Решение № 15887 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11726/2012 г.

Решение № 15887 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11726/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мохамед Хади Абед Нур, гражданин на Ирак, против решение № 3951 от 11.07.2012 г. по адм. дело № 5394/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 325/8.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице, а именно - наличието на заплаха за неговия живот, сигурност и свобода. Позовава се на разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, която изисква да се установи, че заплахата за насилие не е насочена конкретно срещу личността на търсещия защита, а е налице поради ситуация на безогледно насилие. В тази връзка се позовава и на решение № С-465/07 г. на СЕС по тълкуване на чл. 15 (С) от Директива 2004/83/ЕО, в мотивите на което се приема, че молителят не е необходимо да докаже, че е индивидуално застрашен в страната си по произход по причини, произтичащи от личните му качества. Дори и съгласно това решение държавата да има право да прецени степента на безогледно насилие, то промяната в обстановката трябва да е от такъв значителен и постоянен характер, че търсещият закрила трайно да се ползва от ефективна закрила в страната си по произход. Твърди, че административният акт е постановен в противоречие с чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Предвид изложените съображения иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, в което сочи, че съдът е обсъдил релевантните за спора факти и е обсъдил личното положение на молителя. Съдът правилно е установил, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Липсват доказателства за наличие на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито конкретна реална опасност от тежки посегателства. Липсват данни за наличие на тежки лични заплахи и не е налице риск от безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен конфликт по отношение на касатора. Решението на съда е съобразено и с чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Мохамед Хади Абед Нур, гражданин на Ирак, против решение № 325/8.05.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел в решението си, че заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Няма съмнение, че в Багдат има спорадични актове на насилие, съпроводени с жертви, но степента на насилие не е такава, че да може да се приеме, че е налице въоръжен конфликт или "безогледно насилие", засягащи цялото цивилно население. Не е установено, че оспорващият е бил подложен на преследване, заради неговите религиозна или етническа принадлежност или политически възгледи. Бежанската история на чужденеца не съдържа твърдения за осъществено преследване по отношение на неговата националност. В процесния случай не се инвокира преследване на чужденеца поради принадлежността му към определена социална група. Съдът е констатирал противоречията в обясненията, дадени при различните интервюта, както и пред съда, които налагат извода, че на същите не може да се даде вяра в пълна степен. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият жалбоподател не е твърдял, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. Запитан за смъртта на баща си, Мохамед Хади Абед Нур излага, че той е убит от организацията Ал Кайда, след като е бил отвлечен. От регистрационния лист по делото се вижда, че баща му е починал през хххх г., годината, в която молителят е роден. Чужденецът заявява в интервю с рег. № УП 4936/13.07.11 г., че е получил заплаха, но не помни преди или след отвличането на баща му. Заявил е и че е бил отвлечен и след платен откуп е пуснат, но не става ясно в коя точно година се е случило това. Вследствие на този инцидент у него се е появил страх за живота му и на 9.03.2011 г. напуснал Ирак. Правилно съдът е посочил, че поради съществени противоречия в личната бежанска история на чужденеца същата не може да бъде приета за достоверна. Преценени съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, те не дават основание и за уважаване на молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Разпоредбата на закона предполага установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо молителя, на което той би бил подложен при завръщането си в страната по произход. Представените по делото справки от Държавна агенция за бежанците за ситуацията в Ирак, държавата по произход на чужденеца, не дават основание да се приеме, че в страната има въоръжен конфликт, при който мирното население е подложено на безогледно насилие. Наличието му предполага продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи, или между такива групи на територията на държавата. Такъв въоръжен конфликт е налице, когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. При липсата на тези критерии не е налице въоръжен конфликт, съгласно четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г. Извършването на отделни терористични актове не представляват въоръжен конфликт по смисъла на вътрешното и международно право. Поради липсата на опасност от посегателства, насочени спрямо живота и сигурността на молителя, не може да се приеме, че за него са налице основанията за уважаване на молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. В проведените интервюта с чужденеца той излага данни, които не сочат на заплахи за неговия живот, сигурност и свобода поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и от опасност от изтезание или други форми на унизително отношение. Самият той, в проведено с него интервю, признава, че семейство му (майка, брат и сестра) към настоящия момент живеят в Ирак, гр. Багдад, кв. Дора. Само по себе си положението в Ирак не е предпоставка за предоставяне на закрила по ЗУБ. Законосъобразно съдът е приел, че при постановяването на административния отказ, председателят на ДАБ е изпълнил вмененото му с чл. 75, ал. 2 от ЗУБ задължение да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и с държавата му по произход. От цитираната норма не следва в административния акт да се прави по принцип произнасяне за държавата по произход, а само случващото се в съответната страна, което е относимо към представената бежанска история. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти и след като прецени доводите на страните намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на Мохамед Хади Абед Нур. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на решаващия съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,