Решение № 1955 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15302/2013 г.
ВАСПетчленен състав12.02.2014 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на "Джеми Фил" ООД за отмяна на влязлото в сила решение № 7221/28.05.2013 г. по адм. д. № 3676/2012 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 59/11.01.2012 г. по адм. дело № 202/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1955 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15302/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на "Джеми Фил" ООД, ЕИК 112540546 гр. Пловдив, представлявано от управителя Атанас Иванов Василев, за отмяна на влязлото в сила решение № 7221/28.05.2013 г. по адм. д. № 3676/2012 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 59/11.01.2012 г. по адм. дело № 202/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив. Молителят е посочил като правно основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответната страна - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, чрез гл. юрк. Диана Василева, изразява становище за неоснователност на депозираната молба. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо. По същество е неоснователно поради следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, Върховния административен съд е отменил решение № 59/11.01.2012 г. по адм. дело № 202/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив и вместо него е постановил отхвърляне жалбата на "Джеми Фил" ООД против РА № 131002808/21.10.2010 г. издаден от орган по приходите и потвърден с решение № 3/03.01.2011 г. на ДД "ОУИ", с който на дружеството на основание чл. 177 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 380 059.82 лв. В молбата за отмяна се твърди, че с влязла в сила присъда № 74/28.06.2013 г. по нохд № 711/2013 г., Пловдивският окръжен съд е признал подсъдмия Ангел Николов Малаков /представляващ дружеството доставчик "Кам М" ЕООД/ за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК. В мотивите към постановения съдебен акт, съдът е посочил, че "Кам М" ЕООД е дължало ДДС, начислен и дължим заради продажба с купувач "Джеми Фил" ООД, която е реално осъществена през инкриминирания данъчен период. Изложени са доводи, че така постановената присъда № 74/28.06.2013 г. по нохд № 711/2013 г. съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК., тъй като в качеството си на официален документ установява нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал, тъй като не са били известни на страната. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че фактите, приети за установени от наказателния съд, а именно, че доставката между доставчика "Кам М" ЕООД и "Джеми фил" ООД е реално осъществена, както и че доставката между "Кам М" ЕООД и неговите предходни доставчици не е реално извършена, и данъчният кредит е ползван неправомерно, не са "нови обстоятелства" и факти от значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Всички тези факти, които се потвърждават с приложената присъда, не са спорни по делото. В решение № 7221/28.05.2013 г. по адм. д. № 3676/2012 г. на Върховния административен съд са изложени подробни мотиви, че в конкретния случай сделката по спорната доставка може да е реално извършена, но към момента на сключването й ревизираното лице /купувач/ не е извършил действително и реално плащане. Както правилно е приел ВАС в цитираното решение, от подробно установената фактическа обстановка се установява, че след като купувачът не е платил на доставчика размера на начисления ДДС по сделките, той не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът би могъл да изпълни задължението си за внасяне на ДДС по сделките в републиканския бюджет. Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила порочни, обективно неправилни решения, т. е. искането за отмяна, позоваващо се на ново обстоятелство и ново писмено доказателство, би било основателно, ако тъй като то не е било взето предвид от съда, неговото решение се явява обективно неправилно. Настоящият случай обаче не е такъв, поради факта, че изложените в молбата за отмяна основания и посочените нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, са били известни на съда по време на постановяване на решението. От мотивите на посочената присъда се установява по безспорен начин, че наказателният съд е установил идентични факти и обстоятелства, които са установени и при проведените административно и съдебно производство при обжалване на издадения ревизионен акт. По тези съображения не е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение и искането за отмяна на това основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, във връзка с чл. 243, предложение второ АПК, Върховният административен съд, петчленен състав