Решение № 10340 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2010 г.

Решение № 10340 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Стефан Георгиев, в качеството му на процесуален представител на Аксиния Борисова Борисов, управител на "ИСУ 2000" ЕООД, срещу решение от 9.11.2009 г. по адм. дело № 1979 по описа за 2005 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 487 от 2.11.2004 г. на данъчен орган при ТДД-гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 651 от 16.03.2005 г. на РДД-гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Господинова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № 487 от 2.11.2004 г. на данъчен орган при ТДД-гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 651 от 16.03.2005 г. на РДД-гр. София. Същият е издаден в изпълнение на № 1267 от 5.07.2004 г. на директора на РДД-гр. София, респ. ревизията е повторна и е по повод прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 16.10.2002 г. -30.09.2003 г. В резултат на това на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит, респ. е начислен ДДС в размер на 48 300.26 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 11 372.65 лв. за данъчни периоди м. 11. и м. 12.2002 г., на основание чл. 64 и чл. 6 от ЗДДС (отм.). В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по делото, събраните в двете фази на данъчния процес доказателства, включително и заключенията по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи (основна и допълнителн), възраженията на жалбоподателя. Обоснована е преценка за законосъобразност на обжалвания РА, която според нашия съдебен състав е правилна. В хода на производството се установява, че отказаното право на данъчен кредит е по доставки, за които са издадени фактури от "ТК Агейн" ООД, като те са с предмен инженерингови услуги по договор от 11.01.2002 г. за гаранционна и техническа поддръжа на технически средства - работни станции, преносими компютри, дикинг станции и др. Констатирано е, че прекият доставчик не разполага с необходимата собствена техническа обезпеченост за изпълнение на услугите, поради което е осъществено превъзлагане на ЕТ "Станислав Мирков 2006" (договор от 14.06.2002 г.) и ЕТ "Огнян Паунов" (договор от 16.01.2001 г.). Представен е приемо-предавателен протокол между ревизираното лице като възложител и прекия доставчик като изпълнител он 2.12.2002 г., с приложения за обектите за техническа поддръжка. Осъществена е насрещна проверка на тези доставчики, като ИПДПО на първия търговец е връчено по реда на чл. 50 от ДПК, а при другия подизпълнител не не установява кадрова и техническа обезпеченост. Представен е договор между ревизираното дружество като изпълнител и "Стоун Компютърс" АД, възложител, с предмет техническа поддръжка на стойност 336 000.00 лв., без ДДС. Установено е, че това акционерно дружество е доставчик на компютърно оборудване по програма ФАР. Не са ангажирани доказателства за изпълнение на този договор. От изслушаната СТЕ се констатира, че компютърното и друго оборудване на акционерното дружество изисква техническа поддръжка, но такава не може да се установи към момента на изготвяне на заключението, поради липса на документация. От допълнителното заключение по СчЕ, изготвено след проверка на данъчното досие на ревизираното дружество се установява, че то е регистрирано по ЗДДС (отм.) и че процесните фактури са включени в дневника за продажбите и справките-декларации за съответните периоди. Не е осъществена проверка в счетоводството на посочените търговци-подизпълнители, а такава е осъществена при жалбоподателя и при неговия получател "Стоун Компютърс" АД. От последните са представени счетоводни документи във връзка с доставката между тях. Както беше посочено допълнителното заключение по ССчЕ проверката е в съответната данъчна служба относно прекия доставчик. Настоящият съдебен състав намира, че при така изложената фактическа страна по спора, направените правни изводи са правилни. По делото не е установено реализирането на данъчния състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.), за да се приеме, че следва да се признае правото на данъчен кредит по процесните фактури, както и не са оборени констатациите в ДРА, с оглед на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) относно липсата на реалност на доставките. Проверка в счетоводството на прекия доставчик не е осъществена, поради което не може да се проверки счетоводното третиране на процесните доставки. Проверката в данъчното досие не се явява достатъчна, а представянето само на отделни компонентни от него не може да даде реална представа за начина на воденето му, респ. за правилното осъществяване на счетоводните записвания. Следва да се отбележи, че правото е отказано по повод конкретните доставки от посочения конкретен доставчик, а проследяването на веригата търговци е с оглед превъзлагането по тях и изследването на действителното им осъществяване. По делото не са ангажирани достатъчно и годни доказателства за доказване на правнорелевантния факт на реалност на доставките, което е необходимо с оглед преценяване осъществяването на механизма на облагане с ДДС и реализирането на материалноправните предпоставки по чл. 64 от ЗДДС (отм.) за да се признае претендираното право. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски, понеже такива вече са присъдени в първоинстанционното производство, а тове се обуславя от тълкуването на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение