Решение № 5135 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10144/2011 г.

Решение № 5135 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10144/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Костадин Щерев Мижев от гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. М. Ралчев, срещу решение № 1057 от 5.5.2011 г., постановено по адм. д. № 4019 по описа за 2010 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена неговата жалба срещу заповед № 3252 от 18.10.2010 г. на кмета на община Варна за изземване на част от имот № 1029 по плана за новообразуваните имоти на селищно образувание"Ментеше", землище кв. "Владислав Варненчик", представляваща имот № 76 по кадастралния план. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно приел за действителен оспорения административен акт, а той е нищожен поради некомпетентност на неговия издател, както и незаконосъобразен поради това, че местонахождението на иззетия имот е в селищно образувание, което квалифицира като урбанизирана територия, поради което била неприложима опростената административна процедура по чл. 34 от ЗСПЗЗЗ. Настоява, че защитата на правото на собственост в случая следвало да се реализира по общия исков ред в гражданско производство. Твърди, че в нарушение на процесуални правила съдът отказал да назначи допълнителна експертиза, и игнонирал обстоятелството, че той има правно основание да ползва процесния имот. Иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови решение, с което да се прогласи нищожност, или да се отмени оспорената заповед, алтернативно - да се върне делото за ново разглеждане. Ответникът - кметът на община Варна не изразява становище по подадената касационна жалба. Заинтересованите страни - Никола Стоянов Джеров, Петранка Стоянова Минчева, Продан Калудов Георгиев, Стойко Георгиев Георгиев, Тодорка Петкова Кьосева, Петко Георгиев Георгиев, Райна Стойкова Георгиева, Гинка Начева Петкова, Мартин Георгиев Калудов, Павлина Георгиева Ралева, чрез процесуалния си представител адв. Благовеста Ганчева в писмен отговор заявяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират разноски. Заинтересованите страни - Недялка Атанасова Ангелова, Албена Николова Николова, Калоян Великов Кирилов, Самуил Великов Кирилов и Атанас Георгиев Стоянов чрез адв. Владимир Трайков в писмен отговор оспорват касационна жалба като неоснователна, първата от тях иска присъждане на разноски за защита пред ВАС. Останалите заинтересовани страни - Тодорка Калудова Петкова, Мария Боева Куртева, Христо Димитров Топчиев, Златка Проданова Топчиева, Мария Проданова Василева, Станка Иванова Иванова, Вяра Бойчева Петрова и Живка Бойчева Илиева не изразяват становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно. Аргументира се данните от решението на ПК за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя на наследниците на Георги Петков Куртев, между които и заинтересованото лице Никола Стоянов Джеров, със заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на район "Вл. Варненчик" при община Варна, с договора за наем от 12.02.1990 г. и с влязлото в сила решение по гр. д. № 219/1995 г. на Варненския окръжен съд, с оглед на които счита, че административният съд обосновано е приел, че е осъществен фактическия състав на § 4г от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на процесния имот. Допълва съображенията, че съдът правилно е преценил характера на имота - предмет на изземване с оглед чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и извел правилен извод, че за него няма одобрен ПУП или околовръстен полигон. С оглед горните съображения счита, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е било образувано по жалба на настоящия касатор против заповед № 3252 от 18.10.2010 г. на кмета на община Варна с която е разпоредено изземване на част от имот № 1029 по плана за новообразуваните имоти на селищно образувание "Ментеше", землище кв. "Владислав Варненчик", представляваща имот № 76 по КП на ползвателите на същата местност, от Костадин Щерев Мижев от гр. Варна, който го ползва без право основание. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че Никола Стоянов Джеров, законен наследник Георги Петков Куртев е подал заявление от 24.08.2009 г. до кмета на Община - Варна за издаване на протокол за въвод във владение на имот № 1029 по ПНИ на с. о. м. "Ментеше", землище Владиславово, към която приложил заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на район "Вл. Варненчик" при община Варна, с която е възстановено право на собственост на наследниците на Георги Петков Куртев върху 344 кв. м идеални части от процесния имот, както решение № 913/25.09.2002 г. на ПК - Варна за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя на наследниците на Георги Петков Куртев, между които и Никола Стоянов Джеров върху нива от 5 дка в терен по § 4 от ЗСПЗЗ в посочената местност. Посочил, че със заявление от 17.12.2009 г. Никола Стоянов Джеров е сезирал административния орган с искане за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ по отношение на имот № 76 по кадастралния план на местността "м. "Ментеше". Съобразил, че в регистъра към кадастралния план на ползвателите за процесния имот с площ от 581 кв. м е записан Костадин Щерев Мижев, на основание сключен на 12.02.1990 г. договор за наем на държавен недвижим имот с площ от 0.600 дка в м. "Елен дере" за срок - календарната 1990 г., с документ за заплащане на наемна цена само за 1990 г., и изявлението на пълномощника на жалбоподателя, че няма данни за подновяване на договора, както и за издаване на надлежен титул за собственост в полза на оспорващия. При тези данни административният съд отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът приел, че заповедта за изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ е законосъобразна - актът е издаден от компетентен орган в съответната форма, спазени са материалноправните и процесуални разпоредби по издаването му. Посочил, че искането е подадено от собственик на земеделски имот с възстановено право на собственост, като собствеността му е установена с влязла в сила заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и решение на поземлена комисия. На следващо място обсъдил въпроса за характера на имота - предмет на изземване, респ. дали същият е земеделска земя по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и го приел за такава, тъй като се намира в селищно образувание "Ментеше", без доказателства, че за него има одобрен