Решение № 3357 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2010 г.

Решение № 3357 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Евро Експо консулт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Хаджи Димитър", бл. 71, вх. Д, ап. 89, представлявано от управителя Любомир Николов, против решение № от 21.06.2010 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 4093 по описа за 2006 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството с оплаквания за нищожност на ревизионен акт (РА) № 21/24.03.2006 г. на данъчен орган при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1594 от 20.07.2006 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не съобразил, че процесният ревизионен акт е издаден при повторна ревизия, започнала по нищожно отменително решение на регионалния данъчен директор, с което е отменен предходен ДРА. Иска се отмяна на решението, прогласяване на нищожността на РА и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и основателна, поради следното: Процесният РА е издаден при повторна ревизия. Първоначалната ревизия е приключила с ДРА № 754 от 14.01.2005 г. на данъчен орган при ТДД София. ДРА е съобщен на адресата му на 20.04.2005 г. Той е оспорен по административен ред с жалба от 3.05.2005 г. в срок. Оспорването е станало при действието на ДПК (отм.). Съгласно чл. 120, ал. 1, изр. първо ДПК (отм.), ако жалбата е допустима, регионалният данъчен директор я разглежда по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от получаването й или от отстраняване на недостатъците й. Това означава, че срокът за произнасяне на РДД започва да тече от датата, на която жалбата по административен ред е постъпила в регионалната данъчна дирекция. Видно от писмо изх. № 70-04-0193 от 7.06.2005 г. на тази дата жалбата по административен ред е била в РДД. С това писмо на жалбоподателя е предложено удължаване на срока за произнасяне на РДД, но няма подписано споразумение. Приложен е пощенски плик и обратна разписка с отбелязване, че лицето е непознато на посочения адрес. При липса на валидно споразумение за удължаване на срока за произнасяне на РДД, законният 45-дневният срок за произнасяне е изтекъл преди постановяване на отменителното Решение № 2452 от 9.09.2005 г. на РДД. Решението, на осн. чл. 121, ал. 4 ДПК (отм.), съгласно който непроизнасянето на регионалния данъчен директор в срока по чл. 120, ал. 1 се смята за потвърждение изцяло на данъчния ревизионен акт в обжалваната част, е постановено при изчерпана компетентност и възложената, въз основа на него, ревизия е започнала по заповед на некомпетентен орган, съответно процесният РА е нищожен. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на РА. При този изход на процеса ответникът по касационната жалба дължи на касатора разноски за двете инстанции в размер на 2 275 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,