Решение № 8212 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1905/2010 г.

Решение № 8212 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1905/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК . Образувано по касационна жалба на началника на Митница Свиленград, чрез юрк. Велина Петкова Стамова, против Решение № 1624 от 4.12.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1473 по описа за 2008 г., с което по жалба на "ГЕТ " ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул. "Г. С. Раковски" № 13, представлявано от управителя Георги Кирилов Георгиев, е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 16 от 28.05.2008 г. на началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 1-4414-0231/27.06.2008 г. на директора на РМД Пловдив. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от Закона за митниците и необоснованост относно извода за незаконосъобразност на процесния митнически акт. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против постановлението. Ответникът по касационната жалба "ГЕТ" ЕООД, чрез адв. Хорозов, я оспорва по съображения в писмено възражение. Заинтересованата страна ТД на НАП Пловдив не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира че жалбата е процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Спорът е правен и е свързан с наличието на предпоставките за прилагане на чл. 229, ал. 6 от ЗМ. Съгласно посочената разпоредба, в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. Разпоредбата има предвид един случай, при който публичните държавни вземания не се дължат и това е случаят, при който стоките се отнемат ефективно в полза на държавата. Основателен е касационният довод, че само в този случай, при последващо разпореждане с тези стоки, държавата получава както равностойността им така и размера на дължимите митни сборове. Извод за това може да се направи от разпоредбата на чл. 829 от ППЗМ, съгласно ал. 1 на която отнемането на стоки в полза на държавата съгласно чл. 212, ал. 1, т. 3 и 4 от закона не променя митническия статут на тези стоки. Ал. 3-та на текста разглежда хипотеза на продажба на такива стоки, с включени в продажната цена дължими митни сборове. Това оправдава различното третиране на две от хипотезите на чл. 229, ал. 6 ЗМ: на ефективно отнемане в полза на държавата на стоките и на присъждане на равностойността им, като в последния случай митните сборове върху тези стоки остават несъбрани. Първоинстанционният съд е отменил процесния пред него митнически акт само въз основа на обратно тълкуване на посочената разпоредба, подкрепено с изоставена практика на ВАС, според което, в случаите на присъждане на равностойността на стоките митните сборове и другите публични държавни вземания за тях не се дължат. Предвид липсата на мотиви по същество относно законосъобразността на акта, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение