Решение № 1892 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11538/2008 г.

Решение № 1892 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11538/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Галя Горанова - пълномощник на ЕТ "Развитие - Иван Маринов" със седалище в гр. Долни Дъбник, срещу решение № 337 от 18.07.2008 г., постановено по адм. д. № 423 по описа за 2008 г. на Административен съд - Плавен. С него е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство срещу изричния отказ на началника на Общинска служба по "Земеделие" (ОСЗ) - Плевен, направен в писмо с изх. № 179 от 21.03.2008 г., за извършване на административна услуга, да издаде скица за поземлен имот. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират касационни основания за отмяна изразяващи се в необоснованост и нарушение на материалния закон. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени отказа на административния орган. Претендира се заплащането на разноски. От ответната страна е подадено писмено възражение по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, към което са приложени писмени доказателства. Изложеното становище в него е за правилност на съдебния акт и неоснователност на молбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че касаторът има качеството на собственик на имота - лице от изброените в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г., за което се легитимира с нотариален акт и при наличие на подадена писмена молба от него до компетентния орган, последният не е имал законово основание за отказ от извършване на административната услуга. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя неоснователна, по следните съображения. Административният съд - Плевен е бел сезиран с жалба срещу отказ на началника на ОСЗ-Плевен да издаде на ЕТ "Развитие - Иван Маринов" скица за имот, представляващ нива от 13, 163 дка, находяща се в землището на с. Ясен, Плевенска област, ЕКНМ 87597, местност "Милин камък", трета категория, имот № 027003. Жалбоподателят се е легитимирал за собственик с н. а. № 84, том V, н. д. № 884 от 1998 г. Отказът е направен с писмо с изх. № 179 от 21.03.2008 г. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно обстоятелството, че имотът е бил изнесен на публична продан, като в последствие действията на публичния изпълнител са отменени, а решението за отмяната е вписано в Служба по вписвания на 28.10.2003 г. Придобилият го купувач при публичната продан, го е прехвърлил на друго търговско дружество. Последващият приобретател на имота го е прехвърлил на трето търговско дружество, като върху имота е извършена и делба. Мотивите за отказа на началника на Общинска служба "Земеделие" - Плевен са били за това, че за имота са вписани нови собственици, според представените нотариални актове, които не са отменени. Службата няма право да се произнася относно това кой нотариален акт е правилен, поради което е отказала издаването на скица за имота. Подадената жалба правилно е определена като отказ от издаването на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права, определена като индивидуален административен акт според чл. 21, ал. 3 АПК. Като е съпоставил установените факти към нормите на чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 26а, ал. 3 и 4 и чл. 60, ал. 6, т. 5 ППЗСПЗЗ съдът е направил извод, че ОСЗ разполага с правомощието да поддържа и осъвременява плановете за земеразделяне и другите материали и данни при прилагането на закона, и да издава скици при извършването на разпоредителни сделки и делба на земеделски земи до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия по реда на ЗКИР. До нея е направено писмено искане за издаването на скица, но от лице, което не е вписано за собственик на имота към момента на подаването му. Тъй като молителят не е доказал качеството си на собственик на имота, съдът е приел, че отказът на началника на ОСЗ е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод за необоснованост на решението е неоснователен. Съдът е обсъдил всички представени пред него доказателства, от които е извел обоснован извод, че дори и да приема, че жалбоподателят е собственик на имота, тази преценка не може да направи началника на ОСЗГ. Това правомощие не принадлежи на него. След вписването на жалбоподателя за собственик на имота от 1998 г. по партидата на имота са извършени други вписвания, за други собственици, а жалбоподателят не е сред тях. Съдът е обсъдил мотивите за отказа от извършване на административната услуга, които правилно е приел за обосновани и законосъобразни. Искането за извършване на административна услуга - издаването на скица, е свързано с последиците от издаването й, които са насочени към възможността притежателят й да се разпореди с имота, за който скицата е издадена. Наведеният довод обоснован с твърдение в чл. 114, б. "в", изречение 2 от ЗС е правен и пред административния съд. На него съдът е отговорил в мотивите си. Този довод би имал своето значение в едно исково производство, но не и при преценката на правомощието на началника на ОСЗГ-Плевен относно собствеността върху имота към момента на искането за извършването на административната услуга - издаването на скица. Неоснователен е и доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Напротив. При правилно установените факти, релевантни за спора съдът правилно е приложил материалните норми от ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане, които уреждат тази материя. Не може да се приеме твърдението на представителят на Върховната административна прокуратура, аргументирано с чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 2004 г., че жалбоподателят има качеството на собственик или на заинтересовано лице От съдържанието и целта на наредбата може се установява, че употребеният израз "заинтересовани лица" в нея се отнася до физически лица и организации, които имат ограничени вещни права върху имотите, които са част от картата на възстановената собственост, в двете й части и плана за земеразделяне. Направеният извод следва и от чл. 3, ал. 2 от наредбата, според който скицата е копие от картата на възстановената собственост и отразява състоянието на имота към момента на издаването й съгласно данните в регистъра. Или лицето, на което се издава скицата, трябва да е вписано в регистъра или като собственик или като носител на ограничено вещно право върху имота към момента на издаването й. По изложените съображения решението на административния съд като обосновано и законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила. Претенцията за разноски, направена с касационната жалба следва с оглед изхода на спора не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение