Решение № 7177 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2014 г.

Решение № 7177 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от и. д. директора на дирекция "ОДОП"-В. Търново против решение № 247 от 27.05.2014 г., постановено по адм. д. № 194/2014 г. на Административен съд Велико Търново. С обжалваното решение по жалба на "Прайз-2012" ЕООД е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040991300009972/01.11.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 82/17.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Велико Търново. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу акта за дерегистрация. Иска се също така присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Конкретните оплаквания на касатора се свеждат до следното: съдът неоснователно е приел, че в акта липсват мотиви, неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС; съдът не е преценил обективно фактите, установени от документите в данъчната преписка; съдът е изопачил фактическата обстановка. Ответникът в касационното производство - "Прайз-2012" ЕООД чрез своя процесуален представител адв. Недялкова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил акт за дерегистрация, индивидуализиран по-горе, с който на осн. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" вр. счл. 176, т. 1 от ЗДДС е разпоредено да се прекрати регистрацията по ЗДДС на "Прайз-2012" ЕООД. Фактическите основания за издаването на акта са, че в хода на извършена проверка, регистрираното лице не може да бъде открито на адреса му за кореспонденция, съвпадащ с този по чл. 8 по реда на ДОПК. Актът за дерегистрация е потвърден при обжалването му по административен ред на същите фактически и правни основания. Съдът е отменил акта за дерегистрация приемайки, че обстоятелствата по чл. 176, ал. 1 от ЗДДС не са доказани в нарочно развитата процедура за тяхната проверка. Съдът е приел, че от разпита на служителите на НАП в съдебно заседание категорично се установява, че те са посетили адрес "Хан Аспарух" № 2, а не "Хан Аспарух" № 2-А, а номер 2 на улица "Хан Аспарух" се намира на около 150 м. от номер 2-А, като дори ги пресича друга улица "Любен Каравелов". Посочил е, че са налице доказателства, че дружеството не е променяло никога адреса си, както и, че на посочения адрес са му били връчвани и други материали и документи след датите на протоколите, свързани с данъчната администрация, както и че изготвените протоколи, не доказват трайно отсъствие на жалбоподателя от адреса. Съдът е приел, че хипотезата на чл. 176 от ЗДДС изисква да се установи, чи лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес след многократни посещения при условията на системност и продължителност, което в конкретния случай не е сторено от органите на НАП. Решението на административния съд е правилно. В конкретния случай съставените протоколи за извършени посещения на адрес не са достатъчни доказателства, за да се приеме, че са налице предпоставките на посочената разпоредба от закона. От свидетелските показания и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното обжалване се установява, че е налице обосновано съмнение, че проверките на данъчния субект, удостоверени с процесните протоколи, са извършения на правилния адрес на дружеството. По това обстоятелство първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя и не намира за нужно да преповтаря. Изводите на първоинстанционният съд относно наличието на два сходни по изписване адреси се потвърждава и от писмените доказателства, представени и приети от касационната инстанция от страна на ответника по касационната жалба. От друга страна, както вече ВАС е имал повод да посочи в решенията си (решение № 6984 от 27.05.09 г. по адм. д. № 1165/09 г. и решение № 6221 от 04.05.2011 г. по адм. д. № 12695/2010 г.), когато органът по приходите прилага санкцията, предвидена в чл. 176, ал. 1 от ЗДДС той действа в хипотезата на "оперативна самостоятелност", което от своя страна изисква в акта да се изложат мотиви, защо в конкретния случай се налага дерегистрация на субекта по ЗДДС. В обжалвания акт такива мотиви липсват, което само по себе си е достатъчно основание актът да бъде отменен. По изложените съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК следва да го остави в сила. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което такива следва да бъдат присъдени. Воден от горното, Върховният административен съд