Решение № 15272 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5758/2018 г.

Решение № 15272 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5758/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Х. и Г. Х. от [населено място], чрез процесуалният им представител адв. Христов срещу решение № 21 от 27.02.2018 г. постановено по адм. дело № 360/2017 г. по описа на Административен съд – С.. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - началникът на РУ – С. при ОДМВР - С., в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – С. е образувано по жалби М. Х. и Г. Х. срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-1670-000030/03.10.2017 г. издадена от началника на РУ - С. към ОД на МВР – С., с която по отношение на Г. Хътов е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2 а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) "Прекратяване на регистрацията на ППС "Тойота" рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни". Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 03.10.2017 г. в [населено място] жалбоподателят Г. Х. е управлявал лек автомобил "Тойота" РАВ 4 с рег [рег. номер на МПС], който притежава в режим на съпружеска имуществена общност заедно със съпругата си М. Х., с изтекъл срок на валидност на СУМПС, валидно до 02.03.2017 г., за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 140244/03.10.2017 г., в който е посочена приетата за нарушена разпоредба – чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП. Иззети са, като доказателства СРМПС №[номер] и 2 броя табели с рег. [рег. номер на МПС]. Въз основа на така съставения АУАН на 03.10.2017 г. е издадена и процесната заповед. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Изложил е доводи, че АУАН въз основа на който е издадена заповедта е редовно съставен и се ползва с обвързваща доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП до доказване на противното. Видно от материалите по делото констатаците в АУАН не са оборени, като безспорно е установено, че към датата на проверката водачът не е притежавал съответното свидетелство за управление на МПС, тъй като същото е било със срок на валидност до 02.03.2017 г. Предвид изложеното съдът е приел, че императивният характер на разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, задължава органа при наличието на някоя от изброените в нея хипотези, да приложи съответната ПАМ. Изложил е доводи, че в случая безспорно е налице една от визираните хипотези, а именно жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава съответното свидетелство за управление, поради което и ПАМ е приложена законосъобразно. В заключение съдът е изложил доводи, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно с цел да осигури безопасността на движението и да осуети възможността на дееца да извърши други административни нарушения. При така установеното от фактическа и правна страна, жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е правилно. В съответствие с чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в приложимата редакция, преди изменението с ДВ, бр. 54 от 2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. В случая спорът е относно смисъла на употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС в чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Жалбоподателят тълкува нормата, като твърди, че е правоспособен водач, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Счита, че изтичането на срока на валидност на СУМПС не следва да се приравнява на липса на правоспособност. Настоящата инстанция не споделя този извод. Нормата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП в редакцията към датата на издаване на заповедта не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната редакция. Това обаче не променя нейния смисъл. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Съгласно чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.), "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. Съгласно чл. 159, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при подмяна на свидетелството за управление водачът представя карта за оценка на физическата годност. Законодателят е приел, че на всеки десет (пет) години е необходимо да бъде извършена проверка на физическата годност на лицето, което е придобило правоспособността и поради това правоспособността не се придобива безсрочно. С изтичането на съответния срок знанията, уменията и поведението на водача, при липса на законово определените нарушения, не се проверяват, но физическата годност следва да бъде проверена и само ако е налице съответствие на установените медицински изисквания лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за следващия период. С оглед на това правото на управление на МПС е срочно право. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, правото се прекратява. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на МПС. П. това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. По изложените съображения, управляването на моторно превозно средство от водач с изтекъл срок на валидност на СУМПС, се включва в хипотезата на нормата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение