Решение № 2207 от 1.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по жалба от К. Иванова срещу решение 2089/29.03.2022 г. по адм. д. 9189/2021 г. на АССГ. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено решението. Твърди, че съдът не е дал отговор на оплакванията в жалбата по отношение на забавата за сключване на договор за продажба на ел. енергия за периода от 2011 г. до 2020 г. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Ненков. Моли да се остави без уважение подадената касационна жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски и претендира разноски в размер на едно юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електрохолд Продажби АД редовно призован, не изпраща процесуален представител. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад АД - редовно призован, не изпраща процесуален представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон, без да е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано. Не споделя доводите на касатора, които са изложени в неговата касационна жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Производството пред АССГ е образувано по жалба на К. Иванова срещу Решение Ж-588/04.08.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което е прекратено административното производство по жалба с вх. Е-11К-00-9/10.06.2021 г., подадена от К. Иванова срещу Електрохолд Продажби АД и Електроразпределителни мрежи Запад АД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. Иванова срещу Решение Ж-588/04.08.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което е прекратено административното производство по жалба с вх. Е-11К-00-9/10.06.2021 г. Осъдил е Иванова да заплати на КЕВР, на ЧЕЗ Разпределение България АД и на ЧЕЗ Електро България АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на всяка страна поотделно. Съдът е приел, че оплакванията на жалбоподателката се свеждат до искане да й бъдат върнати надвзетите суми /разлика между промишлен и битов ток/ и да й бъде предложена подходяща мощност за отоплението на ток. Посочил е, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6), обекти на клиенти на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. След като на 01.07.2020 г. жалбоподателката е информирана да се яви за получаване и подписване на изготвеното Споразумение към ДПЕРМ, в което условията за присъединяване са ясно и точно формулирани в съответствие с чл. 2 и чл. 7 от Наредба 6, предложеното Споразумение към ДПЕРМ не е подписано от клиентката, с което същата не е удостоверила, че е приела предложените условия. При тези данни, съдът е приел за правилна преценката на КЕВР, че електроразпределителното и снабдително дружество не са нарушили нормативни разпоредби, регламентиращи процедурата по присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа и на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 и е прекратила административното производство, образувано по жалба с вх. Е-11К-00-9 от 10.06.2021 г., подадена от г-жа К. Иванова срещу ЧЕЗ Разпределение България АД и ЧЕЗ Електро България АД. Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. И съдът, и административният орган не са разгледали оплакванията на Иванова, изложени в жалбите й до тях, а са се задоволили с констатацията, че вече има изготвено Споразумение между жалбоподателката и енергийните дружества, но то не било подписано от нейна страна. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че за обект къща и ателие в парцел XXIX-846, кв. 41, кв. Суходол, гр. София е подписан Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа (ДПЕРМ) 50397 от 14.07.2006 г. между Електроразпределение Столично АД и К. Иванова. Предоставената мощност за обекта е 11 kW, като присъединяването на същия е било предвидено да се осъществи чрез изграждането на нов трафопост. ДПЕРМ на обекта е подписан през 2006 г. и с оглед дългия срок от подписването му, през месец май 2020 г. по искане на клиента, същият е преразгледан, като е издадено ново Становище с изх. 1203651259 от 29.05.2020 г. за условията и начина за присъединяване на клиенти към електрическата мрежа. Съгласно становището, присъединяването на обекта ще се извърши изцяло от съществуващите съоръжения - мрежа НН на ТП Д. градина Суходол, като ще се използва и съществуващият трифазен електромер (използван досега за строителни нужди). В съответствие с променените условия за присъединяване на обекта е изготвено Споразумение към ДПЕРМ, като клиентът е уведомен на 01.07.2020 г. да се яви за получаване и подписване на същото. Към този момент предложеното Споразумение към ДПЕРМ не е подписано от клиента. Никъде в мотивите си съдът не е посочил, че след издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация 1426/23.12.2011 г. за жилищната сграда, собственост на жалбоподателката, тя е започнала да подава заявления за постоянно захранване на имота с битов ток. Такива писма са приложени по делото и от тях става ясно,че през 2012 г., 2013 г., 2015 г., 2019 г., Иванова е подавала жалби до дружествата и до КЕВР, в които е продължавала да иска подобряване на ел. захранването на имота й /поради лошо качество на услугата/, така и сключването на договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди. От приложените отговори до нея от ЧЕЗ Електро България АД /сега Електрохолд Продажби АД/ и ЧЕЗ Разпределение България АД /сега Електроразпределителни мрежи Запад АД става ясно, че обектът на Иванова не е присъединен поради неизпълнение от нейна страна на клауза от договора за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа - изграждането на нов трафопост, за което тя е следвало да учреди право на строеж, в случай, че постът ще се изгражда в нейния имот - /чл. 9 от договора от 2006 г./ Едва през 2021 г. ЧЕЗ разпределение България АД уведомява К. Иванова, както и КЕВР, че присъединяването на нейния обект ще се извърши към съществуващите съоръжения и е отпаднало изискването за изграждане на нов трафопост. Основното оплакване на жалбоподателката е, че през периода 2012 г. 2020 г. нито дружествата-ответници по делото, нито КЕВР са предприели действия по присъединяване на обекта на Иванова към електрическата мрежа. Не са представени доказателства къде е било планирано изградането на нов трафопост - в имота или извън границите на имота на Иванова, за да има тя задължение учредяване на право на строеж. Не е изяснен и въпроса по каква причина и кога е отпаднало изискването на изграждането на този трафопост. Поради това съдът е следвало да изясни спора във връзка с оплакванията на жалбоподателката, че в резултат на действията и бездействията на ответниците по касационната жалба, присъединяването на жилищната й сграда и доставката на ел. енергия за битови нужди е било забавено неоснователно за дълъг период от време. А това е довело до заплащане на по-висока цена на ел. енергията, в какъвто смисъл се съдържат също възражения в жалбата й. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде решено по същество с отмяна на обжалваното решение на КЕВР. Делото следва да се върне като преписка на административния орган - КЕВР за преценка на жалбата на К. Иванова от 10.06.2021 г. В тази жалба не е направено единствено оплакване относно отказ за фактуриране на консумирана ел. енергия за битови нужди, както е посочил КЕВР в решението си. Основното оплакване на Иванова в жалбата й е, че повече от 10 години тя не заплаща ток за битови нужди, поради хипотетичното изискване на изграждане на трафопост в парцела й. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател следва да се направят разноски за двете инстанции - 70 лв. държавна такса и 550 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,