Решение № 5630 от 9.6.2022 г. на ВАС, IV о.

ВАСЧетвърто отделение09.06.2022 г.докладчик Добринка Андреева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6818 от 19.11.2021 г., постановено по адм. дело 9412/2021 г. на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДОБРИНКА АНДРЕЕВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Мохамад, гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адв. Л. Филипова, против решение 6818/19.11.2021г., постановено по адм. дело 9412/2021г. на Административен съд София-град,с което е отхвърлена неговата жалба против решение 2550/16.08.2021г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за отказаз да се събере на територията на Република България със своето семейство - М. Хусейн, С. Хамади, И. Мохамад, С. Мохамад и Б. Мохамад, всички- граждани на Сирия. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът твърди, че административният орган не е осъществи задълбочен анализ на семейните отношение между него и останалите членове на семейството му,най-вече,че не е взел предвид нововъзникналото обстоятелство- че майка му се е разболяла тежко. Счита, че решението противоречи на чл.6а от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), на Директива 2013/33/ЕС и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като не е направена преценка на най-добрия интерес на децата. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща процесуален представител . Ответната страна Заместник - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрк. Пешев, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана със събиране на семейството. Счита, че правилно първостепенния съд е приел, че родителите на жалбоподателя не страдат от заболявания, които да им пречат сами да се грижат за себе си. По отношение на неговите брат и сестри намира за правилен извода на съда, че същите на попадат в хипотезата на §1, т.3 от ДР на ЗУБ. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд - София - град е сезиран с жалба на Х. Мохамад, гражданин на Сирия, против решение 2550/16.08.2021г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което, на основание чл.48, ал.1,т. 3 във вр. с чл. 34, ал.1 и ал.2 от ЗУБ е отказано да се събере на територията на Република България с неговите родители М. Хусейн и С. Хамади, както и с неговия брат И. Мохамад, и сестрите му С. Мохамад и Б. Мохамад, всички- граждани на Сирия. За да отхвърли жалбата, съдът намерил, че при издаването на административния акт е спазена предвидената в закона писмена форма. Счел извода на административния орган за липса на материално-правни предпоставки в процесния случай за правилен и законосъобразен. Приел , че майката и бащата на жалбоподателя не попадат в обхвата на легалната дефиниция за член на семейството съгласно §1, т.3, б. в от ДР на ЗУБ, тъй като не страдат от заболявания, които да им пречат сами да се грижат за себе и да се налага да живеят в едно домакинство с жалбоподателя. По отношение на брата и сестрите на жалбоподателя съдът приел, че не попадат в кръга от лица, визирани в §1, т.3 от ДР на ЗУБ, където е легалната дефиниция на "Членове на семейството", поради което и по отношение на тях молбата за събиране е неоснователна. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването, направено в касационната жалба за необсъждени от страна съда на всички релевантни факти от съществено значение за случая. Съдът е обсъдил както възрастта на родителите, така и тяхното здравословно състояние съобразно изнесеното от молителя по време на проведените интервюта и доказателствата по административната преписка, при което е достигнал до правилни фактически и правни изводи за липса на материалноправните предпоставки за издаване на разрешение от административния орган за събиране на семейството. Не е налице друга информация относно относимите към текста обстоятелства по смисъла на Закон за убежището и бежанците за разрешение на чужденеца, с предоставен хуманитарен статут, да се събере със семейството си на територията на Република България. Семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 КРБ. С разпоредбата на чл. 8, § 1 ЕКПЧ също е визирано правото на зачитане на семейния живот, като в § 2 са посочени предпоставките, при наличието на които може да има намеса в това право от страна на държавата. Специалният закон ЗУБ също съдържа редица разпоредби - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Председателят на ДАБ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗУБ, чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Председателят на ДАБ, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, взема решения по молби за събиране на семейства. Предпоставка за вземане на положително решение за молителя представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието " членове на семейство", за целите на ЗУБ, е дадено в § 1, т. 3 ДР ЗУБ и съгласно б. "в" на същата разпоредба членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. С чужденеца е проведено интервю на 12.07.2021г., от което се установява, че изтъкнатите причини не разкрива необходимост от събиране на жалбоподателя с членовете на неговото семейство. Правилно е съобразено, че с влязло в сила решение 589/16.02.2021г. на заместник-председателя на ДАБ е предоставен хуманитарен статут на Х. Мохамад. С молба от 29.03.2021г., чужденецът е поискал да се събере на територията на Република България с членовете на неговото семейство- неговите родители , сестри и брат .Представените доказателства по делото водят до извод за правилност на заключението на първоинстанционния съд, че майката и бащата на жалбоподателя изпитват такива страдания, които да налагат съжителство с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. По време на проведеното с чужденеца интервю, видно от протокол УП 3051/12.07.2021г., Х. Мохамад е заявил, че родителите му живеят заедно в семейния им дом в [населено място], област Халеб, Сирияи с тях живеят братът и сестрите му. Заявил, че неговият баща не работи вече като строител, защото е развил [заболяване], а майка му не работи и е домакиня,както и че след претърпяна автомобилна катастрофа майка му се оплаква от [състояние]. Противно на твърдяното в настоящата жалба,административният орган подробно е обсъдил твърденията на чужденеца, съобразил е възрастта на родителите и тяхното състояние, с оглед на което обосновано е приел, че за Х. Мохамад няма необходимост за събиране със семейството си. Впрочем на него му е разрешено събиране със съпругата .Съобразено е и твърдението на чужденеца, че майка му няма никакви здравословни проблеми, въпреки заявените в интервюто [състояние] заради претърпяната автомобилна катастрофа. По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че родителите на чужденеца страдат от тежко заболяване или са необходими "чужди грижи"по смисъла на ЗУБ, които да бъдат полагани от Х. Мохамад. По следващите възражения настоящата инстанция намира за правилна преценката на първостепенния съд , че дори да се приеме, че майката на чуждия гражданин действително изпитва определени болки, а диагнозата на баща му - [диагноза], заради която трябва да се въздържа от носене на тежки предмети и извършване на тежка физическа дейност, то те не са болки от такъв характер, че да не могат сами да се грижат за себе си и да имат нужда от грижата на касатора, както и че не попадат в най - тежката степен на болестта, където е нужна чужда помощ. Предвид цитираните разпоредби невъзможността майката на чужденеца да се грижи сама за себе си, следва да произтича от нейната напреднала възраст или от тежко заболяване. В случая не се твърди напреднала възраст, а заболяване. Представените по делото доказателства потвърждават заключението на административния орган, че майката на касатора не отговаря на законовите изисквания, посочени в § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ, а именно не страда от тежко заболяване, което да налага тя да живее с придружител. Настоящата инстанция напълно споделя извода, че неговата майка , въпреки заболяванията си ,може сама да се грижи за себе си и не се налага да живее в едно домакинство с Х. Мохамад. В този смисъл и Решение 8971 от 02.07.2018 г. по адм. д. 6234/2018 г.на IV отд.на ВАС На следващо място правилно съдът е установил, че видно от легалната дефиниция на семейство, посочена в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ, братът и сестрите на касатора въобще не попадат в кръга на лицата от тази категория, поради което и по отношение на тях молбата е неоснователна, респ. и направеното касационно възражение за нарушение на чл.6а от ЗУБ, на Директива 2013/33/ЕС и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, за преценка на най-добрия интерес на малолетни деца,е също неоснователно. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за събиране на семейство по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение