Решение № 3843 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1585/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, чрез главен юрисконсулт Божинов, срещу решение № 41905/15.12.2025 година на Административен съд - София - град по адм. д. № 9186/2024 година, с което е отменено негово решение № РД-02-225/14.08.2024 година, в частта по т. 2, с която на основание чл. 64, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) е издаден отказ за верификация на разходите за сумата в размер на 3 464 174,43 лева, за които не е потвърдена допустимост, във връзка с постъпило искане за окончателно плащане № 13 от 15.02.2024 год. по проект BG05M9OP001-2.012-0001-C05 „Образование за утрешния ден“ с бенефициер Министерство на образованието и науката. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК – недопустимост, допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдебното решение е недопустимо, поради това, че жалбата е подадена единствено чрез административния орган посредством Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН), като не е изпратена по установения законов ред. Обосновава, че това води до невалидно сезиране на съда. На следващо място сочи, че съдът е отменил отказа за верификация за по-голяма стойност, от тази която е поискана за отмяна в жалбата, поради което решението е частично недопустимо. Според касатора решението на първоинстанционния съд е немотивирано. Сочи, че съдът не е разгледал и не е изложил конкретни съображения относно всяка една от оспорените с жалбата точки от решението, рефлектиращи в стойността на т. II от разпоредителната му част, отменена от съда. Твърди, че в решението на първоинстанционния съд се прави преразказ на част от правилата за верификация без по никакъв начин последните да се отнесат към мотивите на отказа за верификация на административния орган. Оспорва и изводите на съда, че е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган е изразил воля за изменение на размера на вече верифицирани разходи, чрез намаляване на тяхната сума, без да проведе производство по чл. 99 АПК, като посочва, че е било необходимо съдът да посочи кои разходи с кой точно влязъл в сила административен акт тези суми са били вече верифицирани. Обосновава, че е налице нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК поради това, че първоинстанционният съд не е разгледал фактическите и правни основания, въз основа на които е постановен отказът за верификация. Прави искане за обезсилване на процесното съдебно решение и за прекратяване на спора между страните, евентуално за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав или за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за заплатена държавна такса за касационно обжалване.

Ответникът, Министерството на образованието и науката (МОН), чрез служител с юридическо образование Йовчев оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд - София - град е образувано по жалба на МОН, срещу решение № РД-02-225/14.08.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020. С това решение в частта по т.2 от диспозитива, на основание чл. 64, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) е издаден отказ за верификация на разходите за сумата в размер на 3 464 174,43 лева, която е формирана от сбора на описаните в т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от обстоятелствената част на решението разходи, за които не е потвърдена допустимост, във връзка с постъпило искане за окончателно плащане № 3 от 15.02.2024 год. по проект BG05M9OP001-2.012-0001-C05 „Образование за утрешния ден“ с бенефициер МОН.

В т. II от обстоятелствената част на решението, органът е приел за недопустими разходи на основание чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ и отказани за верифициране на основания чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ в размер на 3 464 174,43 лв., както следва:

2. В бюджетен ред I.4.1 „Информационни кампании за ползите от дигиталната компетентност, кибер безопасност, медийната грамотност, защита на интелектуалната собственост, промотиране на EU Code Week и др.“ са отчетени разходи, извършени от РУО за организиране на кръгли маси с директори и учители за представяне и популяризиране на проект ОУД в размер на 205 936,17 лв. От РУО-Шумен е приложена една и съща фактура с № 1000032171/30.01.2023г. на стойност 3 135,00 лв. и е поискана сума за възстановяване в размер на 9 405,00 лв., разлика в размер на 6 270,00 лв. Също така фактура № 2000024105/30.01.2023г. на стойност 1 600,00 лв. е представена три пъти и е поискана сума за възстановяване в размер на 4 800,00 лв., разлика в размер на 3 200,00 лв. За РУО-Шумен не се верифицират разходи в размер на 9 470,00 лв. Поради това, на основание чл. 57, ал. 1 т. 6 от ЗУСЕФСУ, във връзка с липса на одитна следа и на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, УО отказва да верифицира разходи в размер на 9 470,00 лв.

3. В бюджетен ред III.9.2 „Изграждане на модерна защитена образователна среда в училищата и детските градини, базирана на съвременни съоръжения /оборудване за онагледяване/ представяне на учебния материал чрез ИКТ“, под уникален номер „Друг 10 от 31.12.2023“ са отчетени разходи за закупуване на оборудване от училищата в размер на 7 033 021,81 лв. След повторна проверка от страна на УО е установено, че изплатената сума за две от училищата е по- малка от поисканата сума за възстановяване в размер на 303,00 лв., както следва: За 26 СУ "Йордан Йовков", София-град е изплатена сума в размер на 13 932 лв., а е поискана 13 965 лв. или с 33,00 лв. по-малко; За 134 СУ "Д. Дебелянов", София-град е изплатена сума в размер на 13 694,98 лв., а е поискана 13 964,98 лв. или с 270,00 лв. по-малко. На основание чл. 57, ал.1, т. 6 във връзка с липса на одитна следа и на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, УО отказва да верифицира разходи в размер на 303,00 лв.

4. Съгласно т. 13. „Дейности, допустими за финансиране“ от Условията за кандидатстване по процедура на подбор на проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M20P001-2.012 „Образование за утрешния ден“ и по конкретно на стр. 12 и 13, касаеща изпълнението на дейност II „Изграждане на модерна защитена образователна среда в училищата и детските градини, базирана на съвременни съоръжения /оборудване за онагледяване/ представяне на учебния материал чрез ИКТ (като интерактивни дъски, интерактивни маси за детските градини, таблети, мултимедийни проектори и дисплеи за визуализация на интерактивно съдържание, специализирана съвременна техника и за ученици със сензорни увреждания, аутисти, ДЦП и др.).“ - „Разходите за дейността не могат да надвишават 25% от преките допустими разходи по проекта“. Разходите свързани с изпълнението на дейност II са заложени в бюджетен ред 9.2 „Изграждане на модерна защитена образователна среда в училищата и детските градини, базирана на съвременни съоръжения /оборудване за онагледяване/ представяне на учебния материал чрез ИКТ“ и бюджетен ред 9.3 „Изграждане на модерна защитена образователна среда в училищата и детските градини, базирана на съвременни съоръжения /оборудване за онагледяване/ представяне на учебния материал чрез ИКТ - за специалните училища“. Общо допустимите разходи към момента по дейност II, бюджетен ред 9.2 и бюджетен ред 9.3 възлизат на 23 050 980,01 лв. Общо допустимите преки разходи към окончателната верификация на проекта са определени в размер на 83 819 756,51 лв. На основание заложените проценти ограничения на допустими преки разходи УО определя размер на допустимите преки разходи на стойност 81 025 035,33 лв. Разходите по дейност II не следва да надвишават сумата от 20 256 258,83 лв. На основание гореизложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, УО отказва да верифицира разходи в размер на 2 794 721,18 лв.

5. В бюджетен ред I.1.3 поддейност 1.3. „Внедряване на платформа за образователни услуги и електронно образователно съдържание“ с фактура № 0000000010/07.08.2023г. е отчетен разход в размер на 487 940,47 лв. Извършените разходи по фактурата са въз основа на сключен договор ДОЗ-7 от 07.04.2022г. с изпълнител „Консорциум ДИГИТАЛНА РАНИЦА“ ДЗЗД и възложител Министерство на образованието и науката, бенефициент по проекта. След извършена проверка на представените документи е установено следното: С приемо-предавателен протокол от 05.08.2022г. (отчетен към Пакет с отчетни документи 11) системата е въведена в експлоатация. Видно от посоченото срокът за изпълнение на дейността по разширено наблюдение и защита от нерегламентиран достъп (дейност 5) започва да тече от 05.08.2022 г. и е с продължителност до 05.08.2024 г. Периодът от 01.01.2024 г. до 05.08.2024 г. (общо 7 месеца) е извън срока за изпълнение на административния договор за безвъзмездна финансова помощ BG05M2OP001-2.012-0001 (31.12.2023г.) и извън срока на изпълнение на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, респективно на програмния период 2014-2020, а именно 31.12.2023г.

Видно от представената информация за изпълнението на договора, част от разходите за период от 7 месеца извършени по фактура № 0000000010/07.08.2023 г. не са за реално извършени услуги. Съгласно разходооправдателните документи разходите са извършени и заплатени през месец август 2023г., а самата услуга - разширено наблюдение и защита от нерегламентиран достъп е следвало да продължи да се изпълнява в периода от 01.01.2024 г. до 05.08.2024 г. Във връзка с изложеното извършените разходи по фактура № 0000000010/07.08.2023 г. с изпълнител „Консорциум ДИГИТАЛНА РАНИЦА“ ДЗЗД за разширено наблюдение и защита от нерегламентиран достъп за периода от 01.01.2024г. до 05.08.2024г. са недопустим разход по проекта на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ и УО отказва да верифицира тези разходи общо в размер на 203 308,56 лв. с ДДС (съгласно чл. 2 Цена от договора, общата стойност на дейност 5 е 697 057,81 лв. което представлява 29 044,08 лв. на месец) и на основание чл .64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ.

6. В раздел V. „Непреки разходи“, бюджетен ред V.11.1 „Разходи за организация и управление на проекта“ УО отказва да верифицира разходи в размер на 456 371,69 лв. Общо верифицираните допустими преки разходи са в размер на 14 434 750,69 лв. и съответно преизчислените допустими непреки разходи са в размер на 2 165 212,60 лв. В тази връзка и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2; чл. 59, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕФСУ (не са спазени условията за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, когато се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2-4 от ЗУСЕСИФ) и чл. 64, ал.З от ЗУСЕФСУ неверифицираните разходи в раздел V. „Непреки разходи“ са в размер на 456 371,69 лв., като сумата е формирана като разлика между отчетените 2 621 584,29 лв. и допустимите непреки разходи 2 165 212,60 лв., които представляват 15 % от допустимите преки разходи.

За да отмени оспорения административен акт в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е обосновал, че в случая освен, че е смесил две различни административни производства органът е изложил непълни, неясни мотиви. Посочил е, че в случая без органът да е провел производство при условията на чл. 99 АПК и в сроковете по чл. 100 АПК той не може да постанови нов акт с противоположно съдържание на вече издаден такъв. В случая органът не бил провел производство по отмяна на влезлите в сила актове, с които на бенефициера са признати за допустими процесните разходи, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото органът не е провел изискуемото производство, което би му позволило да отмени влезли в сила актове. Едва когато проведе производството по чл. 99 АПК и отмени влезлите в сила актове за верификация, органът можел да постанови нов акт, с който да откаже верификация на разходите. В заключение съдът е приел, че липсата на мотиви, които да разкриват волята на ответния административен орган, довело до упражнената разпоредителна власт, е такова нарушение на изискванията за форма на административния акт, което препятства възможността за ефективна правна защита на интересите на дружеството – жалбоподател. В заключение е приел, че оспореният административен акт е немотивиран.

При служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и като съобрази възраженията на касатора, касационният състав на ВАС приема следното:

Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на решението на първоинстанционния съд, поради произнасянето му след невалидно сезиране на съда.

Допустимо е това съдебно решение, което отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. За да е недопустимо едно съдебно решение трябва да е постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство или при наличие на абсолютна процесуална пречка за неговото разглеждане.

Проверката за допустимост на един съдебен акт, което значи за допустимост на една жалба, с която съдът е сезиран, е проверка за съществуването и възможността надлежно да бъде упражнено едно право – правото на оспорване. Като всяко субективно право неговото съществуване и упражняване е възможно при наличието на регламентирани в правна норма процесуални предпоставки. Член 159 АПК изброява процесуалните пречки (отрицателните процесуални предпоставки) при наличието на които оспорването, а следователно и постановеното въз основа на него съдебно решение, е недопустимо.

Нито една от визираните в чл. 159 АПК хипотези не е налице по отношение на жалбата, подадена от МОН. За да е недопустимо оспорването, актът – предмет на жалбата, трябва да е изключен от подведомствеността на съда било защото актът не е административен, било защото изрично е предвидено в закон неговото неоспорване пред съда. Оспореното решение безспорно е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като е едностранно властническо волеизявление на административен орган по смисъла на §1, т. 1 АПК, и с него се засягат законни интереси на оспорващия. В чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ изрично е предвидена възможността актът да бъде оспорен по съдебен ред.

Оспорващият е правосубектен, жалбата е подадена от надлежна страна, актът не е оттеглен, за оспорващия е налице правен интерес от оспорването поради наличие на предпоставките на чл. 147, ал. 1 АПК, жалбата е подадена в срок, няма образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание и оспорването не е оттеглено и не е направен отказ от него.

Следователно, не е налице нито една от предвидените в чл. 159 АПК процесуални пречки, които водят до недопустимост на съдебното производство.

Неоснователни са твърденията на касатора, че подаването на жалбата единствено и само чрез ИСУН води до невалидно сезиране на съда. На първо място, съгласно разпоредбите на АПК, законодателят не е въвел изрична забрана за подаване на жалби чрез електронни системи, когато същите представляват официални платформи за комуникация между административните органи и адресатите на административните актове. ИСУН е нормативно уредена информационна система, предназначена за електронен обмен на документи и изявления във връзка с управлението на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което подаването на жалба чрез нея не може да се квалифицира като процесуално недопустим способ. На следващо място, от събраните по делото данни се установява, че подадената чрез ИСУН жалба е достигнала до компетентния административен орган, който я е администрирал и изпратил на съда. С това е постигната целта на процесуалния закон – сезиране на съда с искане за съдебен контрол върху административен акт. Начинът на подаване, доколкото не е довел до препятстване на това сезиране или до накърняване правото на защита на насрещната страна, не обуславя недопустимост на съдебното производство.

Процесното решение е постановено по допустимо оспорване, доколкото между страните не е спорно, че жалбата на МОН е подадена в законоустановения срок, като същата е достигнала до знанието на ръководителя на УО. Не се спори, че е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което постановеното съдебното решение на първоинстанционния съд е допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по съображения за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения, както следва:

Съобразно нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдебното решение следва да бъде мотивирано. Мотивите са писмени съображения на съдебния състав, обосноваващи акта. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите установявания и правните изводи на съда, въз основа на които съдебният състав е постановил решението. Въз основа на изложените мотиви се извършва преценка за правилността на постановеното решение и затова писмените съображения на съда следва да бъдат ясни, непротиворечиви и да обосноват становището по съществото на правния спор.

Безспорно мотивите на съдебния акт отразяват правораздавателната дейност на решаващия съд и трябва да съдържат негови собствени фактически и правни изводи (виж мотивите към т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК). Такива мотиви в обжалваното съдебно решение не са изложени. Съставът на първоинстанционния съд няма установявания по фактите по изписаните пет пункта на точка II на административния акт, нито има изводи за правилното приложение на материалния закон от страна на РУО по всеки пункт спрямо установените факти.

В конкретната хипотеза, съставът на първоинстанционния съд е направил общи разсъждения по правилата за верификация по ЗУСЕФСУ, без да ги отнесе към мотивите за отказ от верификация изложени в решението на РУО.

Липсата на конкретни съображения относно установеността на фактическото основание за издаване на административния акт по всеки пункт и връзката на фактите с изписаната от РУО правна квалификация по всеки от тези пунктове, прави съдебното решение постановено в разрез с предписанията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.

Категорично липсват установявания от първата съдебна инстанция по фактите въз основа на анализ на доказателствата относно разходите в процедурата по верификация.

В касационната жалба са формулирани оплаквания както за допуснати съществени процесуални нарушения, така и за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт. Съгласно чл. 12 ГПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона (арг.: чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Вместо да се съобрази с посочените принципни правила, съставът на първоинстанционния съд е направил бланкетен извод и е отменил административния акт. Заключението му е формирано изолирано от доказателствения материал, без връзка с фактическите установявания на РУО и правната квалификация на акта по всеки пункт.

Постановената отмяна на решението на РУО, при липса на собствени фактически установявания и правни изводи на съда досежно материалната законосъобразност на оспорения акт, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти по всеки пункт от оспорения акт.

При този изход на делото разноските за настоящото касационно производство следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК съставът на ВАС