Решение № 19 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2010 г.

Решение № 19 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Варна, против решение № 971/10.05.2010 г. постановено по адм. д. № 2861/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна - "Бългериан Пропърти Инвестмънт Тръст" АД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Административния съд гр. Варна е отменил заповед № 208/7.10.2009 г. на директора на РИОСВ Варна, с която на "Бългериан Пропърти Инвестмънт Тръст" АД е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в спиране на започналото строителство в поземлени имоти № 83017.50.25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 32, находящи се в землището на гр. Шабла, до издаване на краен административен акт по регламентираните в Глава VI на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) процедури относно инвестиционни предложения за изграждане на техническа инфраструктура. Обжалваното решение е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От една страна съдът е приел, че в оспорената заповед не са изложени мотиви относно предпоставките или наличието на извършени административни нарушения, свързани с опазване на околната среда или пък предотвратявани и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения, обосноваващи налагане на принудителната мярка на основание чл. 158, т. 4 от ЗООС. Посочил е, че административния орган не е изложил мотиви и не е ангажирани доказателства за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения по ЗБР или пък случаи на възникване на непосредствена опасност от увреждане или унищожаване на защитени зони или части от тях, за да се приеме, че мярката е наложена на основание чл. 122, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗБР. По тези съображения съдът е направил извод, че оспорената заповед е немотивирана. От друга страна съдът е приел, че административният акт е издаден в предписаната от закона форма. От изложеното следва, че е налице противоречие в мотивите на обжалваното решение, тъй като мотивите за издаване на административния акт, представляват фактическите основания за постановяването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК) липсата, на които означава, че същият е издаден в нарушение на предписаната от закона форма. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК съдът не е обсъдил възраженията и доводите на страните и не е преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Не са обсъдени приложените по делото решения на административния орган за оттегляне на постановените административни актове, с които е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционните предложения в поземлени имоти № 83017.50.26, 28 и 32 по съображения, че инвеститорът е депозирал поетапно в РИОСВ Варна и други искания за преценяване на идентични инвестиционни намерения в съседни, граничещи по между си имоти в землището на гр. Шабла, поради което и на основание чл. 93, ал. 1, т. 4 от ЗООС същите следва да се преценят кумулативно и в тяхната взаимовръзка. Не са обсъдени представените разрешения за строеж в процесните имоти и същите не са съпоставени със становището, дадено от РИОСВ, така например за имот № 83017.50.26 е дадено становище за инвестиционно предложение за изграждане на жилища за сезонно и постоянно обитаване, а разрешението за строеж за същия имот е дадено за инвестиционно предложение, за което липсва становище, респективно решение по оценка на въздействието върху околната среда за ваканционен комплекс с редови жилищни сгради с апартаменти, хотел и сгради за КОО, ПС, ТС, със застроена площ 15 101 кв. м, което обстоятелство сочи на хипотезата на т. 37, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС. Аналогични са и обстоятелствата при поземлени имоти № 83017.50.29, 30 и 31.В последствие главният архитект е вписал забележки в издадените разрешения за строеж по реда на чл. 154 от Закона за устройство на територията. За строежите, вписани в забележките към издадените разрешения за строеж - къщи за битово-административни нужди в осемте имота са съставени протоколи за откриване на строителни площадки и определяне на строителна линия и ниво. Съдът не е обсъдил и заключенията на назначената по делото съдебно-техническа експертиза в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. В първоначалното заключение вещото лице сочи, че за осемте имота са поискани становища и решения за преценка на необходимостта от ОВОС веднъж за хотелски комплекс на площ от 10 дка и втори път за жилищно строителство върху останала площ от всеки от имотите. В тази връзка липсват доказателства за произнасяне на административния орган по останалите 5 уведомления за изграждане на хотелски комплекси. Вещото лице е посочило, че в имотите липсва изградена инфраструктура, а в съдебно заседание по делото, проведено на 9.03.2010 г. изрично е заявило, че за техническата инфраструктура като отделен обект, възложителят не е уведомил РИОСВ. Съдът е възприел безкритично второто заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което издадените становища и решения за преценка на необходимостта от ОВОС се отнасят и за съпътстващата инфраструктура. Съдът не е взел предвид, че в дадените становища на административния орган не е обсъждан изобщо въпросът за съпътстващата инфраструктура на инвестиционните предложения, а по отношение на уведомленията за инвестиционните намерения за изграждане на хотелски комплекси, респективно ваканционни селища не са налице доказателства за произнасяне на административния орган и респективно решения за ОВОС. По делото са налице твърдения, без да са събрани надлежните за това доказателства, че инвестиционните предложения попадат в границите на защитена зона "Шабленски езерен комплекс". Реализирането на инвестиционните намерения без наличие на решения по ОВОС и без оценка за съвместимост (ако имотите, в който се реализират същите попадат и в защитена зона) са самостоятелно основание за налагане на принудителна административна мярка. От всичко изложено дотук следва, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи налице ли са подписани уведомления от възложителя на инвестиционно предложение за изграждане на хотелски комплекс за всеки един от поземлените имоти, тъй като в приложените по делото такива липсва подпис на инвеститора, което е равнозначно на липса на уведомление; налице ли е произнасяне по тези уведомления от компетентния за това орган и с оглед на това да направи извод налице ли е уведомление за изграждане на техническата инфраструктура. Следва да се установи дали инвестиционните предложения попадат в границите на защитена зона "Шабленски езерен комплекс", извършена ли е оценка за съвместимостта на инвестиционните предложения с предмета и целите на защитената зона, като се имат предвид и хипотезите на § 14 от Преходната и заключителна разпоредба към изменение и допълнение на ЗБР (ДВ, бр. 52 от 2007 г.). Изводите на първоинстанционния съд, че в оспорената заповед не са изложени мотиви, обосноваващи прилагането на чл. 122, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗБР са законосъобразни, но при установени (но необсъдени от съда) нарушения на норми на ЗООС и ЗБР, които са основания за налагане на принудителни административни мерки, съдът е следвало да върне преписката на административния орган със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,