Решение № 8928 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5397/2018 г.

Решение № 8928 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5397/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Г. Д. от гр. П., чрез пълномощника си адв. В. П. П., за отмяна на Решение № 8344/29.06.2017 г. по адм. д. № 5280/2017 г. по описа на Върховният административен съд, I-отд., постановено по реда на чл. 227, ал. 1 от АПК, с което частично е отменено и изменено Решение № 427 от 20.03.2017 г. по адм. д. № 2784/2016 г. на Административен съд - П.. В искането си твърди, че е налице ново писмено доказателство, а именно решение № 2748 от 1.03.2018 г. по адм. д. № 5350/2017 на ВАС, с което по отношение на данъчната администрация, за пръв път със сила на присъдено нещо се установява обстоятелство, че в приход на семейство Даракеви е постъпила сума, която би следвало да се раздели по на 1/2 за всеки от тях, както и решение на Административен съд - П., на следващо място са представени и платежни документи. Искателят излага съображения, че по отношение на ревизирания период от 1.01.2006 г. до 31.12.2009 г., е бил постановен и е бил налице акт основан на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 3, предложение последно от АПК. При подробно изложени съображения за наличие на правни основания за отмяна визирани в чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК се прави искане за отмяна на решение № 8344 от 29.06.2017 г. по адм. д. № 5280/2017 г. по описа на ВАС, в частта, в която е отменено и изменено решение № 427/20.03.2017 г. по адм. д. № 2784 от 2016 г. на Административен съд - П., като делото бъде върнато със съответните указания, за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г. К.-Д., в писмено становище оспорва жалбата. Твърди, че с искането за отмяна не се сочат или представят нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. На следващо място счита, че не са налице основанията за отмяна в хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК. При изложени доводи моли да бъде отхвърлено искането за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК на решение № 8344 от 29.06.2017 г. по адм. д. № 5280/2017 на ВАС, като неоснователно и решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав приема, че искането на М. Г. Д. от гр. П. за отмяна на Решение № 8344/29.06.2017 г. по адм. д. 5280/2017 по описа на ВАС, в частта с която е отменено и изменено решение № 427/20.03.2017 г. по адм. д. № 2784/2016 г. на Административен съд-П. е допустима, като подадена в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, от страна по делото с правен интерес, насочена срещу съдебен акт по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК, който е неблагоприятен за молителката. По същество, молбата е неоснователна по следните съображения: С депозираното пред съда искане се претендира отмяна на влязло в сила решение 8344/29.06.2017 г. по адм. д. 5280/2017 по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 427/20.03.2017 г., постановено по административно дело № 2784/2016 г. по описа на Административен съд - П., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 161204605/11.02.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден и изменен с Решение № 438/7.05.2013 г. на заместник директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. относно определени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размера до 4 287,37 лева, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 251,44 лева, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 485,99 лева и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 785,15 лева, ведно със съответните лихви, както и в частта на присъдените разноски, като е постановил, че отхвърля жалбата на М. Г. Д. против Ревизионен акт № 161204605/11.02.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден и изменен с Решение № 438/07.05.2013 г. на заместник директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. относно определени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размера до 4 287,37 лева, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 251,44 лева, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 485,99 лева и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 785,15 лева, ведно със съответните лихви, като останалата обжалвана част решението е оставено в сила. Като основания за отмяна на съдебното решение са посочени разпоредбите на чл. 239, т. 1, и т. 3 от АПК. Според чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е да не са били включени във фактическия материал, но не трябва да са новосъздадени, т. е да са възникнали след приключване на устните състезания по делото. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Освен това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В случая искателят поддържа, че са налице нови писмени доказателства -решение по адм. д. № 5350/2017 г. по описа на ВАС, решение на Административен съд - П. и платежни документи, които установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото. Според настоящия съдебен състав, представените съдебни решения на ВАС и на АС-П. нямат характер на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Същите по никакъв начин не могат да попълнят доказателствения материал по делото. Тъй като всички сочени в искането за отмяна обстоятелства, за начало на парично салдо към 1.01.2015 г. са били известни на съда и са били разгледани и коментирани в решение № 1227/16.06.2015 г. по адм. д. № 1529 за 2013 г. на Административен съд - П. /л. 1096 от адм. д. 1529 за 2013 г. на АС-П./ и Решение № 12752 от 24.11.2016 г. по адм. д. № 8941/2015 г. на ВАС /л. 53 от адм. д. № 8941/2015 на ВАС/, същите не са предмет на настоящото съдебно производство. По отношение на процесното решение № 8344/29.06.2017 г., по адм. д. № 5280/2017 г. на ВАС, чиято отмяна се иска, единствено е посочено, че съдът споделя изводите на Административен съд-П. относно начално салдо за 2006 г., което е съобразено с влязло в сила съдебно решение, с което е отменен ревизионният акт за задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в тежест на М. Д. за 2005 г., в резултат на установен остатък в края на периода в посочения размер. Предвид, което настоящия състав приема, че съдът е достигнал до конкретни изводи в своето решение базирани на представени доказателства и влязло в сила съдебно решение. А в конкретния случай може да се заключи, че е налице недоказана теза от страна на искателя в настоящото производство. По отношение на наведените в искането основания по чл. 239, т. 3 АПК, настоящия състав установи следното: Към молбата не са представени доказателства за установена по надлежен ред неистинност на показания на свидетели или на заключение на вещо лице, върху които е основан акта, или престъпно действие на страна, на неин представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. Липсват доказателства за признаване по съдебен ред на документ за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. Липсват доказателства и за наличието на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С представеното като доказателство Решение № 2748/1.03.2018 г. по адм. д. № 5350/2017 г. по описа на ВАС, не се установява нито едно от посочените обстоятелства. Тъй като видно от текста на решението, предмет на касационното производство е Решение № 297 от 28.02.2017 г. по адм. дело № 2605/2015 г. по описа на Административен съд П., I състав, със страна Х. Т. Д. с ЕТ "13х3 - Х. Д." против Ревизионен акт № 161204604 от 11.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП П.. В настоящото производство се иска отмяна на Решение № 8344/29.06.2017 г. по адм. д. № 5280/2017 г. по описа на Върховният административен съд, I - отд., с предмет на оспорване Решение № 427/20.03.2017 г. постановено по адм. д. № 2784/2016 г. на Административен съд - П., със страна М. Г. Д. по отношение на Ревизионен акт № 161204605/11.02.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. П.. Следователно от така представеното решение, се прави извода, че не е налице друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В тази насока, неоснователни и изцяло недоказани са претенциите на Даракева за наличие на основания за отмяна на влязло в сила решение по адм. д. № 5280/2017 г. по описа на ВАС поради наличие на обстоятелствата по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на първа колегия на Върховен административен съд