ПУП или околовръстен полигон. В тази връзка съобразил разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, и тъй като не са били ангажирани доказателства във връзка с твърдението на жалбоподателя, че имотът попада в строителните граници на гр. Варна, а от разпита на вещото лице е установено, че няма одобрен подробен устройствен план, съдът приел, че предмет на изземване е имот, който представлява земеделска земя. Въз основа на събраните в съдебното производство доказателства, в т. ч. заключението от назначената СТЕ и таблицата към комбинирания план съдът установил идентичност между възстановения земеделски имот, собственост на жалбоподателя и имота, предмет на изземване. Във връзка с възраженията на оспорващия съдът приел, че наемното правоотношение по договора от 12.02.1990 г. е само за календарната 1990 г. и този договор не е подновен, както и че с решение на ВОС по гр. дело № 539/1995 г. на оспорващия е било отказано признаване на права по § 4 от ЗСПЗЗ въз основа на този договор за наем. С оглед горното приел, че този писмен договор не представлява годно правно основание за ползване на имота, откъдето извел решаващ извод, че жалбоподателят не е доказал съществуването на правно основание за упражняваната фактическа власт върху имота. По тези съображения административният съд приел, че обжалваният индивидуален административен акт не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК, поради което отхвърлил подадената против него жалба. Така постановеното решение е правилно. Твърдението на нищожност на оспорената заповед правилно е преценено за неоснователно, предвид приложената на л. 243 от делото заповед 3185/14.10.2010 г. на кмета на общината за заместване за периода от 15-19.10.2010 г. Неоснователен е доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Обжалваната заповед на Кмета на Община Варна е издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ във връзка с § 4г от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно препращащата разпоредба подлежат на изземване по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ имотите от лицата, които ги ползват без правно основание. Съгласно чл. 34 ЗСПЗЗ по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. От анализа на двата текста следва, че за да бъде издадена такава заповед по реда на предвиденото в закона бързо административно производство е необходимо да се установи наличието на следните кумулативни условия: направено искане до компетентния административен орган от лица с възстановено право на собственост върху земеделски имот, ползване на същия този имот от трети лица и това ползване да е без правно основание. В конкретния случай тези три предпоставки са били налице, както правилно е приел първоинстанционният съд, тъй като административният орган е бил сезиран от наследник на възстановен собственик, установено е било по несъмнен начин, че имотът се ползва от настоящия касатор въз основа на договор за отдаване под наем с изтекъл и непродължен срок /само за календарната 1990 г., без доказателства, дори твърдения този договор да бил подновен/, както и без да е издаден документ за собственост в полза на същия. С оглед горното и противно на твърдяното в жалбата, и трите предпоставки за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ са били налице. Твърденията на касатора, че е налице годно правно основание за ползване на имота не е подкрепено с доказателства, а доводът, че съдът не назначил допълнителна експертиза и така допуснал нарушение на процесуални правила е неоснователен, с оглед обстоятелството, че задачите за нея, формулирани от оспорващия в о. с. з. на 20.04.2011 г. /л. 257 от делото/ правилно са преценени като неотносими към предмета на спора. Неоснователен и недоказан е основният довод на касатора, поддържан и в настоящото производство, а именно, че имотът- предмет на изземване с оспорената заповед, не е земеделски по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като се намира в границите на селищно образувание, респ. защитата на правото на собственост не може да бъде реализирана по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Този еднозначен извод се налага от приетата и неоспорена съдебно техническа експертиза, както и от посоченото от вещото лице, че за имота, макар и попадащ в границите на селищно образувание, няма изготвен подробен устройствен план, а с него се определя конкретното предназначение на всеки поземлен имот. Основната задача на ПУП е да урегулира територии с неприложена регулация, както и да урегулира неурегулирани имоти. Земеделските земи, които се включват в границите на населените места се определят с общ или подробен устройствен план. Твърдението, че защитата на правото на собственост следвало да се реализира по общия исков ред в гражданско производство, а административният орган е следвало да откаже издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за процесния имот не намира опора в закона. Решаващият състав е съобразил разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и: не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. След като за конкретния имот няма подробен устройствен план, следователно същият не е сменил предназначението си. Освен това жалбоподателят, както в съдебното производство пред първоинстанционния съд, така и в настоящото не е представил годни доказателства с оглед твърденията си за противното, поради което е правилен изводът на административния съд, че имотът представлява земеделска земя. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК искането за разноски, направено от първата група заинтересовани страни, чрез адвокат Благовеста Ганчева за защита пред ВАС е основателно, но недоказано-по настоящото дело на ВАС не е представен документ, от който да е видно плащане, няма и представено пълномощно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Искането на заинтересованата страна Недялка Атанасова Ангелова за присъждане на разноски за защита по настоящото дело пред ВАС, направено в писмен отговор чрез адв. Владимир Трайков е доказано, с оглед представения на л. 32 договор, но неоснователно, тъй като заплатената сума е внесена за осъществяване на процесуално представителство, а в бланкетния писмен отговор не се сочат никакви съображения по жалбата, такива не са изложени и в писмена защита, а и адвокатът не се е явил в съдебно заседание. По тези съображения и това искане за разноски следва да се остави без уважение По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,