Решение № 148 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7931/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хелио-тур-с АД, гр. София против решение 564 от 29. 05. 2023 г. по адм. дело 15/ 2023 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед 8-Z-1235/ 13.12.2022 г., издадена от кмета на община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж два броя ваканционни бунгала , находящ се в имот с кадастрален идентификатор 67800.54.41, м. Мапи , землището на гр. Созопол и дружеството е осъдено да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът кметът на община Созопол оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд в обжалваната част да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на правените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Бургас в обжалваната част е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, изпълнен без необходимите строителни книжа. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че описаните в заповедта за премахване два броя бунгала , находящи се в имот с кадастрален идентификатор 67800.54.41, м. Мапи , землището на гр. Созопол, са изградени след 1986 г. (жалбоподателят се позовава на разрешение за строеж от 21.11.1986г.) без проект и строителни книжа, в местност, за която няма изготвен ПУП, в земеделска земя с непроменен статут (писмени доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредените за премахване бунгала представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Възражението на касационния жалбоподател, че бунгалата попадат в обхвата на разрешение за строеж от 1986 г., също не дава основание за различен извод, тъй като идентичност на строежа с обектите, предмет на разрешението, не е установена. Освен това посоченото разрешение за строеж е издадено на основание чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ отм.), т. е. за временно строителство. За тези обекти е приложим режима по § 50а от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ отм.), съгласно който разрешението за строеж губи действието си с изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила на изменението на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6/1998 г.). След този момент строежът, разрешен като временен, подлежи на премахване като незаконен по реда на чл. 160 ЗТСУ (отм.). Следователно при всяка от изследваните хипотези бунгалата се квалифицират като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежат на премахване. Освен това в случая липсват твърдения и не са представени доказателства за проведена процедура по §17 ПЗР на ЗУТ за предоставяне на траен устройствен статут на бунгалата. С оглед времето и мястото на извършване на строителството, правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежа, визирани в § 16, ал. 1 и ал. 2 ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. След анализ на разпоредбите, първоинстанционният съд правилно приема, че в случая предпоставките за търпимост не са изпълнени. Строежът попада в неурегулирана територия извън строителните граници на населеното място, за която няма одобрен ПУП и която е със статут на земеделска земя, който не е променян. Поради това строежът е изграден в противоречие с действалите към момента на изграждането му правила и нормативи (чл. 108 ППЗТСУ (отм. в относимата редакция), а също и със сега действащите правила и нормативи. Това формира възприетия и от първоинстанционния съд извод, че строежът не е търпим и подлежи на премахване, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. При съобразяване с изискванията на чл. 171 АПК, съдът събира поисканите от страните и конкретно посочените от жалбоподателя писмени и гласни доказателства, а за изясняване на спора от фактическа страна допуска такива и служебно. Заключението на вещото лице е обсъдено заедно с останалите доказателства и е кредитирано от съда, тъй като не е оспорено от страните и не се опровергава от доказателствения материал. Съдебното решение е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Фактическите констатации пред първата инстанция не са опровергани и в касационното производство, тъй като доказателства в подкрепа на твърденията в касационната жалба не са представените от касатора, въпреки че такива са допуснати на страната с определение от 19.09.2023 г. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на административния съд в обжалваната част е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт в оспорената част следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на община Созопол, в чиято структура е административния орган, сумата 1500.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,