Решение № 14901 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11015/2009 г.

Решение № 14901 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11015/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Окереке Еверест, гражданин на Нигерия, подадена от служебния му защитник адв. Бисер Димитров, против решение № 21 от 25.03.2009 г., постановено по адм. д. № 473/2009 год. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповеди № ОЧ-2592/8.12.2008 год. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България" на основание чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ); заповед № ОЧ 2594/8.12.2008 год. за прилагане на ПАМ "Забрана за влизане в страната за срок от пет години" на основание чл. 42з, ал. 1, 2 и 3, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ и заповед № ОЧ 2595/8.12.2008 год. за принудително настаняване в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" на основание чл. 11, т. 5 от ЗЧРБ, всички те издадени от директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административните актове поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи за неустановяване на фактите и обстоятелствата, квалифицирали материалноправното основание по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ на заповедта за принудителното отвеждане до границата на страната. Сочи се, че незаконосъобразността на тази заповед, въз основа на която са приложени и другите принудителни мерки, дови до незаконосъобразност и на останалите оспорени административни актове. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедите като незаконосъобразни. Претендират се разноски. Ответникът директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. Установено е, че нигерийският гражданин Окереке Еверест е влязъл в Република България през ГКПП на Аерогара - София на 24.12.2007 год., на която дата има регистрирано влизане с нигерийски паспорт № А 27545527 със срок на валидност до 12.02.2009 год. Лицето е поискало статут на бежанец с надлежно отправена молба пред Агенцията по бежанците. Със стабилен съдебен акт му е отказан такъв статут. Тези факти и обстоятелства са изложени в предложението за прилагане на принудителни административни мерки рег. № 21939 от 8.12.2008 год., не се оспорват и не са оборени по надлежния ред. Както е посочено в справката, нигерийският гражданин е посочил, че е изгубил националния си паспорт заедно с други документи и пари на 22.11.2008 год. Въпреки това лицето не е пожелало да потърси съдействие от нигерийското представителство в страната. Отново по данни на лицето, на 5.12.2008 год. Окереке Еверест случайно в центъра на гр. София е намерил чанта с цип, съдържаща и удостоверение за чужденец с хуманитарен статут. тъй като нямал пари и документи, решил да се възползува и с чуждото удостоверение се опитал да напусне страната на 8.12.2008 год. през ГКПП - Кулата, където е задържан. Спрямо чуждия гражданин са приложени принудителни административни мерки: принудителното му отвеждане до границата на РБ на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ със заповед № ОЧ-2592/ 8.12.2008 год. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция"; принудителното му настаняване в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" в изпълнение на предходната ПАМ, със заповед № ОЧ-2595/ 8.12.2008 год. и със заповед № ОЧ-2594/8.12.2008 год. - забрана за влизане в страната за срок от пет години на основание чл. 42з, ал. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 5 от ЗЧРБ. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че оспорените индивидуални административни актове са законосъобразни като постановени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалния закон и съобразени с целта на закона. Решението е правилно. Въз основа на събраните в административното производство доказателства, съдът обосновано е приел, че по отношение на чужденеца са налице основанията за прилагане на принудителните административни мерки. Чужденецът е задържан от компетентните органи без документи за самоличност, като е заявил, че ги е изгубил след влизането си в Република България. В хода на административното производство е установено, че същият е влязъл в Република България през ГКПП - Аерогара София с нигерийски паспорт, без издадена виза, без разрешено право на пребиваване. Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на заповед № ОЧ-2592/8.12.2008 год. Без издадени виза или разрешение за пребиваване чужденецът е следвало да напусне страната като транзитно преминаващ. В този смисъл възражението на касационния жалбоподател е неоснователно. Фактът, че Окереке Еверест е влязъл в страната с национален документ за самоличност не удостоверява, че чужденецът е влязъл в Република България с редовни документи и по законоустановения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗЧРБ чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, ако такава се изисква, т. е. с редовен документ за задгранично пътуване, издаден от държавата, на която е гражданин и с виза, каквато за нигерийските граждани се изисква през съответния ГКПП. Основанието за прилагането на ПАМ по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В тази хипотеза компетентният административен орган по чл. 44 от ЗЧРБ действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за наличие на принудителната административна мярка. В този случай той няма право на преценка нито относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, нито относно вида й. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт - обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В рамките на съдебното обжалване на жалбоподателя е предоставена възможност да се брани срещу установените в административното производство факти. Пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства, оборващи фактическите констатации на административния орган. В мотивите на заповедта визираното в нормата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ основание е посочено, а от приобщените документи на помощните органи се налага извод, че фактическите обстоятелства са съответни на материалноправното основание за издаване на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ органът, издал заповедта за принудително отвеждане до граница или за експулсиране, може по своя преценка принудително да настани чужденеца в специален дом за срок до отпадане на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка. Нормата, даваща право на органа по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ да постанови принудителното настаняване, предполага започналото изпълнение на наложена принудителна административна мярка по чл. 41, ал. 1 от ЗЧРБ, каквото в случая е допуснатото от органа предварително изпълнение на тази заповед. Правилен е изводът на решаващия съд за законосъобразност и на третата заповед № ОЧ - 2594/8.12.2008 год., издадена на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 5 от ЗЧРБ. Безспорно установените по делото фактически констатации изпълват материалноправното основание за прилагане на принудителната мярка "забрана за влизане в страната за срок от пет години". Чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите средства за пребиваване в страната, а с действията си убедително е доказал намерението си да използува страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че тази мярка се отнася за предстоящо влизане в страната, а не за законно пребиваващ чужденец, какъвто е Окереке Еверест. Съгласно разпоредбата на чл. 42з, ал. 4 от ЗЧРБ тази мярка може да се наложи и едновременно с приложена ПАМ по чл. 41, когато са налице основания по чл. 10 или чл. 11 от ЗЧРБ. Предвид изложеното, наведените касационни оплаквания са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд