Решение № 10374 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7082/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. Х., гражданин на Ирак, [ЛНЧ], чрез процесуалния си представител адв. Т. Лисичкова САК, против Решение 8648 от 12.03.2025г., постановено по адм. д. 6254 по описа на АССГ за 2024г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Оплакванията са за материалноправна незаконосъобразност на решението и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Р. Х. срещу решение 16688/06.11.2023г. на председателя на ДАБ, с което на основание 78, ал.5, вр. чл.17, ал. 1, т.2 от ЗУБ е прекратен предоставения му хуманитарен статут в Република България. Същият му е предоставен на основание чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ с предишно Решение 840 от 19.02.2016 г. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез старши юриск. Кръстева оспорва касационната жалба, моли решението на АССГ, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Счита, че правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗУБ чужденецът се е възползвал доброволно от закрилата на държавата си по произход. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор Никола Невенчин, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение 16688/06.11.2023г. на председателя на ДАБ, с което на основание 78, ал.5, вр. чл.17, ал. 1, т.2 от ЗУБ е прекратен предоставения на С. Р. Х. хуманитарен статут в Република България. В решението е посочено, че производството по прекратяване на статута на лицето започва при откриване на несъответствие между датата на раждане, фигурираща в иракския му паспорт [номер] и в документ за самоличност [номер], издаден му от Република България. Установено е, че същият е предоставил неистинска дата на раждане, въз основа на което му е издадено ЕГН с дата на раждане: [дата], а същият е роден на [дата]. Установено е също, че снимките на лицето в иранския паспорт и предоставената му от българските власти регистрационна карта са идентични, т.е., касае се за едно и също лице. Несъответствието е установено от ДА Национална сигурност , и обективирано в писмо М-14402 от 10.08.2023г., намиращо се на стр. 23 по делото. От печатите в иранския паспорт на лицето, става ясно, че С. Р. Х. редовно пътува от Турция до Ирак, има продължителен престой там, като явно се легитимира с този документ за самоличност. При производството за предоставяне на статут, водено от РПЦ София, отдел [заличен текст] иракският гражданин не е предоставил документи за самоличност. Отделно от пътуванията му до Ирак с иракският му паспорт, са събрани данни за множество данни за влизания и излизания от Република България, когато С. Р. Х. е използвал издаденият му в България документ за самоличност [номер], съгласно справка от ГД Гранична полиция , на стр. 14 и 15 по делото. Не може да се кредитира твърдението на защитата, че подновяването на документа за самоличност на 19.10.2023г. означава, че С. Р. Х. е пребивавал на територията на Република България преди тази дата. Напротив, наличните печати в иранския му паспорт от митницата в Habur-Турция, на границата с Ирак, с дати 10.05.2023г., 27.05.2023г., 15.06.2023г. доказват обратното и означават, че лицето е било извън територията на България. Въз основа на постъпилата информация от зам. председателя на ДАНС с писмо М-14402 от 10.08.2023г., е изготвена Докладна записка на и.д. директор на дирекция Качество на процедурата по международна закрила рег. ЦУ-15-91-3 от 24.08.2023г., с което е образувано производство за прекратяване на хуманитарния статут на С. Р. Х.. С решение 16688/06.11.2023г. Председателят на ДАБ е прекратил предоставеният му статут на бежанец на основание чл. 78, ал. 5 във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 48, ал.1, т.1 от ЗУБ. Административният съд правилно е приел, че при издаване на решението, административният орган не е допуснал нарушение на чл. 78 от ЗУБ, тъй като не се откриват данни по делото, нито такива са предоставени или твърдени от процесуалния представител, че от момента на напускане на страната-19.02.2019г. С. Р. Х. е посочил пред компетентните органи на ДАБ-МС друго лице, което има право да получава от негово име документи или да е променил адресната си регистрация. От друга страна, не е налице твърдяното от защитата съществено процесуално нарушение, довело до лишаване от участие в производството на жалбоподателя, тъй като законодателят изрично е предвидил възможност същото да приключи без представяне на възражения от него, когато това се дължи на зависещи от него причини. Решението на съда е правилно. Като основание за прекратяване на хуманитарния статут е посочена прекратителната норма на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, която регламентира, че международната закрила се прекратява, когато чужденецът доброволно е напуснал територията на сигурна страна и се е възползвал от закрилата на държавата си по произход. В конкретния случай, тази закрила е намерила проявление в легалното, многократно и необезпокоявано влизане и излизане от територията на държавата по произход и продължителният престой там, което налага категоричен извод за отпаднали опасенията от посегателство върху живота и свободата на чужденеца. Поведението на С. Р. Х. е доказателство за неговото собствено нежелание да се ползва от предоставената международна закрила, изразено в целеното преференциално използване на два различни документа за самоличност. С оглед на гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение