Решение № 9821 от 17.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. М. от София, с адрес на [улица], против Решение 347 от 12.01.2024 г., постановено по адм. дело 8854 по описа на Административния съд София-град за 2022 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен предявения от М. против Столична община иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер на 2 500, 00 лв., причинени й в периода 18.06.2020 г. 28.09.2022 г., и ищцата е осъдена да заплати на ответника 100, 00 лв. разноски по делото. Касационната жалбоподателка твърди неправилност на обжалваното решение на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че в първоинстанционното дело е безспорно установено наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на Столична община за вреди по ЗОДОВ. Иска отмяната на атакувания съдебен акт, а по същество иска уважаване на предявената искова претенция за имуществена обезвреда. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за извършването им. Ответникът Столична община не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по възраженията в нея. Административният съд е приел, че е сезиран от М. М. с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на Столична община да й заплати обезщетение за имуществени вреди за периода 18.06.2020 г. 28.09.2022 г. в размер на сумата от 2 500, 00 лв., причинени й от незаконосъобразното бездействие на ответника по нейн сигнал за незаконно строителство, извършено в част от терасата на собствения й недвижим имот, представляващ апартамент 15, находящ се в София, в сградата на [улица] и изразяващи се в бъдещи разходи за събаряне на незаконното строителство в присвоената част от нейната тераса. Установил е от фактическа страна, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот Нотариален акт за продажба на недвижим имот 139 том L V III, дело 18508/2018 г. (л. 7-8 от първоинстанционното дело). На 18.06.2020 г. М. подала сигнал-жалба до кмета на район Люлин при Столична община, вх. РЛН20-ГР94-2553/18.06.2020 г. (л. 26, пак там) за извършено незаконно строителство от собственика на съседния апартамент 14 В. В. М., с което той е обособил терасата си в допълнителна самостоятелна стая, като е заградил част от нейната тераса. По жалбата е образувана административна преписка РЛН20-ГР94-2553. Длъжностни лица от район Люлин при Столична община извършили проверка на 08.01.2021 г., при която установили, че е усвоено пространство, предназначено за тераса, като са премахнати врата и прозорци и е добавена нова стена с дебелина 25 см, на която е монтиран прозорец и е направен излаз към останалата част от терасата. Над усвоеното пространство е поставен едноскатен покрив. Сградата е въведена в експлоатация през 2011 г. Констатирано е, че извършеното строителство се явява в нарушение на одобрените строителни книжа. Дадено е предписание на извършителя да премахне доброволно незаконния строеж в срок от 1 (един) месец от получаване на съобщението писмо, изх. РЛН21-ГР94-458/21.01.2021 г. (л. 39 от първоинстанционното дело). Извършителят В. В. М. не възразил срещу констатациите и поискал срока за премахване на незаконния строеж да бъде удължен до 30.09.2021 г. (писмо, вх. към РЛН21-ГР94-458-1/15.03.2021 г. л. 42, пак там) с оглед на лошите метеорологични условия през зимата, необходимостта семейството да напусне жилището докато се премахва строителството, наложените противопедимечни мерки за Ковид-19 и затрудненията при организацията на работата. Началникът на отдел Контрол по строителството в район Люлин при Столична община удължил срока до 09.04.2021 г. писмо, изх. към РЛН21-ГР94-458-2/06.04.2021 г. на л. 46 от първоинстанционното дело. В този срок незаконното строителство не било премахнато доброволно от извършителя. На 21.05.2021 г. М. подала нова жалба до кмета на район Люлин при Столична община (л. 49, пак там) с искане за предприемане на действия по компетентност за принудително премахване на незаконното строителство. С Констативен акт 627 от 23.07.2021 г., съставен от длъжностни лица от район Люлин при Столична община, е открито производство по чл. 225а, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж. Административната преписка по жалбата на М. за извършено незаконно строителство в собствения й недвижим имот е изпратена на 30.09.2021 г. (писмо, изх. РЛН21-ТК00-472/30.09.2021 г. л. 57, пак там) по компетентност на Главния архитект на Столична община за предприемане на действия по издаване на заповед за премахване на строежа. Директорът на дирекция Общински строителен контрол в Направление Архитектура и градоустройство при Столична община изискал (писмо на л. 59 от първоинстанционното дело) от кмета на район Люлин да се събере допълнителна информация от ищцата относно годината на извършване на процесния строеж в нейния имот, фактическия извършител на този строеж и защо толкова късно е подала жалбата срещу незаконното строителство. Указано е също М. да даде писмени обяснения защо една от подадените от нея три жалби-сигнали е писана с различен почерк. В изпълнение на указанията на директора на дирекция Общински строителен контрол в Направление Архитектура и градоустройство при Столична община, от район Люлин при Столична община до М. е изпратено писмо, изх. РЛН22-ГР94-78/06.01.2022 г. (л. 60, пак там), в отговор (писмо, вх. към РЛН22-ГР94-79-1/18.01.2022 г. л. 61, пак там) на което лицето пояснило, че предишният собственик на нейния апартамент не е живял в него, а го е закупил с цел продажба, при което това жилище е било необитаемо в продължение на 7 години, в който период е извършено незаконното строителство от собственика на съседния апартамент. На 20.09.2022 г. Главният архитект на Столична община издал Заповед РА-30-906/20.09.2022 г. за премахване на незаконния строеж л. 86-88, пак там. Съдът е приел за установено, че за тази заповед липсват данни по делото да е съобщена на адресатите. За установяване на размера на претендираните имуществени вреди по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице инж. С. Коен (от л. 128 до л. 132, пак там). Административният съд е приел, от правна страна, че предявеният от М. против Столична община иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, е допустим, но е неоснователен. Преценил е, че по делото е безспорно установено незаконосъобразно бездействие на административния орган в исковия период, изразяващо се в безпричинно забавяне на административното производство по жалбата на М.. Счел е, че ответникът по иска ненужно е изисквал от нея да дава обяснения за вече установени факти (относно това кой е реализирал незаконния строеж и кога е извършено строителството), както и за такива, неотносими към спора дали е извършено незаконно строителство в собствения й имот (защо жалбата на лицето до кмета на район Люлин при Столична община е подадена чак през 2020 г. и защо едната й жалба е с различен почерк). Приел е за ненужно Констативен акт 627 от 23.07.2021 г. да се връчва на извършителя на строежа отново една година по-късно. Формирал е извод, че така описаните действия симулират провеждане на административно производство и прикриват бездействието на органа да го приключи по същество, с краен акт. Съдът обаче е приел, че не са налице останалите предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Столична община за имуществена обезвреда твърдените за претърпени имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с установеното незаконосъобразно бездействие. Обосновал се е, че ищцата и касационна жалбоподателка не твърди и не доказва никакво реално намаляване на имуществото си в претендирания размер. Приел е, че претендираните от нея вреди са хипотетични, доколкото не са реално претърпени, а се очаква да настъпят в бъдеще. Квалифицирал е извършването на бъдещи разходи за събаряне на незаконното строителство в присвоената част от нейната тераса като бъдещо несигурно събитие, вземайки предвид установената от експертизата техническа невъзможност да се премахне само тази част от строежа, която навлиза в терасата на ищцата. Счел е, че невъзможността М. да ползва усвоената от съседа й част от собствената й тераса не може да бъде разглеждано и като пропусната полза, тъй като не се касае за увеличение на имуществото на ищцата. Приел е, че, относимо в случая е Тълкувателно решение 3 от 12.12.2012 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело 3/2012 г. Аргументирал се е, че причиненото забавяне да се премахне незаконния строеж е лишило ищцата от възможността да упражни по отношение на собствения й имот присъщите на правото на собственост правомощия владение и ползване, но че това забавяне не е довело до пропуснати ползи за нея. Допълнил е, че М., за времето на забавата, не твърди да е пропуснала възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да е пропуснала възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия или да е пропуснала да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност. Подчертал е, че премахването на незаконния строеж не зависи пряко от установеното бездействие на ответника в хода на административното производство, а от действията на извършителя на строежа и неизпълнението на даденото му предписание за доброволното му премахване. Заключил е, че защитата на правото на собственост срещу лицата, които пряко пречат да се упражнява правото в пълния му обем, се осъществява чрез негаторния иск по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС). С тези мотиви, административният съд е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението като неправилно, като постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Административният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. От съдържанието й не може да се установи фактическото основание на иска, нито в какво конкретно се състои имуществената вреда, за обезщетяването на която се претендира обезщетението. Видно от исковата молба е, че ищцата твърди незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, обективирани в преписка РЛН20-ГР94-2553/18.06.20г. по повод незаконно строителство в апартамент 14, в ж.к.Люлин 8, [улица], ет.5. В уточнителна молба от 18.04.23г. се посочва, че вредите са от бездействие на ответника. Претендира се обезщетение в размер на 2500 лева, за претърпени имуществени вреди през периода 18.06.20г. до датата на подаване на исковата молба. Ищцата не конкретизира в какво се изразява незаконосъобразното бездействие и на кои длъжностни лица. Тази конкретизация е била необходима, както с оглед защитата на ответника, така и с оглед преценката на съда, доколко твърдените бездействия са за фактически действия и доколко длъжностните лица, които е следвало да ги извършат принадлежат към ответника. Било е необходимо ищцата да конкретизира и произхода на твърдените имуществени вреди, за да се прецени доколко твърдението е за претърпяна загуба или за пропусната полза. Като не е изискал горепосочените уточнения на иска, съдът е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение, което е довело до произнасяне по един неуточнен, неинидивидуализиран иск. Също така, съдът е допуснал нарушение, като не е изискал от ищцата потвърждаване на процесуалните действия, извършени от адв. Ц. Тодорова, състоящи се в подаване на исковата молба и уточнителната молба от нейно име. Посочените молби са подписани от адвокат, а към тях не е представено пълномощно за този адвокат. Пълномощното за адв. Тодорова, представено по делото е от 23.10.23г. / лист 117 от първоинстанционното дело/, а исковата молба е подадена на 29.09.22г., а молбата-уточнение на 18.04.23г. По делото е представено на лист 114/гръб/ пълномощно от ищцата за адв. Ц. Тодорова, но то е с добавяния, които са саморъчно написани / без да е ясно, кой ги е добавил/ по отношение на субекта, срещу който да се образува делото и без да се конкретизира исковата претенция срещу този субект, поради което това пълномощно не може да се свърже с исковата молба, по която е образувано делото пред първоинстанционния съд. .Допуснатите от първоинстанционния съд съдопроизводствени нарушения са съществени и те налагат отмяна на решението и връщане на делото на друг съдебен състав за новото му разглеждане, което следва да започне от уточняване на исковата претенция и изправяне недостатъка в исковата молба и молбата- уточнение. Воден от горните съображения и на осн.чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд