Решение № 8031 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2014 г.

Решение № 8031 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2014 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по две касационни жалби на "Сентрал парк Бургас" ЕООД гр. Бургас и началника на РДНСК Югоизточен район против решение № 41 от 07.01.2014 г. по адм. дело № 2406/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена Заповед № ДК-02-ЮИР-156/25.07.2012 г. на началника на РДНСК ЮИР за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна масивна сграда" с идентификатор 07079.604.195.25 по КК на гр. Бургас. В касационните жалби са изложени идентични доводи за недопустимост на решението като постановено по жалба на лице, което няма правен интерес за обжалването, тъй като не е адресат на заповедта и липсват доказателства за собствеността му върху строежа. Евентуално се иска отмяна на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна "Бутед" АД гр. Бургас оспорва жалбите като неоснователни. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди допустимостта и основателността на жалбите, приема, че и двете касационни жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорването на заповедта от "Бутед" АД гр. Бургас е допустимо и основателно, като заповедта е материалноправно незаконосъобразна, а строежът търпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. По допустимостта на решението. Административният съд няма компетентност да решава спора за материално право върху незаконния строеж, обоснован от представените по делото конкуриращи се доказателства. За нуждите на съдебната проверка, която има за предмет според чл. 168 АПК законосъобразността на оспорения административния акт, е достатъчно наличието на валидни от външна страна документи, легитимиращи оспорващия като собственик. Приет по делото е Акт за държавна собственост № 2150/07.11.1997 г. за имот "Складова база- сгради по приложен опис", за който в т. 15 е посочено, че е включен в капитала на "Бутед" ЕООД Бургас, чийто правоприемник е "Бутед" АД. Именно този АДС е цитиран в оспорената заповед и е приложен в административната преписка, от което следва, че разпореденият за премахване строеж е счетен от административния орган като част от актуваните сгради. Това е достатъчно за доказване на активната процесуална легитимация на "Бутед" АД в административния процес. Правилно и в съответствие с чл. 61, ал. 1 и ал. 2 АПК решаващият съд приема, че оспорването е направено в законоустановения срок, който за "Бутед" АД започва да тече от момента на връчването на препис от оспорената заповед. Писмото, на което се позовават касаторите като акт за по-ранно уведомяване на дружеството за издадените заповеди, не представлява надлежно съобщение за издаването на административния акт. Това е така, защото в него липсва информация за съдържанието на заповедта (фактическите и правни основания за издаването й, възможността и сроковете за обжалването и др.), които са от значение за упражняване правото на жалба на заинтересованата страна. Съдът се е произнесъл по допустима жалба, което прави допустимо и решението. По правилността на решението. Статутът на търпим строеж възниква по силата на закона и при кумулативното наличие на материалноправните условия, предвидени в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Търпимостта не подлежи на удостоверяване и дори и да има издаден акт, който я констатира, той има доказателствено значение само в нотариалното произвоство, но не обвързва административния орган и съда в производството за премахване на строежа. Те са длъжни служебно да изследват наличието на основанията за търпимост. Единствено статутът на търпимост изключва правните последици на незаконния строеж. В случая е налице търпим строеж, който не подлежи на премахване. ЗУТ не предвижда забрана за премахване на строежите, които са "заварени по § 21 ПР на ЗУТ", "актувани" като държавна или общинска собственост, въведени в експлоатация по предвидения законен ред, нанесени в одобрена КК и КР и др., поради което не следва да се обсъждат наведените такива твърдения за процесния строеж като изключващи премахването му. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба на началника на РДНСК Югоизточен район пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответното дружество, по своевременно направеното искане за това в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение. Налице е възражение за прекомерност на възнаграждението, което е основателно и съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъди по нисък размер от 600 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215 вр. чл. 210, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,