Решение № 15989 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2018 г.

Решение № 15989 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Началник група Административно наказателна дейност (АНД) към сектор "Пътна полиция" (ПП) в отдел Охранителна полиция при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиев, против решение № 727 от 2.04.2018 г., постановено по адм. дело № 3026/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – гр. Варна, с което е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17 – 0819 – 002780 от 31.08.2017 г., издадена от началника на група към ОДМВР – Варна, с която на П. Ангелов от [населено място] на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС (СУМПС), поради това, че са му били отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се съображения, че не може да се приеме, че жалбоподателят пред първата инстанция не е имал отнети всички контролни точки, тъй като от приетата съдебно – графологична експертиза е установено, че всички издадени НП през 2009 г., когато са отнети всички контролни точки на Ангелов са влезнали в сила още към онзи момент, тъй като е установено, че са му редовно връчени. Поради това посочва, че е неправилен извода на съда за липса на основания за налагане на ПАМ. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на П. Ангелов. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът П. Ангелов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение е било установено от фактическа страна, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, като от приета по делото съдебно графологична експертиза е установено, че всички НП са били редовно връчени именно срещу подпис, положен от самия Ангелов. Съдът е приел, че съобразно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП с оглед изчерпване лимита на контролните точки, П. Ангелов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР. Няма спор, че П. Ангелов не е изпълнил това свое задължение, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган му е наложил ПАМ с оспорената в производството заповед за прилагане на ПАМ "изземване на СУМПС". Съдът е посочил, че съгласно чл. 158, ал. 1 от ЗДвП броят на точките за потвърждаване на валидността на свидетелство се възстановява: 1) чрез частично увеличение с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от 1 път за една година и 2) Служебно до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влезнало в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Приел е, че последното влезнало в сила НП, с което на Ангелов са отнети контролни точки е НП 448 от 13.05.2009 г., като от влизането му в сила са минали повече от две години и към 11.09.2011 г. Ангелов е разполагал отново с максималния брой контролни точки – 39, т. е. не е загубил придобитата от него правоспособност и за него не е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за правоуправление. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г., отм., бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.). Във връзка с посоченото отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред първоинстанционния съд, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за управление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 от ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. Т. е. били са налице основанията за налагане на ПАМ. Тук следва да се посочи, че в съдебното административно производство по обжалване на приложената ПАМ не може да бъде обсъждан въпросът за редовността на връчване на НП. Същите съдържат удостоверяване от административния орган, че са влезли в сила на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а това е обстоятелство, което обвързва административния съд и административния орган при налагане на ПАМ. Следва да се посочи за пълнота и че в развилото се производство пред АС – гр. Варна е установено безспорно със съдебно – графологична експертиза, че НП с които са отнети контролните точки са връчени на П. Ангелов и същият е положил подпис за получаването им, съответно те са влезнали в сила на посочените в тях дати. Неправилен е обаче извода на съда относно това, че съгласно чл. 158 от ЗДвП към момента на издаване на оспорената ПАМ от издаването и влизането в сила на последното НП са изминали повече от 2 години и съответно още към 11.09.2011 г. същият е разполагал с пълния брой контролни точки, както и е разполагал с тях и към издаване на заповедта за ПАМ. Както вече бе посочено по-горе, отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП и съответната Наредба № Iз -1959 от 27.12.2007 г. (отм.);. Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки. Приетото от съда липса на фактическо основание за прилагане на ПАМ, поради наличие на правоизключващ факт - служебно възстановяване на контролните точки до първоначалния максимален размер, на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е неправилно. Разпоредбата на чл. 158, ал. 1 ЗДвП в приложимата към спора редакция ДВ, бр. 51/2007 г. прогласява, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява в две хипотези: 1). чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 г., при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи 2). служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Идеята на служебното възстановяване по чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е да се поощрят шофьорите да бъдат изрядни и не допускат нарушения на правилата за движение по пътищата, но не и да се признае отново правоспособност на водач на МПС. В конкретния случай хипотезата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е неприложима, предвид това, че изпълнението на процедурата по чл. 158 от ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяване в съответния регистър, което не е доказано (чл. 5 от Наредба № Iз -1959/27.12.2007 г. (отм.);. От приложените преписи на влезлите в сила НП, с които касаторът е санкциониран за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е безспорно установено, че са му връчени лично и са влезнали в сила, е видно, че са му били отнети повече от 39 контролни точки от общо притежаваните 39 такива. При това положение, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 от ЗДП водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Ето защо компетентният орган е приложил законосъобразно предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна мярка, поради което и не са били налице основания за отмяната й. Като е постановил решение в обратния смисъл АС – гр. Варна е приложил неправилно закона, поради което оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърля жалбата на П. Ангелов от [населено място] срещу наложената му ПАМ. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, което следва да бъде определено по правилата на чл. 78, ал. 8 от ЗДвП, а искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно предвид постановеното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,