Решение № 1041 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10498/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 16574/11.09.2024 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 3779/2023 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22221422001546-091-001/19.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с РА П-22221422154220-003-001/29.08.2022г., в частта относно извършените корекции по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 76 277, 37 лева по фактура 0000002642/28.01.2022г., издадена от Соларпро холдинг АД /в решението е изписано Солапро/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва основаните на заключението на СТЕ констатации на съда за естеството на извършените от РЛ доставки и правните му изводи, че резултатът от доставките не представлява недвижим имот, придобит по приращение от собственика на поземления имот без насрещна престация, което да е основание да се изключи правомерността на отричането с РА на ползваното право на приспадане на данъчен кредит по доставките, послужили за последващата безвъзмездна. Обосновава предпоставките на ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Провад солар АД отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АССГ част от РА е извършена корекция на декларирания от Провад солар АД резултат по ЗДДС в данъчен период м. 01.2022 г., като вместо данък за възстановяване в размер 76 367.37 лева е определен данък за възстановяване в размер 90 лева. Основание за корекцията е отказът на приходната администрация да признае упражнено в този данъчен периоди право на приспадане на данъчен кредит. Отречено е данъчно предимство в размер 76 277.37 лева по фактура 0000002642/28.01.2022 г., издадена от Соларпро холдинг АД. Приложено е ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, като е прието че РЛ е получател по доставка във връзка с изграждане на фотоволтаична електроцентрала в чужд поземлен имот на Привадсол ЕАД, а в резултат на СМР е възникнала недвижими вещ като обект на право на собственост, придобито чрез приращение по чл. 92 ЗС от собственика на поземления имот. Доколкото за извършеното строителство РЛ не получило възнаграждение, то била извършена безвъзмездна услуга по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС на Провадсол ЕАД. Органите по приходите са обсъдили системата от правоотношения, възникнала от договора за наем на фотоволтаична система от 05.10.2020 г., сключен между Соларпро холдинг АД като наемодател, Провадсол ЕАД като наемател и Солвей соди АД за гарант и споразумението от 16.11.2020 г., с което Соларпро холдинг АД е заменено като наемодател от Провад солар АД, в контекста за данъчно третиране на подобренията върху нает имот. С първоинстанционното решение е отменен РА в обжалваната част. Съдът е ценил е заключението на СТЕ за установяването си, че фотоволтаичната система е преместваемо съоръжение. С това е обосновал правен извод, че не представлява недвижим имот по смисъла на чл. 13б от Регламент за изпълнение (ЕС) 1042/2013 от 7 октомври 2013 г., за да отговори на довода на администрацията, основан на действието на приращението. С решението е отхвърлена тезата на органите по приходите за осъществена от РЛ безвъзмездна доставка към Провадсол ЕАД. Прието е, че притежателят на поземления имот го е предоставил за изграждане на ФВС без да участва във финансирането на проекта, но срещу възможността да ползва електроенергия за нуждите на собственото си производство, която да заплаща като наемна цена за съоръжението. "Соларпро холдинг" АД се задължило по договора от 16.11.2020 г. да достави оборудването за изграждане на ФВС и да извърши СМР и услугите по инженеринг срещу възнаграждение. Холдингът включил в отчетните си регистри по ЗДДС фактурата, по която е ползвано данъчното предимство от жалбоподателя. Последният заплатил доставката и изграждането на ФВЦ и е станал собственик на съоръжението и го отдавал под наем на Провадсол ЕАД, т.е ползвал го за последващи облагаеми доставки. ФВЦ била заведена в счетоводството на Провад солар АД като ДМА, за който се начисляват амортизации, като дружество издава фактури на Провадсол за продадена електрическа енергия като наемна цена по договора за наем на фотоволтаична система от 5.10.2020г. Решаващият извод на съда е за отсъствие на предпоставките за прилагане на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата на "Соларпро холдинг" АД. Решението е правилно. Не се основава на позитивното право доводът на касатора, обоснован с решителна връзка между придобиването на правото на собственост чрез приращение на собственика на поземлен имот върху актив, формиран като резултат от доставки с получател различен от собственика на имота и правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по формиращите актива доставки. Многократно в практиката на Съда са формулирани материалноправните и формалните условия за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Към първата се отнасят качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя, използване на получените стоки или услуги за нуждите на облагаемите сделки и подлежащият на приспадане данък да е станал изискуем (вж. така т. 34 от решението на Съда по съединени дела С-45/20 и С-46/20). Формалните изисквания за правото на приспадане уреждат условията и контрола за неговото упражняване, както и правилното функциониране на системата на ДДС, каквито са например задълженията за водене на счетоводна отчетност, фактуриране и деклариране /т. 35 от цитираното решение/. На преценката на ДЗЛ да действа в това си качество при придобиването на даден актив сочи недвусмисленото и изрично изразяване на намерението при неговото придобиване да бъде използван с икономическа цел /вж. т. 43 от цитираното решение/. Намерението на Провад солар АД да използва формираният като резултат от различни доставки актив, включително и тази по фактура 0000002642/28.01.2022 г., издадена от Соларпро холдинг АД, е манифестирано със завеждането му по материална сметка от група 20. Не се твърди и не се установява такъв актив да е заведен при Провадсол ЕАД. Обратно, заместването на Соларпро холдинг АД от Провад солар АД като наемодател по наемното правоотношение с предмет съоръжението в имота на Провадсол ЕАД сочи на представи у наемателя, че ползва възмездно чужд актив. В позицията на органите по приходите се смесват правните последици от проявлението на едни и същи факти, признати за правнорелевантни от два правни отрасъла вещно право и данъчно право. С арг. от т. 33 от решението на Съда по дело С-78/12 понятието за доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Договорът за наем и споразумението към него представляват отричане на факта наемателят да е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик с ФВС, тъй като иначе облигационното правоотношение за ползването му е лишено от основание. Такова основание съществува за ползването на притежавания от другиго актив и при отсъствието на обективиран спор за собствеността на вещта, заведена като актив при наемодателя. Ползването на актива от ДЗЛ за професионални цели изключва придобиването му в различно от това качество и дисквалифицира ограничението в правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Придобиването на правото на собственост от трето лице е юридическа постъпка от гледище на данъчното право без ефект върху данъчното предимство. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение