Решение № 15690 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 358/2013 г.

Решение № 15690 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 358/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците при Министерски съвет на Република България /ДАБ/ против решение № 6278 от 22.11.2012 г. по адм. дело № 9330/2012 г. на Административен съд София - град, в частта, с която е отменено решение № 634/27.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, относно постановеното отхвърляне на молбата на Лиана Погосова Албертовна за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази му част е върнато за ново произнасяне. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованости затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Лиана Погосова Албертовна - гражданка на Армения, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отменил по жалба на Лиана Албертовна решение № 634/27.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта му, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата й за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението. За да постанови обжалваното решение, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ която съдържа възможността за предоставяне на хуманитарен статут освен по други причини от хуманитарен характер, също така и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Съдът е разгледал понятията "хуманитарен" и "семеен или културен контекст", посочил е, че жалбоподателката, в настоящата инстанция ответна страна, се намира на територията на България вече повече от 20 години и същата желае да се грижи за детето на починалата си дъщеря, на основание на което е приел наличието именно на други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от Закона за убежището и бежанците. Разгледана е и Хартата за основаните права на Европейския съюз и ЕКПЧ във връзка с тълкуването на понятието "семеен живот" по отношение на Лиана Албертовна и детето, за което тя се грижи. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 9 ЗУБ разписва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай административният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват. Не се споделят и доводите на съда основаващи се на дългия престой на Лиана Албертовна в България. Само по себе си пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), но не и за статут по приложимия в случая специален Закон за убежищата и бежанците. Също така решението на Лиана Албертовна да отглежда в България внучето си, което е дете на български гражданин не представлява хуманитарна причина по смисъла на чл. 15, § 2 от Регламент № 343/2003 г. на Съвета както е приел съдът, поради което настоящата инстанция отново прави уточнението, че условията и редът за пребиваване на чужденците в България са уредени в ЗЧРБ, който е приложимия закон в случая на кандидата. Административният съд не е приложил правилните материалноправни разпоредби спрямо молбата на Лиана Албертовна за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Не са налице данни, които да обуславят приложението на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Лиана Албертовна е напуснала държавата си легално, към нея не са били отправени някакви лични заплахи срещу живота или личността й. По тези съображения, настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Лиана Албертовна против отказа на председателя на ДАБ при МС да предостави хуманитарен статут. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,