Решение № 10688 от 27.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13632/2017 г.
ВАСII отделение27.08.2018 г.докладчик Мартин Аврамов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138/18.10.2017 г. на Административен съд– Ловеч по адм. дело № 91/2016 г. ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на "Полихим - СС" ЕООД сума в размер на 800 (осемстотин) лева разноски за тази инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10688 от 27.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13632/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.
Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" – Ловеч при Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Северозападен район (РОНСК при РДНСК - СЗР) срещу Решение № 138/18.10.2017 г. на Административен съд – Ловеч по адм. дело № 91/2016 г., с което, по жалба на "Полихим-СС" ЕООД, са обявени за нищожни:
- Заповед № ДК-19-Л-1/16.03.2016 г. на ВрИД началник на РОНСК – Ловеч при РДНСК - СЗР, с която, на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ, е забранено ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж, наименован "Цех за преработка на отработени масла", гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. Възраждане № 139, УПИ VІ, кв.233 по ПРЗ на града, представляващ ПИ № 44327.502.9809 по КККР на града и на Заповед № ДК-19-Л-4/16.06.2016 г. на ВрИД началник на РОНСК - Ловеч при РДНСК-СЗР, с която е извършена поправка на явна фактическа грешка в първата заповед;
- Заповед № ДК-19-Л-2/16.03.2016 г. на ВрИД началник на РОНСК – Ловеч при РДНСК - СЗР, с която, на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ, е забранено ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж, наименован "Техническо помещение за изнесен нагревател към съществуваща ректификационна колона" и на Заповед № ДК-19-Л-5/16.06.2016 г. на ВрИД началник на РОНСК Ловеч при РДНСК – СЗР, с която е извършена поправка на явна фактическа грешка в първата заповед;
- Заповед № ДК-19-Л-3/16.03.2016 г. на ВрИД началник на РОНСК – Ловеч при РДНСК – СЗР, с която, на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ, е забранено ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж, наименован "Надстрояване на етаж над съществуващо едноетажно техническо помещение, за помещение за вакуум помпи и компресори" и на Заповед № ДК-19-Л-6/16.06.2016 г. на ВрИД началник на РОНСК Ловеч при РДНСК – СЗР, с която е извършена поправка на явна фактическа грешка в първата заповед.
Касаторът прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника възнаграждение.
Ответникът "Полихим-СС" ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
- Главният архитект на община Луковит е издал Разрешение за строеж № 54/23.07.2009 г. за "Цех за преработка на отработени масла", Разрешение за строеж № 36/11.08.2011 г. за "Техническо помещение за изнесен нагревател към съществуваща ректификационна колона" и Разрешение за строеж № 60/24.10.2013 г. за "Надстрояване на етаж над съществуващо едноетажно техническо помещение, за помещение за вакуум помпи и компресори", като и по трите РС посочените строежи са категоризирани като такива от пета категория. За извършените строежи са издадени от същия административен орган съответно Удостоверение № 9/01.07.2010 г., Удостоверение № 4/29.02.2012 г. и Удостоверение № 10/27.06.2014 г. за въвеждането им в експлоатация. РС и УВЕ са действащи към момента на издаване на заповедите за забрана на ползването на строежите по тях.
- При тези факти, правилен от материалноправна страна е решаващият извод на съда за нищожността на оспорените пред него заповеди на началника на РОНСК при РДНСК – СЗР поради некомпетентност на издателя им.
а. Разрешенията за строеж могат да се отменят само при подадена жалба от заинтересовано лице или при служебна проверка от органите на ДНСК – чл. 156, ал. 1 вр. чл. 149, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. С изчерпването на тези способи се преклудират и правомощията на органите на ДНСК да осъществяват контрол за законосъобразността на РС, вкл. по повод на последващи проверки за правомерното въвеждане на строежите в експлоатация.
б. В случая РС са влезли в сила, а категорията на строежите е част от съдържанието им – вж. чл. 148, ал. 9, т. 1 ЗУТ. Т. е. принадлежността на строежите към съответната категория е определена окончателно с административните актове, ползващи се със засиления стабилитет по чл. 156, ал. 5 ЗУТ. Регионалният орган по строителния контрол не е притежавал компетентността да пререшава този въпрос, а е бил длъжен да зачете действието на разрешенията. Затова правилността на преценката на издателя на обявените за нищожни заповеди относно категорията на строежите е въобще извън предмета на настоящото производство, което пък изначално изключва основателността на възражението на касатора за допуснато от първостепенния съд нарушение поради неназначаването на експертиза за установяването й.
в. Критерият за разграничаване на компетентността да се забрани ползването на строежите между органите на ДНСК и кметовете на общини (срв. ал. 5 и ал. 6 на чл. 178 ЗУТ) се основава на категорията на строежите. Доколкото според влезлите в сила РС строежите попадат в пета категория, упражненото със заповедите правомощие е извън материалната компетентност на началника на регионалния отдел на РДНСК, която в случая ЗУТ възлага изрично на кмета на общината по силата на ал. 6 на чл. 178 от закона.
- Противно на довода на касатора, разглеждането от съда на трите заповеди в едно производство не представлява процесуално нарушение. Налице е тъждество в страните и основанията за издаването на административните актове, което определя връзката между оспорванията и допустимостта на съединяването им – арг. чл. 213 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение.
При този изход на спора е дължимо присъждането на разноски в полза на ответника по касация. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. То съответства на фактическата и правна сложност на делото и размерът му не надвишава съществено предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 600 лв. за представителство по административни дела по ЗУТ.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение