Решение № 14438 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2011 г.

Решение № 14438 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Салим Вели Саравели, подадена чрез пълномощник адв. Павлина Иванова, срещу решение № 14/29.03.2011 г., постановено по адм. дело № 595/2010 г. на Административен съд - Русе. Развити са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Маргарита Манолова и поддържа жалбата Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" гр. Русе, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение жалбата да се остави без уважение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата на Саравели против заповед № РД-08-111/8.12.2010 г. на директора на ОД "Земеделие" - Русе, с която служебното му правоотношение е било прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниската обща оценка при атестиране. За да постанови този резултат, съдът е приел, че служителят е работил на длъжността началник на Общинска служба по земеделие - Ветово към Областна дирекция "Земеделие" - Русе, Главна дирекция "Аграрно развитие" на Министерство на земеделието и храните. От представените формуляри за проведено атестиране съдът е установил, че процедурата по чл. 6 - 26 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) е била спазена, като бил изготвен работен план и проведени междинна и заключителна срещи. С представения формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността се установило, че държавният служител е получил най-ниска оценка 5 - "Неприемливо изпълнение". Касаторът е подал възражение до контролиращия ръководител по реда и в сроковете по чл. 28 от цитираната наредба, като последният е потвърдил извършената оценка, споделяйки мотивите на оценяващия ръководител. При тези констатации от фактическа страна, решаващият съд е направил извод, че атестирането на държавния служител е извършено от компетентни длъжностни лица, при спазване процедурните правила на НУРАСДА. Направено е още заключение, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл и НУРАСДА. Така постановеното решение е правилно. При вярно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани правни изводи относно законосъобразността на извършеното уволнение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Разпоредбата предвижда възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. В случая от данните по делото е установено, че спрямо касатора Саравели е било извършено атестиране по реда на Глава втора от НУРАСДА за периода 1.12.2009 г. - 30.11.2010 г., при спазване на процедурата, предвидена от същата наредба. Атестирането й е започнало с изработването на работен план, определящ целите и изискванията към изпълнението, които оценяваният трябва да реализира за периода. След това е преминало през втори етап с реализирана на 12.07.2010 г. междинна среща, а заключителната среща, като трети етап от процедурата по атестирането, се е състояла на 24.11.2010 г. Жалбоподателят е получил обща оценка за изпълнение на длъжността - 5 "Неприемливо изпълнение", което съгласно чл. 23, т. 5 от наредбата означава системно изпълнение на работата под нивото на изискванията за длъжността. Тази най-ниска оценка била потвърдена от контролиращия ръководител - главния секретар на Областна дирекция "Земеделие" - Русе. При тази оценка, органът по назначаването, в съответствие с чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, е имал правото да прекрати едностранно служебното правоотношение на касатора. Като е направил същия извод, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и решението му се явява законосъобразно. От събраните по делото доказателства е било установено, че административната структура на органа е била нормативно изменена, което е довело до преназначаването на жалбоподателя при промяна на йерархическото подчинение на заеманата длъжност. Не са налице обаче изменения във функциите на ръководеното от него звено, регламентирани от Устройствения правилник, както и в длъжностната характеристика, поради което не е следвало да бъде изготвен нов работен план. Поради това правилно съдът е счел, че липсва соченото нарушение на чл. 12, ал. 6 от НУРАСДА. Касационната инстанция намира, че не е налице и нарушение във връзка с оформянето на атестационния формуляр (дати и страници), което според жалбоподателя поставя под съмнение доказателствената сила на този документ. Възражението е правено и пред първоинстанционния съд, който го е отхвърлил с мотиви, които тричленният състав споделя изцяло, без да намира за нужно да ги повтаря. Що се касае до доводите на касатора по правилността на преценката, извършена от оценяващия ръководител, същата не може да бъде контролирана от съда. Поставените оценки по отделните показатели са аргументирани, а не бланкетни, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 25 от НУРАСДА. Потвърдителната оценка на контролиращия ръководител, чието решение е взето в законоустановения срок, също не обосновава нарушение на чл. 26 от наредбата. С оглед на изложеното се налага изводът, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касатора основания за отмяната му. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна, поради което жалбоподателят следва да се осъди да заплати на Областна дирекция "Земеделие" - Русе сумата 150 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,