Решение № 13799 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. Х., гражданин на Афганистан, подадена чрез адвокат М. Недков, в качеството му на служебен защитник, срещу Решение 2474 от 15.04.2024 г., постановено по адм.д. 1013/2024 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът счита, че е налице несъответствие на формираните изводи с установените по делото факти. Излага съображения, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на лицето. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което се отмени решение 1375/12.01.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на А. М. Х., срещу Решение 1375/12.01.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - Председателя на ДАБ, в установената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е съобразен с целта на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Счел е, че административният орган, правилно е приел молбата на лицето за неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Съдът е изложил мотиви, че не съществуват тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, обуславящи предоставяне на субсидиарна закрила. В тази връзка съдът е изследвал бежанската история на лицето и с оглед Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл.15, б.в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно преценката за силата на степента на безогледно насилие и практиката на Европейския съд по правата на човека. В заключение е обосновал извода, че след като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, отказът за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца е правилен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, подробно е анализирал и обсъдил твърденията и възражения на страните и представените по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба е изложил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях. Неоснователни са твърденията в жалбата, че съдебното решение е неправилно, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, в съответствие с критериите на чл. 146, т.1-5 от АПК. Съобразно изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба от ЗУБ са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са и твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване или бъдещо такова, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Твърденията му за съществуваща заплаха, поради това, че работел един месец като полицай в Афганистан и се страхувал за живота си, не са подкрепени от никакви доказателства и не могат да бъдат основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца, по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са и изводите на административния съд, че не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Липсват доказателства, същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същият нелегално е напуснал Афганистан преди около пет години, че първоначално отишъл в Пакистан, след това имал тримесечен престой в Иран, след което е преминал на територията на Турция, където е пребивавал и работил до пристигането му в България. Чуждият гражданин е напуснал Република Турция по икономически причини, като по време на пребиваването му там не се е възползвал от възможността да поиска закрила, което също не е основание за предоставянето на хуманитарен статут. Данните сочат, че лицето е икономически мигрант, а не бежанец. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал.1, т.1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Неговите роднини майка, баща, пет сестри и петима братя, живеят необезпокоявано в Афганистан. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС по тълкуването на чл. 15, б."в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ. От представената в настоящото съдебно производство актуална справка МД 02-36/31.10.2024 г. за положението в Афганистан е видно, че след поемане управлението на страната от талибаните, ситуацията със сигурността е подобрена и се поддържа вътрешна стабилност. Макроикономическото управление е по-добро от очакваното, с наличието на стабилен обменен курс, ниска инфлация, ефективно събиране на приходи и нарастващ износ. По изложените съображения оспореното решение на АССГ, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховен административен съд, Трето отделение