Решение № 4139 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13797/2019 г.

Решение № 4139 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13797/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. А. чрез проц. представител адв. Иванова, за отмяна на влязлото в сила определение № 815/5 февруари 2018 г., постановено по адм. дело № 1132/2018 г. по описа на Административен съд София град и потвърждаващото го определение № 3749/23 март 2018 г., постановено по адм. дело № 3392/2018 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав. Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 вр. чл. 237 АПК. Ответникът – главният секретар на Министерство на културата, чрез юрк. Лозанова, взема становище за неоснователност на искането. За да се произнесе по искането настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия съобрази следното: Искането е постъпило в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустимо. Новото обстоятелство, на което се позовава С. А. – определение № 13807/12 ноември 2018 г. по адм. дело № 13250/2018 г. по описа на Върховния административен съд, определение № 1597/12 март 2018 г. по адм. дело № 923/2018 г. по описа на Административен съд София град, решение изх. № 97-00-75/28 ноември 2018 г. на гл. секретар на Министерството на културата, води до извода, че молбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок. С допълнение от 17 юни 2019 г. са представени и други писмени доказателства, като се твърди, че са от съществено значение за изхода на правния спор. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно при следните съображения С определение № 815/5 февруари 2018 г., постановено по адм. дело № 1132/2018 г. по описа на Административен съд София град е оставена без разглеждане жалбата на С. А. срещу решение изх. № 97-00-75/22 декември 2017 г. на гл. секретар на Министерството на културата, а с определение № 3749/23 март 2018 г., постановено по адм. дело № 3392/2018 г. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила определението на административния съд. В съдебните актове са изложени съображения за недопустимост на оспорването на решение изх. № 97-00-75/22 декември 2017 г. на гл. секретар на Министерството на културата поради липса на правен интерес, тъй като исканата от С. А. по реда на ЗДОИ информация e предоставена с процесното решение. Посочено е, че независимо дали е налице произнасяне по цялото заявление вх. № 97-00-75/10 ноември 2017 г. на И. или липсва такова по част от него, е ирелеванто, тъй като съдът не е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ по заявлението. Указано е, че предметът на оспорване се определя от жалбоподателя и съдът не е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая част от представените нови писмени доказателства представляват формирана съдебна практика във връзка с административни актове, различни от административния акт предмет на контрол в съдебните производства по посочените две определения, чиято отмяна се иска, и при различна фактическа обстановка. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и обективната истина и се дължи на някоя от лимитативно изброените причини. Отмяната не е средство за поправка на допуснатите от страните процесуални пропуски, нито за отстраняване на всички пороци на съдебното решение, респ. определение. Поради това, че отмяната атакува стабилитета на съдебния акт, основанията за отмяна не могат да се тълкуват и прилагат нито разширително, нито по аналогия. Видно от изложеното в молбата за отмяна и нейното допълнение, в случая не става въпрос нито за нови обстоятелства, нито за нови писмени доказателства, а молителката не е съгласна със съдържанието на съдебния акт и иска пререшаване на спора, като наведените оплаквания в тази насока не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложените съображения, искането за отмяна чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия