Решение № 6837 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5601/2016 г.

Решение № 6837 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5601/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат М. Д., в качеството му на пълномощник на "Диагностично-консултативен център - С." ООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 21 от 21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 269/2015 г. по описа на Административен съд - С.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт и на писмена покана изх. № 29-04-24 от 7.10.2015 г. Претендират се и разноски. Ответникът - Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. С., в писмен отговор от 14.03.2017 г., поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 21 от 21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 269/2015 г., Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център - С." ООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу писмена покана изх. № 29-04-24 от 7.10.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С.. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо. Изводите на съда относно фактическата обстановка кореспондират със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Жалбоподателят по първоначалното дело не е твърдял и не е поискал събиране, съответно не е ангажирал доказателства, че е компенсирал през следващите тримесечия на 2015 г. надвишенията на броя на СМД и стойността на МДД, извършени през първото тримесечие на 2015 г. Такива не са представени и с касационната жалба. В тази връзка възраженията пред касационната инстанция, че този въпрос не е изследван, е в противоречие с нормата на чл. 220 АПК, а и не обуславя допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В мотивите към решението се съдържат отговори на оплакванията срещу издадения административен акт и тези мотиви не следва да се възпроизвеждат в настоящите, тъй като се споделят от касационния състав. Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Предмет на спора по първоначалното дело е бил извършил ли е "Диагностично-консултативен център - С." ООД през първото тримесечие на 2015 г. превишение на назначените брой специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностични дейности (МДД). На този въпрос и оглед на изчисленията на икономическата експертиза, съдът правилно е отговорил, че такова превишение е налице. Действително протокол РС-I 374-1, с който са определени броят на СМД и стойността на МДД е бил връчен на лечебното заведение на 13.02.2015 г. Това е и датата на сключване на индивидуален договор № 200374 за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Очевидно протоколът, който е неразделна част от договора, не може да бъде подписан преди сключване договора, който е за 2015 г. Наред с изложеното и с оглед оплакванията на касатора, следва да бъде съобразено, че тъй като се касае до първото тримесечие на 2015 г., приложимата норма е тази на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ 2015 г., приети от Надзорния съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г., в сила от 1.01.2015 г., на основание чл. 3 ЗБНЗОК за 2015 г. Съгласно цитирания текст, през първото тримесечие на 2015 г., до изготвянето на окончателния брой на СМД и стойността на МДД, изпълнителите на СИМП и ПИМП назначават СМД и МДД съобразно обема и честотата им, съгласно съответните приложения към НРД за медицинските дейности за 2015 г. и определените брой/стойност СМД и МДД за първото тримесечие на 2014 г. В случая, тази норма урежда конкретно правоотношенията между страните по индивидуален договор № 200374 от 13.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ за първото тримесечие на 2015 г., а не чл. 27, ал. 2 от Правилата, който се отнася до други текущи тримесечия. В тази връзка касаторът неправилно се позовава на последната норма, предвид процесното тримесечие. Пред първоинстанционния съд, жалбоподателят не е твърдял и съответно и не е ангажирал доказателства, че през първото тримесечие на 2015 г. е назначил СМД и МДД съответно по брой и стойност, отговарящи на тези за първото тримесечие на 2014 г. Не може да се твърди, че последните са му неизвестни. Освен разпоредбата на § 2 ПЗР от Правилата, следва да се има предвид и текста на чл. 42, ал. 2 от индивидуалния договор, съгласно който за всяко тримесечие