Решение № 5050 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14646/2013 г.

Решение № 5050 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14646/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Рекламна агенция - Булмедия" ЕООД срещу решение № 5841 от 19.09.2013 г. по адм. д. № 6199/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № РД-11-454/16.04.2013 г. на началник отдел в Дирекция "РПИБС" при Агенция "Пътна инфраструктура". Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи за противоречие между посочените в административния акт правни основания чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата, който допуска отнемане на разрешението при неплащане на дължимите такси за текущата година и нормата на чл. 26, ал. 9 от Закона за пътищата, която допуска отнемане на разрешението при неизплащане на дължимите вноски за предходната година и посоченото правно основание на нарушението не съответства на фактическото основание забавяне плащането на дължима такса от II-ро тримесечие 2012 г. до II-ро тримесечие 2013 г. Сочи се, че ответникът е отнесъл и разпределил постъпващи частични плащания за погасяване на главница и лихви по предишни задължения, без значение дали платецът е посочил за кой период и коя годишна такса внася, в противоречие с чл. 76 ЗЗД, което е довело до неправилно отчитане на постъпили от жалбоподателя и конкретизирани плащания на вноски за годишната такса за 2012 и 2013 г. Счита се, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателят следва да представи доказателства относно ползването на рекламното съоръжение. Твърди се необоснованост на решението, тъй като не е установено, че жалбоподателят не е изпратил изцяло дължима годишна такса за 2012 г., която се състои от равни тримесечни вноски. Процесуалният представител на ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед 16.04.2013 г., законово установено основание за издаването на същата е забавеното плащане на дължимата такса от 2-ро тримесечие на 2012 г. до 2-ро тримесечие на 2013 г., което не се опровергава от жалбоподателя и се доказва от представените по преписката писмени доказателства. Жалбоподателя неправилно тълкува разпоредбите на чл. 26, ал. 9 и чл. 57, ал. 4, т. 3 от ЗП като счита, че основание за отнемане на разрешението е само и единствено неплащането на цялата годишна такса за предходната година. Анализът на посочените разпоредби сочи, че за да се приложи законовата уредба е достатъчно да е налице забавяне на плащането. Срокът за плащане е определен в чл. 23 на Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" като съгласно тази разпоредба таксите се заплащат на равни тримесечни вноски до 10 число на текущото тримесечие. Решението е правилно. Няма спор относно установените факти. Неоснователно е твърдението, че след като оспореният пред съда административен акт е издаден на основание чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата, е налице противоречие в регламентираните основания за отнемане на разрешенията и несъответствие между фактическото основание на нарушението и посочената правна квалификация. Съгласно чл. 26, ал. 9 от ЗП, разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях, в разрешението е предвидено, че то се отнема при неизплащане на дължимите вноски за предходната година. Неоснователни са твърденията за противоречие между нормите на чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата. Касае се за забавяне плащането на дължими годишни такси, т.е. за предходна година. В случая е установено неплащане на дължими тримесечни вноски за предходната година, поради което са налице предпоставките за отнемане на разрешението посочени в разрешението за ползване на пътя . Срокът за плащане е определен в чл. 23 на Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" като съгласно тази разпоредба таксите се заплащат на равни тримесечни вноски до 10 число на текущото тримесечие, а в конкретния случай забавянето на плащането е в рамките на три тримесечия за 2012 г. Неоснователни са доводите, че за да се отнеме разрешителното за ползване на пътя, жалбоподателят следва да не е изплатил изцяло дължима годишна такса 2012 г., която се състои от равни месечни вноски. В случая е установено, че към датата на издаване на заповедта не е изплатена вноска за второ, трето и четвърто тримесечие на 2012 г., което е достатъчно основание за отнемане на разрешението за специално ползване на пътя. Неотносими са доводите за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, по причина, че органът е разпределял постъпващи частични плащания за погасяване на лихви и главница по минали, стари задължения, без да вземе предвид дали платецът е посочил вноската която заплаща. При положение, че вноската се отнесе за съответното тримесечие на 2012 г., ще останат неизплатени суми за предни тримесечия, което също дава основание за отнемане на разрешението за ползване на пътя. Установяването на продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя по смисъла на чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата е от значение за необходимостта да се издаде акт за отнемане на лиценза, в случая жалбоподателят не твърди да е прекратил специалното ползване на пътя към момента на издаване на акта. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение