Решение № 4672 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5345/2018 г.

Решение № 4672 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5345/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Пазарджик, срещу решение № 173 от 20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 173/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което Областна дирекция (ОД) на МВР Пазарджик е осъдена да заплати на Б. Гешев, обезщетение в размер на 200 лева, за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 1958/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2018 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 310 лева, като е отхвърлено искането на Б. Гешев за присъждане на законна лихва върху сумата на обещетението, считано от 02.10.2017 г. до 05.02.2018 г. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение и се иска неговата отмяна. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Б. Гешев, чрез своя процесуален представител - адв. Г. Георгиев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие от 17.04.2018 г. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск от Б. Гешев, да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик да му заплати сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по 1958/2017 г. на Районен съд Пазарджик във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 1566/30.08.2013 г., издадено от Началник в група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пазарджик, с което на Б. Гешев е било наложено наказание – глоба за нарушение на чл. 315, ал. 1, предл. 2 от Кодекс за застраховането (отм.); в размер на 400 лева. Поискано е и присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, с решение № 173 от 20.03.2018 г. е уважил предявения иск, осъждайки ОД на МВР Пазарджик, да заплати на Б. Гешев обезщетение в размер на 200 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар по АНД № 1958/2017 г. на РС – Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2018 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 310 лева, като е отхвърлил искането на Б. Гешев за присъждане на законна лихва върху сумата на обещетението, считано от 02.10.2017 г. до 05.02.2018 година. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с решение № 8 от 04.01.2018 г. по АНД № 1958/2017 г. по описа на РС - Пазарджик, по жалба на Б. Гешев е отменено като незаконосъобразно НП № 1566/30.08.2013 г. на Началник в група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пазарджик. В производството по обжалване на постановлението, по което е образувано АНД № 1958/2017 г. на РС - Пазарджик, ищецът е бил представляван от процесуален представител адв. Пейчев (л. 12 от АНД № 1958/2017 г.). Съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 05.10.2017 г., е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 200 лева за производството пред районния съд. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетяване с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред НП № 1566/30.08.2013 г., издадено от Началник в група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пазарджик; настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред РС - Пазарджик, за което е заплатило съответното възнаграждение от 200 лева; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. При формиране на изводите си, съдът се е съобразил и с тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., по т. д. № 2/14 г. на ВКС и ВАС, тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/16 г. на ВАС. Съдът е приел, че ищецът е направил искане за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 02.10.2017 г. до нейното окончателно изплащане. Въпреки това, позовавайки се на т. 4 от ТР по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съдът е счел, че лихвата върху присъденото обезщетение следва да бъде присъдена от датата на влизане на решението на районния съд в сила, с което е отменено наказателното постановление, която в случая е 06.02.2018 г., до окончателното й изплащане. Съобразно с изложеното, първоинстанционният съд е приел, че направеното искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва от 02.10.2017 г. до 05.02.2018 г. върху присъдената сума се явява неоснователно. Предвид изхода от спора, съдът е осъдил ОД на МВР Пазарджик да заплати на Б. Гешев разноски по делото в размер на 310 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.02.2018 г. (л. 10 от адм. дело № 173/2018 г.). Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, в резултат на което правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма спор по делото, че с влязло в сила решение № 173 от 20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 173/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е било отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1566/30.08.2013 г., издадено от Началник в група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пазарджик. По делото са представени доказателства за надлежно ангажиране на адвокатска защита съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 05.10.2017 г. (л. 16 от адм. дело № 173/2018 г.), според който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 200 лева за производството по обжалване на постановлението, по което е образувано АНД № 1958/2017 г. на РС - Пазарджик, като ищецът е бил представляван от процесуален представител адв. Пейчев. Правилен е изводът на съда, че искът за обезщетяване с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това. Съгласно посочената разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При отсъствието на някой от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В случая обаче са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила е вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление Б. Гешев е ангажирал адвокат, на който е заплатил съответното възнаграждение в размер на 200 лева. Въз основа на тези данни по делото, обоснован и верен е изводът на административния съд за наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилен е изводът на административния съд, че заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият съдебен състав приема, че касационният ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца, вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция, която той е считал за незаконосъобразно наложена. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че претенцията за присъждане на разноски от едно съдебно производство, направена в друго такова, е на практика не само неоснователна, а и по същество недопустима за разглеждане, тъй като би следвало съответния процесуален закон собствено да урежда както този въпрос, така и реда, по който може да се реализира отговорността. Този въпрос е разрешен с Тълкувателно постановление 2/2015 г. на ВКС и ВАС, според което административните съдилища се задължават да се произнасят по исканията за разноски в производствата по ЗАНН по реда на ЗОДОВ, както и с тълкувателно решение № 1/15 г. по т. д. № 2/16 г. на ОСС на ВКС според което, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на НП и при отмяна на последните, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбите на чл. 124 - 130 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения на съответните общи събрания на колегиите на ВКС се постановяват при наличие на неправилна и противоречива практика на съдилищата по тълкуването и прилагането на закона и, веднъж приети, са задължителни за съдилищата и държавните органи. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че вследствие на факта, че договорът за правна защита и съдействие не е по бланка от кочан – не може да обоснове извод за претърпени от Гешев имуществени вреди, като с оглед на това на това не би могло да се приеме, че за защитата си по посоченото дело ищецът е уговорил и заплатил възнаграждение в претендирания размер и то до приключване на делото пред РС. Видно от договора за правна защита и съдействие, приложен в оригинал по АНД № 1958/2017 г. по описа на РС - Пазарджик, в него са посочени: предмета на договора, сумата и начина на заплащането й. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Вписването на пореден номер на договора за правна защита и съдействие не е поставено като условие за валидността на същия. С оглед изхода на касационното производство, следва да бъде уважено искането на Б. Гешев като ответна страна по касационната жалба за присъждане на разноски в размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 13), с който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба на Областна дирекция на МВР Пазарджик. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,