Решение № 2510 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Д. М. от гр. Велинград против Решение 2026/27.05.2024 г., постановено по адм. дело 1007/2023 г. на Административен съд Пазарджик, с което съдът е отхвърлил жалбата на Т. М. против Решение 1012-12-185#1/08.09.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пазарджик, потвърждаващо разпореждане 7/прот.N01176/11.05.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Пазарджик и го е осъдил да заплати разноски от 100 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на преписката административния орган за определяне на нов индивидуален коефициент и размер на пенсията, съобразно указанията на съда. В условията на алтернативност се претендира връщане на делото за разглеждането му от друг състав на Административен съд-Пазарджик, с указание за назначаване на друга експертиза за определяне на индивидуалния коефициент на касатора по чл. 70, ал. 9 КСО. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че решението на административния съд следва да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа заключение за основателност на касационното обжалване и неправилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-12-185#1/08.09.2023 г. на директора на ТП на НОИгр. Пазарджик, потвърждаващо разпореждане 7/прот.N01176/11.05.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което на Т. М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, считано от 12.01.2023 г. По реда на чл. 70, ал. 9 КСО, въз основа на зачетени 8278 дни от базисен период за времето от 01.01.2000 г. до 02.01.2023 г. и осигурителен доход 550413, 89 лв., на лицето е определен индивидуален коефициент 3,3540 на пенсията. Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя М. е изчислена в размер на 2583, 29 лв. и е спряно изплащането на личната му пенсия за инвалидност в размер на 2055,86 лв. към 12.01.2023 г. Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Т. М. против Решение 1012-12-185#1/08.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик като е счел, че органите на НОИ обосновано не са зачели осигурителен стаж на жалбоподателя за периода 22.11.1978 г. 22.03.1979 г., при осигурител БНБ, на длъжност архивар, тъй като не са спазени законовите изисквания - стажът е вписан в трудовата книжка на лицето, но вписването не е подпечатано със служебен печат на БНБ, както и липсват подписи на счетоводител и ръководител на предприятието. За изясняване на обстоятелствата по делото са изслушани две заключения по назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от едно и също вещо лице, като съдът е кредитирал изцяло второто от тях. Решаващият съд е достигнал до извода, че при изчисляване размера на индивидуалния коефициент на Т. М. по чл. 70, ал. 9 КСО, административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Посочил е, че процентите по чл. 70, ал. 1 КСО са 57,94 % (42 г. 11 м.* 1.35 = 57,94 %), като пенсията на Т. М., определена от 12.01.2023 г. в размер на 2523,29 лв. (57,94 % от 4355,00 лв. 2523,29 лв.), съответства на изложеното в допуснатото от съда (коригирано) заключение на съдебно-счетоводната експертиза. По изложените съображения, Административен съд Пазарджик е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд необосновано е споделил изцяло извода на административния орган относно невъзможността да бъде зачетен за осигурителен стажът на Т. М. за периода 22.11.1978 г. 22.03.1979 г., придобит от него при осигурител - БНБ на длъжност архивар, тъй като записът в трудовата книжка не е съставен по установения ред с положени печати и подписи. Касаторът е удостоверил положения трудов стаж с трудова книжка 468/29.06.1979 г. Като официален свидетелстващ документ същата притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда и фактите, предмет на удостоверителното волеизявление, са такива, каквито се твърдят в документа. На основание чл. 193, ал. 3, изр. първо ГПК, доказателствената тежест за оборване на неговата доказателствена сила е върху административния орган (Решение 13952/19.12.2016 г. по адм.д. 390/2016 г., по описа на ВАС, шесто отделение). По делото няма данни трудовата книжка на касатора да е била оспорена пред съда от ТП на НОИ-гр. Пазарджик по реда на чл. 193 ГПК като неистински документ или такъв с невярно съдържание. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости. Административният орган е имал възможността да изиска от обединения архив разплащателните ведомости на предприятието (БНБ) и/или извършването на проверка относно наличието на данни за положен труд от касатора през спорния период, респ. въз основа на разплащателните ведомости да изиска издаването допълнителни удостоверения. На следващо място основателно е направеното в касационната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционният съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от разпореждане 7/прот.N01176/11.05.2023 г., потвърдено с оспореното пред съда решение, пенсионният орган е определил на Т. М. индивидуален коефициент 3,3540 по чл. 70, ал. 9 КСО и пенсия в размер на 2523,29 лв., като към нея е прибавил 60 лв., съгл. Постановление 479/30.12.2021 г.) или пенсия в общ размер на 2583,29 лв. В първото си заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (лист 