Решение № 187 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14475/2015 г.

Решение № 187 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14475/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по касационна жалба на зам. -председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) против решение № 6554 от 28.10.2015 г., постановено по адм. д. № 7775 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се твърди, че решението e неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и e необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът- Р. З. Х., гражданин на Ирак, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 6554 от 28.10.2015 г., постановено по адм. д. № 7775 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град, първоинстанционният съд е отменил решение № 4149 от 28.05.2015 г. на зам. -председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да постанови този резултат, съдът e установил от фактическа страна, че в административното производство кандидатът за статут твърди, че е напуснал държавата си на произход поради следните причини: християнин e, а Ислямска държава твърди, че всички християни трябва да бъдат убивани; работил e в магазин за алкохол, а такива хора били преследвани в Ирак; каквото и да се случи, дори и да приемат исляма, ще бъдат убити. Установено е още, че към него не са отправяни заплахи и, че срещу него и негови близки никога не е било оказвано насилие. Съдът е приел, че чужденецът е изпитвал страх от преследване поради това, че е християнин и това е основната причина да напусне държавата си по произход. Според решаващият съд, административния орган не е събрал доказателства относно положението на християните в Ирак към датата на издаване на решението, както и не е преценил наличието на основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила на лицето, с оглед на неговото лично положение и обстоятелството, че се причислява към уязвима група. Съдът e направил извод, че административният орган не е изложил ясни и конкретни мотиви защо приема, че чужденеца няма да бъде преследван в държавата си по произход с оглед религията му, след като според първоинстанционния съд е ноторно известно обстоятелството, че джихадистите преследват християните в Ирак, като същите са подложени на гонения и изтезания. Относно възможността за вътрешно разселване в Ирак, първостепенният съд е установил, че не са изложени мотиви относно това доколко лицето би могло да се придвижи безопасно до територията на И. К. и дали там би получило ефективна закрила от официалните власти, предвид религиозната му принадлежност, както и че не е обсъдено и доколко връщането на чужденеца в държавата му по произход би могло да се извърши именно на посочената територия, която към настоящия момент е сравнително сигурна. Според съдът административен орган не е изяснил относимите факти и обстоятелства в нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, съгласно която при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Настоящата инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира че решението е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. При правилно изяснена и безспорна фактическа обстановка съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, поради което е направил погрешни правни изводи. От доказателствата, събрани в административното производство не се установяват изложените от кандидатът причини за напускане на страната му по произход. Не се установява същият да е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 от ЗУБ. Чужденецът е твърдял, че къщата му е запалена десет дни преди да дойде в България, защото в нея имало магазин за алкохол. От свои съседи разбрал, че е било обявено решение на ИД за смяна на религията на всички християни и йезиди. Съседите му го предупредили да напусне селото, тъй като ще бъде убит. След обстоен анализ на относимите към делото доказателства е видно, че тези негови твърдения не се потвърждават. Към кандидата не са отправяни заплахи и срещу него и негови близки никога не е било оказвано насилие, както и не се установява да е преживял насилие или дискриминационни действия срещу него. Необосновани са изводите на съда, че административният акт е постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило на чл. 35 от АПК да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ да се преценят всички относими факти свързани с държавата по произход на чужденеца или с трети държави, са направени при неправилно възприемане на фактическата обстановка. При осъществяване на съдебния контрол относно възможността за вътрешно разселване по отношение на чужденеца в автономната област И. К., съдебния състав изцяло е игнорирал обстоятелството, че след като Р. З. Х. е напуснал родното си село Т. поради превземането на областния град М. от бойци на "Ислямска държава", същият се е прехвърлил безпроблемно да живее да в град З. - И. К., където не е имал конкретни проблеми и не е преживял насилие и не се чувствал заплашен. В проведените интервюта, чужденецът е споделил, че той сам се е отказал от възможността да се ползва от закрила там, която се предоставя по отношение на малцинствените групи там. Неоснователно е твърдението на първоинстанционния съд, че е не обсъдена обстановката в Ирак. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Ирак и И. К., съдържаща се в представените по делото справки вх. № 01-4182 от 27.04.2015 г. и № 01-9521 от 17.09.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно положението в Ирак, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От справките се установява, че много немюсюлмански малцинства, търсещи защита от действията на Ислямска държава в отделни области на Ирак и И. К. се приемат и съответно им се оказва съдействие на територията на областта. Много от тези малцинства избират територията на И. К., защото смятат, че на територията на областта ще получат сигурност и толерантност. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Във връзка с това от мотивите на оспореното решение е видно, че първостепенният съд не е обсъдил възможността за вътрешно разселване, което е уредено в разпоредбата на т. 40 от Т. Р. на Съда в Люксембург от 2009 г. В тази връзка съдът не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно се ползва от ефективна закрила в настоящия случай в И. К. За конкретния случай съдът неправилно се е позовал и на решението на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г., извеждайки извод, че по отношение на кандидата са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При така изложените мотиви решението на първостепенния съд е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение