Решение № 16525 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 928/2013 г.

Решение № 16525 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 928/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", гр. София, представлявана от юрисконсулт Маринова, против решение № 2531/22.10.2012 г. по адм. д. № 4123/2011 г. на Административен съд - Варна, с което на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е осъдена агенцията да заплати на Димитър Недялков Илиев сумата от 3004,44 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Обосновава възражение за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, на ищеца се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 11 479,60 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Касационният жалбоподател е превел по сметка на Илиев сумата от 4369,64 лв., включваща обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл /за неспазен срок на предизвестие/ в размер на 1448,16 лв. и обезщетение по чл. 61 от ЗДСл /неизплатен годишен отпуск/ в размер на 3407,00 лв., както и сумата от 8688,96 лв. Счита, че Илиев няма право на обезщетение за неползван отпуск, поради което съдът е следвало да направи прихващане между претендираната сума като обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и изплатената на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл сума в размер на 3407 лв. Предвид изложените доводи иска да бъде отменено решението и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от адв. Пейчева. Оспорва касационната жалба и иска да бъде отхвърлена. Заявява, че изплатените на Илиев обезщетения за неспазен срок на предизвестие и неползван платен годишен отпуск са по второто по ред негово уволнение, а не по заповедта, която е дала основание за присъждане на обезщетение от Административен съд - Варна. Претендира заплащането на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът е оставил без разглеждане направеното възражение за прихващане с недължимо платените суми за обезщетение по чл. 61 от ЗДСл, тъй като е налице оттегляне на претенцията за обезщетение в тази част и производството по делото е прекратено. Обоснован е изводът, че тази сума може да се търси по реда на ГПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В исковата си молба Димитър Недялков Илиев е изложил обстоятелства, че със заповед № ЧР-09-750/11.11.2009 г. на Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", гр. София, е било прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. С решение № 13469/20.10.2011 г. по адм. д. № 13496/2010 г. на ВАС е потвърдено решението на Административен съд - София-град, с което е отменена посочената заповед. Със заповед № ЧР-09-771/24.10.2011 г. Изпълнителният директора на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", гр. София, е бил възстановен на заеманата от него длъжност, а със заповед № ЧР-09-773/25.10.2011 г. на изпълнителния директор служебното му правоотношение е било отново прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това пред Административен съд - Варна е предявил обективно съединени искове за присъждане на обезщетение в размер на 12 135,56 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода 18.11.2009 г. до 17.09.2010 г., както и на начислените в заповедта от 25.10.2011 г. обезщетения по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 149,92 лв. и обезщетение по чл. 61 от ЗДСл в размер на 3 549.50 лв. С обжалваното решение Административен съд - Варна, е осъдил Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", гр. София, Агенция "Митници" да заплати на Димитър Недялков Илиев сумата от 3 004,44 лв. От фактическа страна е приел, че на Илиев е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение", но заповедта за уволнението му е била отменена по съдебен ред. След подробен анализ на доказателствата по делото и след назначена по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че на ищеца се дължи сумата от 11 693,40 лв. като обезщетение по чл. 104, ал. 1. От тази сума съдът е приспаднал заплатената на ищеца сума от 8688,96 лв. и е уважил предявения иск за сумата от 3004,44 лв. Съдът не е уважил направеното от ответника възражение за прихващане на посочената сума, която счита за дължима, с недължимо платената сума за обезщетение по чл. 61 от ЗДСл, поради това че в тази част делото е прекратено. Освен това е приел, че това обезщетение е платено по втората заповед за прекратяване на служебното правоотношение от 25.10.2011 г. Посочил е, че ако сумата е недължимо платена, тя може да се претендира по реда на ГПК. Решението е правилно, постановено след подробен анализ на доказателствата по делото и при спазване на приложимите правни норми. Обосновани са изводите на съда, че дължимо по делото е обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, произтичащо от първата по време заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Представените по делото съдебни решения установяват, че тя е била отменена, което обуславя основателността на предявения иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Спорно по делото е дали от това обезщетение е следвало да се приспадне обезщетението за неползван платен годишен отпуск по чл. 61 от ЗДСл за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер от 3549,50 лв. Касационната инстанция напълно споделя изводите на съда, че това обезщетение не е ликвидно и изискуемо, за да може да бъде извършено с него прихващане с насрещно задължение на страната. То е начислено във втората заповед за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца по делото, за която няма представени доказателства дали е влязла в сила. Правилно е възражението на касационния жалбоподател, че дори и при прекратено производство в тази част, е допустимо да бъде направено възражение за прихващане с посоченото обезщетение. То е отхвърлено от съда като неоснователно поради липсата на доказателства за неговата изискуемост. С оглед на това оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК подателят на касационната жалба дължи на ответника заплащане на платеното адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,