възложителят определя на изпълнителя брой на назначаваните СМД и стойност на назначаваните МДД, съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 ЗБНЗОК за 2015 г., утвърдени от НС на НЗОК. За процесното тримесечие, с протоколи от 13.02.2015 г., 12.03.2015 г. и от 23.03.2015 г. на лечебното заведение са отпускани брой СМД и стойности на МДД, като последните два са по молба на "ДКЦ - С." ООД от 11.03.2015 г. Със заповед № РД-09-137 от 9.03.2015 г. на Директора на РЗОК гр. С., е наредено да бъдат разпределени на изпълнителите на медицинска помощ допълнително направления за СМД и МДД от формирания 10 % резерв, а на 11.03.2015 г., тричленна комисия на РЗОК е удовлетворила подадените молби - виж експертизата. По първоначалното дело, както бе посочено по-горе в тези мотиви, жалбоподателят не е твърдял, че е извършил компенсиране на процесните брой на СМД и стойности на МДД през следващи тримесечия, нито в рамките на 2015 г. Не е ангажирал и доказателства в тази насока, както пред първоинстанционния съд, така и с касационната жалба. Освен това се преценява, че в констативен протокол № РД-13-02-146Ф от 25.09.2015 г. и протокол за неоснователно получени суми № РД-13-02-147Ф от същата дата, представляващи неразделна част от писмена покана изх. № 29-04-24 от 7.10.2015 г., в графи 9, са посочени медицински направления за компенсиране (брой) и МДД за компенсиране, чийто брой и стойност са извадени при изчисляване на превишения брой и стойност. От икономическата експертиза се установява, че броят на СМД и на стойността на МДД в превишение са изчислени правилно. На стр. 9 от заключението на вещото лице изрично е казано, че сумите по писмената покана са получени от изпълнителите на медицинска дейност, а в съдебното заседание на 19.01.2016 г., експертът заявява, че издадените от лечебното заведение направления са реално изпълнени. В констативен протокол № РД-13-02-146Ф от 25.09.2015 г. и протокол за неоснователно получени суми № РД-13-02-147Ф от същата дата, представляващи неразделна част от писмената покана, изрично е посочена и клаузата на чл. 45, ал. 1 от индивидуален договор № 200374 от 13.02.2015 г., като основание за отговорността на изпълнителя извънболнична медицинска помощ и нарушения на Правилата. Производството по възстановяване на сумите е по реда на чл. 76а ЗЗО. По силата на чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор изпълнителят е поел задълженето да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Клаузата е гаранционно-обезпечителна по отношение на бюджета на НЗОК, който не е неограничен и отговорността на лечебното заведение произтича от неправомерното му поведение, изразяващо се в неизпълнение на клаузите на чл. 42, 43 и 44 от индивидуалния договор, Правилата по чл. 3, ал. 2 ЗБНЗОК 2015 г., утвърдени от НС на НЗОК и НРД за медицинските дейности за 2015 г. След 11.03.2015 г. "ДКЦ - С." ООД не е отправяло до РЗОК гр. С. мотивирани искания по чл. 44, ал. 1 от договора, поради което липсва правно основание да се издават направления, без предварително искане до Касата и нейното съгласие. Извършеният преразход на средства, спрямо планираните, е реална щета за бюджета на НЗОК, тъй като трябва да се търсят допълнителни източници за заплащане на изпълнените медицински дейности, назначени извън разрешените. От писмо изх. № 23-00-7 от 19.02.2016 г. на Управителя на НЗОК, изискано от жалбоподателя по първоначалното дело, се установява, че към 31.03.2015 г. НЗОК е осъществила здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), в размер 48 935 083 лв. при предвидени 47 894 461 лв., а РЗОК гр. С. - съответно 1 523 622 лв. при предвидени 1470 491 лв., като и че по бюджета на НЗОК и по този на РЗОК гр. С. няма икономии. Изчисленията на касатора, които са в смисъл, как следва да бъде формиран бюджета на НЗОК не съобразяват, че този бюджет се определя със ЗБНЗОК за 2015 г., който съдържа финансова рамка, регламентирана със закон, а последният трябва да бъде спазван. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционият съд не е допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Така изложените мотиви, налагат изводи за липса на визираните касационни основания, поради което оспореното решение се оставя в сила. Разноски в полза на касатора не се присъждат, предвид изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,