Решение № 318 от 23.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6301/2007 г.

Решение № 318 от 23.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6301/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ищцата П. Д. Т. от София, против въззивно решение от 5.06.2007 г. по гр. д. № 44/2006 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., IV-Д въззивен състав. Обстоятелствата по делото са следните: П. Д. Т. от град С. е предявила против С. Д. Н. от град С. обективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 240 ЗЗД. В исковата молба ищцата твърде, че е собственик на 1/5 идеална част от имот подробно описан в обстоятелствената част. Твърди също така, че ответницата е преустроила имота в магазини, които отдава под наем, както и че многократно я е канила да й заплаща 1/5 част от получавания наем, съгласно притежаваните от нея идеални части, но до завеждане на исковата молба не е получавала допълнителни суми. Излага, че на три пъти е давала пари в заем на ответницата, на обща стойност 950 лева, но и тях тя не и върнала. По първия иск претендира 7200 лева, а по втория 950 лева. С решение от 25.10.2005 г. по гр. д. № 5998/2004 г. Софийският районен съд, ГК, 50 състав, е уважил изцяло искът с правно основание чл. 240 ЗЗД и е отхвърлил изцяло другия иск, като е прието, че искът е доказан по основание, но не и по размер. С решение от 5.06.2007 г. по гр. д. № 44/2006 г., по въззивна жалба от ищцата П, Софийският градски съд е отменил решението на първата инстанция в частта по иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата 719,65 лева и я е присъдил на ищцата. В останалата обжалвана част решението на СРС е оставено в сила. Въззивната инстанция е приела, че ищцата се легитимира като собственик на 1/5 идеална част от процесния недвижим имот. Прието е, че ответницата е реализирала доход по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС въз основа на сключен тригодишен договор за наем, сключен на 15.12.2000 г. и съгласно който е получавала по 100 щатски долара, които за периода до 15.12.2003 г. е реализирала доход в размер на 3598,24 лева. Прието е също така, че ответницата по иска не е реализирала доходи по другите два наемни договора, приети по делото, поради което с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) съдът е стигнал до извод, че не е доказан факта, че ответницата е реализирала други доходи от отдаването под наем на обектите, предмет на тези договори. Прието, че този извод не се опровергава и от гласните доказателства, събрани пред въззивната инстанция, тъй като показанията на разпитания свидетел не съдържат данни, че сумите, за които говори свидетелят, са получавани от ответницата и то в изпълнение на наемно правоотношение. С оглед изложеното съдът е приел, че ответницата дължи на ищцата сумата 719,65 лева. Срещу въззивното решение на Софийския градски съд, в частта с която претенцията не е уважена, е подадена касационна жалба от ищцата П. Д. Т., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Касационната жалбоподателка навежда доводи, че пред СГС е разпитан свидетел, който установява плащане на наем за единия магазин в размер на 800 лева, че от данните на съдебно-техническата експертиза се установява, че и двата магазина се отдават под наем за целия исков период и този факт не е оспорен от ответницата по исковата молба. Оспорват се изводите на съда, че договорът от 23.07.1998 г. до 23.07.2003 г не е породил правни последици/не е реализиран/. Навежда се и довод, че не са изложени изводи за отдаване под наем на коридор и тоалетна за 100 щатски долара, а не са отдадени магазините, които обслужват тези сервизни помещения. Твърди се, че съдът не е изложил съображения защо отказва прилагането на чл. 128 ГПК (отм.), след като са налице всички условия за неговото приложение, както и че не са изложени мотиви защо е прието, че първият наемен договор, сключен през 1998 г. до 2003 г. не е породил правно действие, след като до приключването на делото не са правени такива твърдения, нито пък са представени доказателства в тази насока. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на иска. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от касаторката, която представя и писмени бележки. Ответницата по касация - С. Д. Н., е депозирала възражение по смисъла на чл. 218г ГПК, с което оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. В съдебно заседание жалбата се оспорва от процесуалния представител на ответницата по касация - адв. С. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид възражението на ответницата по касация, становищата на касационната жалбоподателка и процесуалния представител на ответницата по касация, изразени в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218 в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. Решението на Софийският градски съд е неправилно в обжалваната част. Незаконосъобразно, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въззивната инстанция е приела, че искът не е доказан. При безспорно установен факт, че процесния имот е бил отдаван под наем от ответницата по исковата молба и при липса на данни за точния размер на получаван наем съдът е следвало да изследва този въпрос по реда на чл. 157 ГПК (отм.), посредством съдебно-счетоводна експертиза, която да установи пазарния размер на наема. Като не е сторил това СГС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложеното налага отмяна на въззивното решение в обжалваната част и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото СГС следва да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи пазарния наем на процесния имот в неговия пълен обем и да реши спора съобразно данните от тази експертиза с оглед идеалните части на страните. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза трета ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.