването на границите между имотите. Информацията, съдържаща се в плановете, е релевантна само в хипотезата на отсъствие на някой от източниците, ползващ се с предимство, както правилно е приел и административният съд. Данните за кадастралните регистри на недвижимите имоти се получават от източниците по чл. 41, ал. 2 ЗКИР - регистрите към картите и плановете; представените от собственика, съответно носителя на друго вещно право актове, удостоверяващи права върху имотите и регистрите на общинската и областна администрация. Данните в КР относно собствениците и актовете, с които те удостоверяват правата си са факултативни и се отразяват в КР само доколкото са налице данни за това. Съществува и принципна забрана за отстраняване на противоречия относно собствеността на имотите от административните органи. Те нямат правомощия да преценяват доказателствената сила на документите за собственост, давайки приоритет на един документ за собственост пред друг. Конкуренцията на правата се решава само по съдебен ред и е в правомощията на гражданския съд. Органите по кадастъра са длъжни да зачетат представените документи за собственост и да отразят в КК недвижимите имоти като ги идентифицират съобразно описанието, направено в тях. Представянето на документи за собственост от различни лица не дава право на органите по кадастъра да откажат да изпълняват функциите и правомощията си по ЗКИР въз основа на заключение, че са налице противоречиви данни. В ЗКИР и в Наредбата не са предвидени правила за отразяване в КР на данните относно собствеността на имоти, за които са представени повече от един документ за собственост. В тези случаи следва да се приеме, че данните за собствениците и носителите на други вещни права не са установени по реда на чл. 41, ал. 2 и за това такива не трябва да се посочват в КР - чл. 41, ал. 4 ЗКИР. За разлика от изискването в КК да се означават със специален знак границите, по отношение на които е налице спор относно точното им местоположение (чл. 42, ал. 2 от Наредбата), в ЗКИР не се съдържат специални изисквания за отразяване на данните за имоти, за които е налице различие относно това на кое лице принадлежи правото на собственост. В конкретния случай административният орган се е позовал на Акт за държавна собственост № 326/1993 г., който е официален удостоверителен документ за правото на собственост върху процесния имот. От друга страна документът, който касаторите представят в съдебното производство - Решение № 14/02.02.1993 г., на ПК гр. Априлци не е придружен със скица, каквото е изискването на чл. 14 ЗСПЗЗ, за да може да бъде приет като документ имащ силата на констативен нотариален акт. Допълнителен аргумент в тази посока е и липсата на удостоверителен документ за влизането в сила на Решение № 14/02.02.1993 г., на ПК гр. Априлци. Липсата на годен документ удостоверяващ правото на собственост на касаторите върху процесния имот вменява задължение на административния орган да се съобрази с Акт за държавна собственост № 326/1993 г., като единственият документ удостоверяващ правото на собственост. При евентуално представяне на валиден документ за собственост административният орган ще следва да впише неговото съдържание в кадастралния регистър, но това ще стане в производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. По изложените мотиви обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,