Решение № 203 от 8.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 504/2013 г.

Решение № 203 от 8.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 504/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивно решение по внохд. № 336/2012 г. на Апелативен съд гр. В. Търново е подадена касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Х. И. А., с оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от подсъдимия с оплаквания за нарушение на закона, явна несправедливост на наказанието и завишен размер на присъденото обезщетение. В съдебно заседание жалбата на подсъдимия се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а жалбите на частния обвинител и граждански ищец и подсъдимия неоснователни. Намира също, че задължителните указания на Върховният касационен съд, дадени в отменително решение са изпълнени. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 22.01.2013 г. постановено по внохд. № 336/2012 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново е изменена присъда по нохд. № 33/2012 г. на Окръжен съд гр. Габрово, като е определено наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал. 4 НК вр. с чл. 58, б."а" НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и увеличено същото, от шест на осем години лишаване от свобода. Увеличен е и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на 8000 лв. В останалата й част, с която подсъдимия И. А. И. е признат за виновен на 23.05.2011 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, направил опит умишлено да умъртви Х. А. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12 НК вр. с чл. 115 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител и граждански ищец А.: Доводите са за явна несправедливост на наказанието и занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи според повереникът от недооценка на личната обществена опасност на дееца. Доводите са неоснователни. Въззивния съд е съобразил всички обстоятелства от значение за определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде изтърпяно от подсъдимия за извършения опит за убийство. Съобразил е разпоредбата на чл. 58, б. "а" НК /изпълнявайки указанията на ВКС/ увеличил е първоначално определеното наказание с две години и не е нарушил чл. 348, ал. 5 НПК. Обезщетението за неимуществени вреди също е увеличено с 3000 лв., като и тук подробно са посочени основанията за това. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия И.: Оплакванията в жалбата и в писмените бележки на защитата на подсъдимия касаят освен явната несправедливост на наказанието и нарушение на закона, тъй като "липсвал субективния елемент от състава на деянието за причиняване на смърт с пряк умисъл...не било налице годно да причини смърт средство-джобна ножка...нямало целенасочени действия за умъртвяване на пострадалия..деянието приключило след нанесена средна телесна повреда...налице била и намалена вменяемост." Посочените доводи няма как да бъдат обсъждани, тъй като са извън рамките на инстанционния контрол на съдебен акт, първоинстанционното производство, по което е протекло по реда на Глава ХХVII НПК. Съобразно ТР № 1/2009 г. на ОСНК ВКС т. 8 - "Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват обстоятелства свързани с приложимия закон, както и с предпоставките и съдържанието на наказателната му отговорност". "Цялостното признаване на фактите в обвинителния акт обуславя и ограничения в пределите на инстанционния контрол". Сочените по горе обстоятелства нямат нищо общо с признатите от подсъдимия фактически обстоятелства, отразени в обвинителния акт по делото, поради което и обсъждането им е недопустимо. Неоснователни са оплакванията за явна несправедливост на наложеното на И. наказание. Въззивния съд е съобразил задължителните указания на ВКС в отменителното решение, определил е наказанието съобразно предпоставките на чл. 58, б. "а" НК, приложил е чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е отмерил наказание лишаване от свобода за срок от осем години, което е със седем години под предвидения в НК минимум. Правилно е отчетена завишената лична обществена опасност на подсъдимия. Неоснователно е и оплакването за завишен размер на присъденото на пострадалия обезщетение. Както бе посочено по горе при определяне размера на обезщетението, което би могло да репарира претърпените от пострадалия неимуществени вреди въззивния съд е взел предвид всички обстоятелства от значение и решението му е справедливо и съобразено с чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а касационните жалби на частния обвинител и граждански ищец и подсъдимия изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение