Решение № 1373 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 916/2019 г.

Решение № 1373 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 916/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение № 6762 от 19.11.2018 г. постановено по адм. д. № 8558/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № СП-1/31.07.15 г. на КЕВР в частта му по т. 4. 13, с която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което се базират преференциалните цени в Решение № Ц-18/28.06.12 г. на КЕВР в размер на 237, 05 лв/Мвтч за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 200 квт. ч. до 10 000 квт. ч. 1. Поддържат се доводи за недопустимост на съдебното решение, като се иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото. Касационният жалбоподател, Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юрк. Лефтерова, която поддържа касационната жалба и молбата от 14.01.2021 г. във връзка с приетите решения на АССГ и ВАС по отношение на т. 4. 13, както и искането за обезсилване на атакуваното съдебно решение на основание чл. 177 от АПК и за прекратяване на производството. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на останалите страни. Ответникът "Енерджи Груп БГ" ООД – гр. Пловдив, редовно призован, се представлява от адв. М. Спасов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакувания съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Претендира разноски. Ответникът "ЧЕЗ Електро България" АД, редовно призован, не се представлява и не изразява писмено становище по същество. Ответникът "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, редовно призован, не се представлява и нве депозира писмено становище по съществото на спора. Ответникът "Енерго Про Продажби" АД, редовно призован, не се представлява. Не депозира писмен отговор или писмени доводи по същество. Ответникът "Национална Електрическа Компания" ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Маринкова, която оспорва касационната жалба, поддържа изцяло изложеното становище на НЕК като поддържа становище за за недопустимост на производството поради поради наличието на процесуални пречки за разглеждане на този вид спор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Енерджи Груп БГ" ООД – гр. Варна срещу Решение № СП-1/31.07.15 г. на КЕВР в частта му по т. 4. 13, с която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18/28.06.12 г. на КЕВР в размер на 237, 05 лв/Мвтч за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 200 квт. ч. до 10 000 квт. ч.. С Решение № 6762 от 19.11.2018 г. постановено по адм. д. № 8558/2015 г. по описа на Административен съд – София град, което е предмет на настоящото касационно съдебно производство, административният съд е отменил Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в обжалваната част. При направената с оглед възражението на юрк. Лефтерова за недопустимост на съдебното производство служебна проверка, настоящият съдебен състав установи, че въпросът за законосъобразността на Решение № СП-1/31.07.15 г. на КЕВР в частта по т. 4. 13, с която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18/28.06.12 г. на КЕВР в размер на 237, 05 лв/Мвтч за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 200 квт. ч. до 10 000 квт. ч., вече е разрешен с влезли в сила съдебни актове. С Решение № 163 от 07.01.2019 г. постановено по адм. д. № 10332/2018 г. по описа на ВАС, четвърто отделение е оставено в сила Решение № 4230 от 21.06.2018 г., постановено по адм. д. № 3252/2016 г. по описа на АССГ, с което е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т. 4. 13, с която е определено нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. на КЕВР в размер на 1 188 kWh, при определената цена – 237, 05 лв. /MWh без ДДС за фотоволтаични електрически централи с инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW. Съгласно чл. 223 и чл. 177, ал. 1 от АПК тези решения са окончателни, имат действие по отношение на всички и са задължителни за съда, който ги е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в РБългария съгласно чл. 297 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК и разпоредбата на чл. 297 от ГПК, приложима в случая предвид препращащата норма на чл. 144 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че производството по жалбата на "Енерджи груп БГ" ООД – гр. Пловдив срещу Решение № СП-1/31.07.15 г. на КЕВР в частта му по т. 4. 13, с която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18/28.06.12 г. на КЕВР в размер на 237, 05 лв/Мвтч за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 200 квт. ч. до 10 000 квт. ч, се явява недопустимо на две, паралелно съществуващи основания: Първо - поради наличието на влязло в сила съдебно решение, с което административният акт в обжалваната му част е отменен и тази отмяна съгласно императивната норма на чл. 177, ал. 1 от АПК има действие по отношение на всички (в това число и по отношение на настоящия съдебен състав, издателя на административния акт, всички лица, за които актът е благоприятен и жалбоподателя "Енерджи груп БГ" ООД) и второ: поради отпаднал в хода на производството за жалбоподателя правен интерес от оспорване на решението на КЕВР. Безспорно правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът е длъжен да следи служебно. Интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряк интерес е налице, когато с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече за жалбоподателя неблагоприятни последици или ще се предотврати настъпването на такива в правната му сфера, какъвто е и конкретният случай. Конституционният съд с КР № 21 от 26.10.1995 г. е посочил като материалноправно основание, легитимиращо процесуалноправния интерес от съдебно обжалване на административния акт, обективното нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. С влизането в сила на цитираното по-горе съдебно решение, с което актът на КЕВР е отменен, нарушаването или застрашаването на субективните права и законни интереси на търговското дружество- жалбоподател е отпаднало. Отпадналият в хода на съдебното производство правен интерес от оспорване се приравнява по правни последици на начална липса на правен интерес от оспорване. Предвид обстоятелството, че към датата на отпадане на правния интерес от обжалване е постановено първоинстанционно съдебно решение- невлязло в сила, същото решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение, касационната съдебна инстанция следи и служебно, дори когато подобни доводи не се съдържат в касационните жалби, с които е сезирана. Следователно атакуваното решение е постановено при съществуването на отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство – арг. чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, поради което то следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено, в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК. При този изход на спора исканията на страните за присъждане на разноски по делото са неоснователни. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение