Решение № 1174 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2016 г.

Решение № 1174 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, представлявана от изпълнителния директор Я. Я., чрез юрисконсулт Илиев, против решение № 12 от 05.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1874/2015 г. по описа на Административен съд - Б. И. се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му, като съответно исковата претенция бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба се поддържа в с. з. от пълномощника юрк. Илиев. Ответната страна - Р. Ш. Д., чрез пълномощника си адв. Смолички, в писмен отговор и в съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съобразно приложения списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е уважил исковата молба на Р. Ш. Д. против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в която е предявена претенция за сумата 500 лв., представляваща имуществени вреди- разноски, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 02- 021 от 11.02.2013 г. на началника на отдел "Рибарство и контрол"- Ю. Б. в ИА по рибарство и аквакултури. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че е налице отменен по съответния ред административен акт, както и са налице представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, поради което е счел предявената претенция за доказана и основателна. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и е обосновано, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. По делото не имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление № 02- 021 от 11.02.2013 г. на началника на отдел "Рибарство и контрол"- Ю. Б. в ИА по рибарство и аквакултури на Р. Ш. Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. Впоследствие лицето е обжалвало пред съда горепосоченото НП, като е образувано НАХД № 315/2013 г. по описа на Карнобатския районен съд. За защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, като по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., платени в брой, което се установява от представения договор за правна защита и съдействие № 25 от 11.02.2014 г. Впоследствие решението на РС е било обжалвано, образувано е КНАХД № 748/2014 г. по описа на АС- Б., като по визираното дело е бил приложен договор за правна защита и съдействие № 482787 от 13.10.2014 г. с посочена договорена и изплатена сума в брой 500 лв., дължими за защита по делото пред АС- Б. Касаторът не оспорва, че Д. действително е бил защитаван от адвокат по обжалване на НП, но твърди, че сумите не са били надлежно заплатени, а само договорени. Твърдението е несъстоятелно, предвид обстоятелството, че в договора е посочено, че претендираната сума по искове ред като имуществена вреда, а именно сумата 500 лв. е изплатена за адвокатска защита. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на по горепосоченото НАХД, Карнобатския РС е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Обосновано АС е отбелязал, че по КНАХД № 748/14 г. на АС- Б. е приложен договор за правна помощ и са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и претенцията за причинени вреди се явява доказана с оглед на ангажираните доказателства до приключване на устните състезания по НАХД. Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на АС, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт- процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че Д., не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на лицето вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция глоба, която той е считал за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на III г. о.; решение № 355/03.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на III г. о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г. о.; решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по г. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.) По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 300 лв., съобразно представените доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,