Решение № 3296 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12876/2013 г.

Решение № 3296 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12876/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез процесуалния представител юрк А. Иванова, против решение № 4388 от 2.07.2013 г., постановено по адм. д. № 8536 по описа за 2012 г. на Административен съд - София - град. С него съдът е отменил уведомително писмо изх. № 02-080-6500/1698/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението, като осъдил Държавен фонд "Земеделие" да заплати на жалбоподателя сумата от 1012,50 лв. разноски по делото. В касационната жалба е релевирано оплакване за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в нея съображения моли ВАС да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС не изпраща представител. Ответната страна по касационната жалба - Катя Канева Колева, не изразява становище по касационната жалба. В открито съдебно заседание пред ВАС не се явява и не се представлява. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Преценява за неправилен извода на съда, че констатираното несъответствие на специализирания слой с действителното състояние на заявените парцели, е основание за отмяна на уведомителното писмо. Намира, че установената допустимост на два от заявените имота, не може да обоснове недостоверност на слоя като цяло и по отношение на останалите четири заявени парцела. Предлага ВАС да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - София-град е бил сезиран с жалба на Катя Канева Колева от с. Вранино, общ. Каварна срещу уведомително писмо изх. № 02-080-6500/1698/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което на жалбоподателя е отказано изцяло подпомагане по общо заявление с уникален идентификационен номер (УИН) 08/160611/59898 за изплащане на суми по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за 2011 г., в размер на 13803,95 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 5067,27 лв. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е установил, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП. Същият е подал Общо заявление за единно плащане на площ за 2011 г. по СЕПП. С оспореното уведомително писмо е постановен отказ от субсидия и е наложена санкция за бъдещ период, като е установен общ размер на недопустима площ - 22,62 ха, а на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. е установен процент на наддеклариране - 58 %. От правна страна съдът e приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона писмена форма. Приел обаче, че специализираният слой "Допустими за подпомагане площи" (ДПП) не е съответствал на действителното състояние на земеделските парцели, което е установено от изричното изявление в този смисъл на зам.-министъра на земеделието и храните, отразено в писмо изх. № 11-125/28.03.2013 г. (л. 81 - 92 от делото). Съобразявайки изложеното в това писмо, че два от заявените за подпомагане парцели (12173-282-1 и 12173-283-1) попадат във физически блок, който е бил проверен на място и е било установено, че е допустим за подпомагане, като в приложения протокол от проверката е отбелязано, че пасището е в "идеален" вид. Установил, че тази констатация на проверката не е била отразена в базата данни на системата за идентификация на земеделските парцели, както и не са предприети действия по изричното възражение на земеделския стопанин срещу специализирания слой ДПП. При така установеното несъответствие на специализирания слой с действителното състояние на два от заявените парцели, в резултат на неотразяване от компетентния орган на известната му информация, съдът е приел, че не може да бъде приет за достоверен същият слой и в частта му относно останалите четири заявени за подпомагане имота. Приел, че за тях е представен договор за учредяване право на ползване върху общински имоти - пасище и мера, с което жалбоподателката е доказала ползването им в съответствие с условията на договора, в т. ч. поддържането на имотите в изискуемото състояние. В заключение съдът приел, че релевантно за правото на подпомагане е действителното състояние на парцелите, а не описанието им според ДПП, поради което преценил процесното уведомително писмо за незаконосъобразно. Постановеното решение е правилно . Не е допуснато релевираното с касационната жалба нарушение на материалния закон, предвид следното: Касационният жалбоподател не оспорва обстоятелството, че на част от заявените от земеделския стопанин площи е извършена теренна проверка, а именно на физически блок № 12173-341, в който попадат два от заявените парцели - № 12173-282-1 и 12173-283-1. От съдържанието на писмо изх. № 11-125 от 28.03.2013 г. на зам.