Решение № 7841 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2020 г.

Решение № 7841 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Калеова, срещу решение № 556 от 06.11.2019 г., постановено по адм. дело № 222 по описа за 2019 г. на Административен съд – М.. С него Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати на Р. П. сумата от 5 699,64 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за периода от 10.10.2017 г. – 10.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено на процесуалния представител на ответната страна. Ответникът – Р. П. в писмен отговор на касационната жалба и с последващи молби до съда от 14.05.2020 г. и 22.05.2020 г., оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Монтана е образувано по искова молба, с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, подадена от Р. П. срещу Министерство на околната среда и водите за присъждане на обезщетение поради оставяне без работа за периода 10.10.2017 г. – 10.04.2018 г., в размер на 5 593, 89 лв. Впоследствие размерът на исковата претенция е увеличен на 5 699, 64 лв. Съдът е разгледал по съществено спора, с който е бил сезиран с предявения иск, като го е приел за основателен и доказан, поради което го е уважил и е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на лицето сумата от 5 699, 64 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Обосновал се е с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, постановено по тълк. гражд. дело № 3 от 2004 г. Съобразил е, че с решение № 6558 от 17.05.2018 г. по адм. дело № 12550 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, седмо отделение е отменена заповед № 964 от 09.10.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Р. П. за длъжността "началник отдел" в дирекция "Национална служба за защита на природата", отдел "Натура 2000" в МОСВ, с ранг – III старши. Решението на тричленния състав е оставено в сила с окончателно решение № 13700 от 08.11.2018 г. по адм. дело № 8499 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд, петчленен състав при втора колегия, постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, правилно първоинстанционният съд е установил относимите правни факти, от които произтича правото на обезщетение и размерът му, с оглед реализирането на състава на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се признае правото на обезщетение за времето, през което Р. П. не е заемала държавна служба, но не за повече от 6 (шест) месеца. Съгласно заключението на вещото лице обезщетението е в размера, претендиран от ищцата - 5 699, 64 лв. и изводът на инстанцията по същество за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е правилен и обоснован. Също така законосъобразен е доводът на първостепенния съд за присъждане на законната лихва върху тази сума, дължима от датата на влизане в сила на окончателното съдебно решение на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия - 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. Необосновано е възражението на касационния жалбоподател, че от предявения размер на обезщетението е следвало да се приспадне изплатеното при прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на щата, обезщетение в размер на две брутни заплати по 1 700, 00 лв. за месеците ноември и декември 2017 г., т. е. това по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Административният съд е направил това, като се е позовал и на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Изрично в мотивите на акта си е записал, че ищцата няма възражения, като съдебния експерт е отчел този факт, с оглед на правилното прилагане на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че от предявения размер на обезщетението следва да се приспадне това изплатено на основание чл. 61 от ЗДСл (за неизползван платен годишен отпуск), понеже фактическото основание за претендирането им е различно от обсъжданото. Последното представлява обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за времето през което лицето не заема държавна служба, след като заповедта, с която служебното му правоотношение е прекратено е отменена като незаконосъобразна. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател и по повод обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл (за неспазен срок на предизвестие), понеже то се изплаща по повод начина на прекратяване на служебното правоотношение, с или без предизвестие отправяно от страните по него. Първоинстанционния съд съд е използвал специалните знания на специалист – експерт, който е изготвил заключенията по съдебно-икономическата експертиза и допълнителната такава. Същите не са били оспорени, поради което и след като те са били съобразени изцяло с доказателствата по делото, правилно са кредитирани от съда. Обжалваното решение на административния съд е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила като такова. Неоснователно е и възражението относно основанието за заплащане на лихва върху дължимото по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение, както и относно началния момент, от който тя започва да тече. В т. 4 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) тълкувателните решения на ОСС на ВКС и на ВАС са задължителни за органите на съдебната власт, така и за всички органи, които издават административни актове. При този изход на делото е основателна претенцията на ответната страна по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в размер на 600, 00 лв. Възражението на процесуалния представител на министъра на околната среда и водите за прекомерност на претендираната сума е неоснователно. Пред настоящата съдебна инстанция е представен списък на разноските направени от Р. П., по повод образуваното касационно производство, обективиращ разноски, в размер на 600, 00 лв., адвокатско възнаграждение. Също така е приложен и договор за правна помощ и съдействие от 20.02.2020 г., сключен между ответната страна и процесуалния й представител за посочената сума, договорена между страните и заплатена в брой за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в правна помощ и защита по настоящото административно дело. Ето защо, сумата от 600, 00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция следва да се възложи в тежест на Министерство на околната среда и водите. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,