266 от делото) вещото лице е изчислило по-благоприятен за касатора коефициент, а именно - 3,5090 при осигурителен доход в размер на 550 013, 89 лв. и пенсия в общ размер на 2699,90 лв. На проведеното на 28.03.2024 г. съдебно заседание заключението е оспорено от ответната страна като незаконосъобразно изготвено, тъй като неправилно при изчислението на индивидуалния коефициент вещото лице е използвало данните от таблица с наименование Средномесечен осигурителен доход (в лв.) за 12-те календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията, вместо твърдяната от ответника като относима таблица с данни Средномесечен осигурителен доход (в лв.) за страната, обявен от НОИ. Съдът е посочил, че ще се произнесе в следващо съдебно заседание относно приемането на експертизата и е определил вещото лице да коригира при необходимост заключението си, при съобразяване с представената от ответника справка/таблица. В тази връзка вещото лице е изготвили второ заключение, в което е намалило индивидуалния коефицент от 3,5090 на 3,353 при същия/непроменен размер на осигурителния доход 550 013, 89 лв. (лист 271 гръб) и е коригирало пенсията на касатора в по-неблагоприятен за лицето общ размер 2582,53 лв. На проведеното на 25.05.2024 г. съдебно заседание съдът е приел експертното заключение и не е взел предвид направените от М. възражения относно механизма на изчисляване и твърдения за допуснати от вещото лице неправилни пресмятания. Не е уважил и направеното от същия искане за назначаване на допълнителна или повторна съдебно-счетоводна експертиза. От доказателствата по делото се установява, че коригираното експертно заключение, прието и кредитирано от решаващият съд, не съдържа изискуемото коректно/точно изчисляване на трудовия стаж на касатора и следователно този въпрос е останал неизяснен по делото. При отговор на въпрос 5 от заключението, вещото лице е посочило, че за периода 06.02.2018 г. 03.01.2023 г. трудовият стаж на Т. М. е 1 година, 4 месеца и 25 дни (лист 272 от делото, таблица). Простото изчисляване чрез калкулатор Сбор на трудов стаж установява, че стажът за този период е 4 години, 10 месеца и 25 дни. В същото време, за периода 20.07.2017 г. 01.08.2017 г. в заключението е изчислен трудов стаж от 11 месеца, вместо 12 дни. На следващо място, за достоверното определяне индивидуалния коефициент на касатора е било необходимо изясняването на спорния между страните факт относно това коя от двете справки на НОИ следва да се приложи от вещото лице в конкретния случай: за Средномесечен осигурителен доход за 12-те календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията или тази с данни за Средномесечен осигурителен доход за страната за 2022 г., обявен от НОИ, за да бъде спазено изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО. Необходимостта от изследването на горепосочените относими факти и обстоятелства се налага от обстоятелството, че тяхното наличие или липсата им са от съществено значение за определяне размера на личната пенсията на касатора. Съдът е посочил, че кредитира изцяло второто заключение на вещото лице, но не е изпълнил задължението си да обсъди поотделно и в съвкупност приетата експертиза и направените от жалбоподателя възражения за погрешни математически изчисления, както и да посочи какви констатации прави въз основа на тях. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение, с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и за излагане на мотиви е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. Видно от горното, решаващият съд не е изяснил данни от съществено значение за правилното решаване на спора от фактическа страна. Обосновано в касационната жалба се сочи, че не е налице институт на корекция на експертно заключение, в т.ч. и преработено заключение, както същото е определено от вещото лице. С оглед наличието на различия между депозираните експертни заключения от едно и също вещо лице и с цел изясняването на основния спорен въпрос, съдът е следвало да назначи така наречената в теорията арбитражна експертиза (повторна, допълнителна, комплексна) за съблюдаване принципа на истинност, залегнал в чл. 7 от АПК, което не може да бъде сторено от касационната инстанция предвид разпоредбата на чл.219 от АПК. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Неизясняването от първоинстанционният съд на спорните по делото факти и обстоятелства, както и неизлагането на мотиви за кредитиране на конкретни доказателствени средства, са довели до соченото от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяната на постановения съдебен акт на основание чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, вр. чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222 АПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да установи фактическата обстановка, като идентифицира и изясни спорните по делото факти и обстоятелства, укаже на страните доказателствената тежест, да назначи нова съдебно счетоводна експертиза и изложи мотиви по всички правнорелевантни факти относно определяне на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето и реши спора, като извърши проверка на атакувания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК, въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,