Решение № 254 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12630/2012 г.

Решение № 254 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12630/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Социално-педагогически интернат "Св. Климент Охридски", с. Лик против решение № 11109 от 30.08.2012 г. по адм. дело № 12519/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на учебното заведение против заповед № РД 14-67/18.07.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката за закриване на интерната. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като изводите на съдебния състав не се подкрепят от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което оспорената заповед на министъра на образованието, младежта и науката да бъде отменена. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, седмо отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е постановено в противоречие със закона. Заключението на тричленния състав за липсата на основания за отмяна на оспорената заповед е направено, без да е съобразено, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и на целта на закона. Административният акт е издаден след формално изпълнение на процедурата по чл. 12, ал. 1 и чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) - по предложение на финансиращия орган, след становище на Регионалния инспекторат по образованието - Враца и становище на експертната комисия за оценяване на предложението за закриване на училището. В нарушение на изискванията на чл. 36, ал. 3 от АПК от административния орган не са преценени всички събрани доказателства. Не са обсъдени представените от учебното заведение предложения за икономии и доказателства за направени дарения в полза на училището, с които е осигурено обзавеждане и храна и отопление за учениците (л. 139 и сл. от делото). Не са съобразени и данните за извършен 2 години по-рано ремонт на интерната и вложените за преустройството и обновяването средства на стойност, която надвишава 150 пъти задълженията на институцията за 2010 г. и 2011 г. Не е взето предвид и обстоятелството, че интернатът е единственото учебно заведение с такова предназначение в Западна и Централна България. По този начин е допуснато нарушение и на чл. 35 от АПК и заповедта е издадена, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като спазването на цитираните процедурни изисквания на АПК е гаранция за законосъобразността на административния акт. Обратно, несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за незаконосъобразност на заповедта, тъй като решението на органа не съответства на всички доказателства и факти по преписката. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Изводът на тричленния съдебен състав за законосъобразност на оспорената заповед, също не намира опора в нормативната уредба. Действително към момента на издаване на заповедта за закриване на интерната в СПИ "Св. Климент Охридски" с. Лик учениците са общо 33-ма, разделени в три паралелки: една слята паралелка за V и VI клас от общо 13 ученика (съответно 5 ученика в V клас и 8 ученика в VI клас), една паралелка за VII клас с 11 ученика и една паралелка от 9 ученика за VIII клас, т. е. броят на учениците в класовете, с изключение на VII клас, е под минимума от 10 ученика в паралелка, предвиден в раздел III, т. 5 от Приложение към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и групите на училищата, детските градини и обслужващите звена. (В случая от страна на тричленния състав неправилно е приложена т. 3, раздел II от същото приложение.) При тази констатация обаче и с оглед обстоятелството, че малолетните и непълнолетните се настаняват в социално-педагогически интернати от министъра на образованието, младежта и науката (чл. 30, ал. 1 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните), а по този ред в училището за 2011 г. са изпратени само 4 ученика, следва да намери приложение чл. 11, ал. 2 от Наредба № 7/2000 и да се прецени дали с оглед наличието на средства за обезпечаване на учебния процес не е допустимо броят на учениците в самостоятелна или слята паралелка да е по-малко от норматива за минимален брой, установен в приложението (чл. 11, ал. 1, т. 4 от наредбата). В случая това не е направено, въпреки че социално-педагогическият интернат се финансира от държавния бюджет (чл. 10, ал. 3 от ППЗНП) и по делото са представени доказателства за осигурени допълнителни средства за обезпечаване на учебния процес (л. 139 и сл. от делото). По този начин, без преценка за финансовата обезпеченост на учебния процес, заповедта за закриване на училището е издадена в противоречие с чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ППЗНП. Освен това обстоятелството, че единственият мотив за закриване на социално-педагогическия интернат е "намаляване на броя на учениците под нормативно определения минимум" и факта, че учениците в четирите социално-педагогически интернати в страната, за учебната 2011 г. са разпределени неравномерно от министъра на образованието, младежта и науката (4 ученици са изпратени в СПИ "Св. Кл. Охридски", с. Лик, 16 ученици са разпределени в СПИ в с. Варненци, Силистренска област, 12 ученици - в с. Драгоданово, област Сливен и 20 ученици - в с. Стралджа, област Ямбол), т. е. условието за закриване на училището всъщност е създадено от органа, който има право да направи това, без обсъждане на данните за финансова обезпеченост на интерната и на учебния процес, налагат извода, че правото на органа да закрие учебното заведение е упражнено превратно, в противоречие със закона и неговата цел да се осигурят условия за образование и нормално развитие и възпитание на малолетните и непълнолетни, извършили противообществени прояви. Актът за закриване на социално-педагогическия интернат в с. Лик не е съобразен и с Концепцията за държавната политика в областта на правосъдието за детето, приета с решение на Министерския съвет на Република България от 03.08.2011 г., според която възпитателните мерки за изолация (настаняване в СПИ и ВУИ) са квалифицирани като удовлетворяващи стандарта за лишаване от свобода, установен в българското законодателство и в практиката на Съда по правата на човека (писмо от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към Народното събрание до министъра на образованието, младежта и науката на л. 137 от делото). Паради всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че оспорената заповед на министъра на образованието, младежта и науката е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона и подлежи на отмяна. Ето защо като приема обратното тричленният състав постановява незаконосъобразен съдебен акт, който също следва да бъде отменен. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е основателен. Решението на тричленния състав не е съобразено с ангажираните доказателства. Изводите на съда за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила е направен в противоречие с представените доказателства за извършени ремонт и обновяване на училището на значителна стойност, както и документите за предоставени допълнителни средства на интерната за обзавеждане и издръжка на учениците, които не са взети предвид и обсъдени от административния орган преди постановяване на заповедта. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Върховния административен съд, седмо отделение е постановено в нарушение на закона и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и вместо него се постанови нов акт по същество, с който заповед № РД 14-67/18.07.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката за закриване на СПИ "Св. Климент Охридски" в с. Лик да бъде отменена. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,