-министъра на земеделието и храните, посочено и в касационната жалба, се установява, че заявените от Катя Канева Колева площи за 2011 г. попадат в частта от територията, покрита със самолетни снимки от същата 2011 г., като съгласно препоръка на JRC на ЕК при наличието на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) за съответната година се извършва проверка на място на извадка (2 - 5 %) от физическите блокове. Целта на тези проверки (както е посочено в цитираното писмо) е контрол на качеството на дешифрация на ЦОФК, т. е. да се установи доколко коректно са определени характеристиките на физическите блокове, включително наличието на допустими за подпомагане площи в тях. В касационната жалба е посочено и че на Катя Канева Колева е извършена теренна проверка, в резултат на която е констатирано, че цитираните по - горе два парцела са допустими за подпомагане, като информацията не е отразена коректно в базата данни на СИЗП. По делото е представен и Протокол за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 29.10.2011 г. /л. 18/, видно от който за физически блок № 12173-341 е констатирано, че пасището е в "идеален" вид. Тези безспорни данни обосновават несъмнен извод, че е налице несъответствие на специализирания слой "Допустими за подпомагане площи", с действителното състояние на посочените по - горе два парцела, в който смисъл е и правилно изведеното от административния съд основно съображение. По отношение на останалите четири парцела не може да бъде възприето становището, развито в касационната жалба. Обстоятелството, че в писмо изх. № 11-125/28.03.2013 г. на зам.-министъра на земеделието и храните, само за ФБ № 12173-282-1 и 12173-283-1 (а не за всички заявени) е признато неточното им отразяване в СИЗП, се дължи на факта, че само тези парцели са попаднали в извадката (2 - 5 %) от физическите блокове, подлежащи на теренна проверка. Няма данни да е извършвана проверка на място на останалите парцели, поради което изводи за тях не могат да се правят по аргумент за противното от цитираното писмо. Настоящият съдебен състав намира, че установеното нарушение в случая е съществено, защото то е довело до издаване на оспорения отказ при неизяснени фактически обстоятелства и до нарушение на материалния закон. В този смисъл и напр. Решение № 9012 от 19.06.2013 г. по адм. д. № 2760/2013 г., IV отд. на ВАС. Освен това, вече по следващия довод, от изложеното на стр. 4 от касационната жалба не става ясно къде и от кого е било установено, че поради неправилното отразяване на информацията в базата данни на СИЗП относно двата парцела, на които е извършена теренна проверка, общо недопустимата площ следва да е 14.35 ха, а процентът наддеклариране - 36.75 %, т. е. в рамките между 20 % и 50 %, в който случай санкционираната площ била равна на установената и не се налагала санкция за бъдещ период, тъй като в уведомителното писмо, а и в агро-техническата експертиза по делото /л. 69/ са установени други размери на допустими и недопустими площи, както и различен процент наддекларирана площ. При констатираното несъответствие на специализирания слой "Допустими за подпомагане площи", с действителното състояние на част от заявените за подпомагане парцели, административният съд законосъобразно е отменил оспореното уведомително писмо. По аргумент от чл. 173, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдът няма правомощието да отмени частично административния акт и да се произнесе по същество на заявлението за подпомагане като преизчисли размера на допустими/недопустими площи, на финансовата помощ, съответно на санкцията за бъдещ период. Административният съд законосъобразно е отменил уведомителното писмо изцяло, като при новото разглеждане на заявлението за подпомагане, административният орган следва да направи необходимите преизчисления, като съобрази действителното състояние на заявените за подпомагане парцели. Последният довод, че размерът на присъдените разноски, в частта за адвокатско възнаграждение, е прекомерен, съдът преценява също за неоснователен. Законосъобразен е изводът на съда, че направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и доказано. Оспорващата страна е представлявана от адв. Гроздев, който своевременно - преди приключване на устните състезания, е поискал определянето му, като приложил адв. пълномощно за изплатено възнаграждение в размер на 1000 лв. /л. 75 от делото/, освен платежен документ за внесена д. т. от 10 лева. Ответната страна в първоинстанционното производство не е направила възражение за прекомерност в съдебното заседание, на което е присъствал неин процесуален представител, съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, което е можела валидно да стори преди приключване на устните състезания в този съд. Съдът е съобразил правилото на в чл. 143, ал. 1 от АПК и присъдил разноски в доказания размер. С оглед изхода на делото, решението е правилно и в тази му част. Недопустимо е едва в касационната жалба, с която се оспорва решението, да се прави възражение за прекомерност на заплатеното в първата инстанция възнаграждение, защото е преклудирано. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,