Решение № 3512 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14385/2013 г.

Решение № 3512 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14385/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Апостол Щерев Бояджиев от гр. Асеновград, представляван от адв. Демерджиев, против решение № 1727/31.07.13 г. по адм. д. № 1379/12 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът Началник РДНСК Южен централен район, представляван от юрк. Младенова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд по допустимостта на касационната жалба, констатира: С оспорената в първоинстанционното производство Заповед № ДК-02-ЮЦР-39/08.02.12 г. Началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахване на незаконен строеж" масивна пристройка към жилищна сграда". Жилищната сграда представлява строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 б. "а" от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, предвид което и пристойката към нея носи същата категория. Ето защо касационната жалба е допустима - първоинстанционното решение, поставено по оспорване срещу заповед за премахване на незаконен строеж от пета категория не е окончателно /чл. 215, ал. 7 ЗУТ/, а предвид факта, че не е надлежно съобщено на страните, към датата на подаване на касационната жалба преклузивният срок по чл. 211, ал. 1 АПК по отношение касатора Бояджиев не е започнал да тече. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил оспорването на касатора Бояджиев срещу цитираната заповед по съображения, че същата е издадена от компетентен орган при съблюдаване административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. С обжалваната заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ Началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахване на "Пристройка към жилищна сграда", представляваща масивна пристройка с размери в план 3,88 х 4,31 м и височина 2,75 м, състояща се от тухлени преградни зидове и стоманобетонова плоча на + 2,75 м, масивен парапет и масивна камина /барбекю/, оформена като тераса към жилищната сграда, покрита с навес-дървена конструкция, с Нстр. =+ 5.00 м и Нб =+6,00 м." Заповедта е издадена въз основа съставен по реда на чл. 225, ал. 3 ЗУТ /ред. ДВ бр. 103/2005 г./ Констативен акт № 340/30.11.11 г. относно извършена проверка на строеж "двуетажна пристройка към жилищна сграда" с конкретно посочени в обстоятелствената част на акта с изпълнени на кота 2,75 масивна баня и тоалетна, а в североизточния й край - масивна камина /барбекю/ с размери 1,20 м. / 0,60 м и дървен навес на две нива, трайно свързан с пристойката. При сравняване описанието на строежа в констативния акт и в издадената въз основа на него заповед се констатират съществени различия в описанието и параметрите на строежа, което налага извода, че административният акт е издаден преди относимите факти и обстоятелства да бъдат достатъчно изяснени. В заповедта строежът е описан като пристройка, чиито параметри не обосновават извод, че е двуетажна, относно барбекюто се сочи, че е извършено върху тераса към жилищната сграда, оформена от масивни парапети, описания различни от двуетажната пристройка по констативния акт. Така административният акт се явява издаден в нарушение принципа за истинност по чл. 7 АПК, доразвит в разпоредбите на чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Констативният акт е задължителен елемент от процедурата за премахване на незаконни строежи по чл. 225 ЗУТ, предвид което несъответствията в описанието на строежа в констативния акт и заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ определят последната като незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противоречието между констативния акт и издадената въз основа на него заповед за премахване на незаконния строеж е представлява съществено нарушение на процедурните правила, тъй като от една страна препятства защитата на адресата на административния акт, а от друга- би създало затруднения в производството по принудителното му изпълнение. Изложеното налага решаващ извод за неправилност на отхвърлителното оспорването срещу заповедта първоинстанционно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Следва същото да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което процесуално незаконосъобразната предметна на оспорването заповед се отмени. При този резултат от касационната проверка на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските, своевременно заявени за присъждане в двете съдебни инстанции и доказани до размера общо от 815 лв./държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение/, платими на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 2 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол и чл. 143, ал. 1 АПК от Дирекцията за национален строителен контрол- София. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение