Решение № 2785 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9456/2018 г.

Решение № 2785 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9456/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 04.05.2018 г. по адм. д. № 505/2017 г. Административен съд С. З. е отменил разрешение за поставяне № 26/31.07.2017 г. на кмета на община С. З., издадено на Р. вълдобрева. Решението се обжалва с касационна жалба от Р. Вълдобрева. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по касационната жалба В. Христов и К. Христова я оспорват. Ответникът по касационната жалба кметът на община С. З. не я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С разрешение за строеж № 26/31.07.2017 г. на кмета на община С. З. е разрешено на Р. Вълдобрева да постави слънцезащитно устройство пред кафе - аперитив, находящо се в жилищна сграда в УПИ ІІ -1513, 1514, 1515 от кв. 526 б по плана на С. З.. Разрешението е издадено на основание чл. 56, ал. 1 ЗУТ по заявление на Р. Вълдобрева. Административен съд С. З. е приел, че разрешението е издадено за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Този извод е обосновал със заключение на експертиза и съотвествие на обекта с определението за преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Съдът е приел, че са спазени изискванията за поставяне на преместваем обект по чл. 1, ал. 5 и чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане, приета от ОС С. З. въз основа на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. За да отмени разрешението за строеж, Административен съд С. З. е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в административното производство и нарушение на материалния закон. Приел е, че административното производство е инициирано от лице, което няма право на собственост върху обекта, който се обслужва от слънцезащитното устройство. З. В. била собственик само на поземления имот, но не и на кафе - аперитива. Не бил уведомен неговия собственик и другите етажни собственици. Слънцезащитното устройство е закрепено върху площадка, която е обща част на сградата, етажна собственост, съгласно чл. 38 от Закона за собствеността. В нарушение на чл. 57, ал. 4 ЗУТ етажните собственици не били дали съгласие за монтиране на обекта, предмет на разрешението за поставяне. Решението на Административен съд С. З. е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и е необосновано. По делото е установено, че Р. Вълдобрева е собственик на поземления имот, в който е изградена жилищната сграда, етажна собственост. В чл. 56, ал. 5 ЗУТ е предвидено, че за издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект в чужд имот се изисква съгласието на собственика на този имот. На още по-голямо основание собственикът на имота можеда поиска в неговия имот да бъде поставен обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Независимо от това, Р. Вълдобрева е собственик и на кафе -аперитива, което ще се обслужва от слънцезащитното устройство. Тя е съпруга на Б. Вълдобрев който по нотариален акт е посочен като собственик на това кафене Придобито е през 2007 г., по време на брака им, сключен през 1994 г. Тези доказателства са представени пред настоящата инстанция. Административен съд С. З. е бил длъжен да укаже на Вълдобрева да ги представи в първоинстанцинното производство ако е приел, че това обстоятелство не е доказано от събраните по делото доказателства и е от съществено значение за правилното решаване на делото. Незаконосъобразно е необосновано Административен съд С. З. е приел, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 4 ЗУТ. Тази хипотеза е приложима за рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи. Не е приложима към обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. В противоречие с приетото от съда, че е налице обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ е прието, че е допуснато нарушение по чл. 57, ал. 4 ЗУТ. За поставяне на обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ не се изисква съгласие на етажните собственици. Решението на Административен съд С. З. следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на В. Христов и К. Христова срещу разрешение за поставяне № 26/31.07.2017 г. на кмета на община С. З., издадено в полза на Р. Вълдобрева. В. Христов и К. Христова следва да бъдат осъдени да заплатят на Р. Вълдобрева разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на: 800 лв. адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 200 лв. възнаграждение за вещо лице на първа инстанция, 600 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, 5 лв. държавна такса за касационното производство, общо 1605 лв. В. Христов и К. Христова следва да бъдат осъдени да заплатят на община С. З. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд