Решение № 7600 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13876/2018 г.

Решение № 7600 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13876/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община против решение № 5576/03.10.2018 г., по адм. д. № 1071/2018 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати на Т. С. (Методиева) сумата общо 88702, 39 лева, представляваща законна лихва върху невнесено своевременно обезщетение по сметка, определена със заповед № РД-40-83/14.10.2008 г. на кмета на Столична община, съгласно чл. 29, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По тези съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът Т. Методиева оспорва касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Не е било спорно по делото и е установено от фактическа страна, че със заповед № РД-40-83/14.10.2008 г. на кмета на Столична община за отчуждаване на поземлен имот, за която е разпоредено предварително изпълнение, на основание чл. 25, ал. 2 и по реда на глава III от ЗОС е отчуждена част от ПИ № 1515, кв. 80, м. "Кръстова вада - Южен парк" – гр. София от собствениците Т. Методиева и Ч. Николов. Със заповедта е определено обезщетение в размер на 267 558, 00 лв и е посочено, че на основание чл. 29, ал. 2 от ЗОбС сумата ще се внесе в Общинска банка АД, поради висящото гр. дело № 741/2008 г. пред СГС. Предвидено е обезщетението да бъде изплатено след представяне на влязло в сила съдебно решение. Заповед № РД-40-83/14.10.2008 г. е обжалвана от Т. Методиева пред АССГ, който с решение № 44/03.06.2009 г. по адм. д. № 7162/2008 г. по описа на АССГ е изменил дължимото парично обезщетение, като е увеличил същото на 374572, 08 лв. Решението е влязло в сила в деня на постановяването му, като необжалваемо, но с решение № 7611/08.06.2010 г. по адм. д. № 14150/2009 г. на ВАС, на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 2 АПК е отменено решение № 44/03.06.2009 г. по адм. д. № 7162/2008 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане. По повод последното е образувано адм. д. № 4715/2010 г. по описа на АССГ, който с решение № 3149/18.10.2010 г. е изменил заповед № РД-40-83/14.10.2008 г. на кмета на СО, като е определил размера на паричното обезщетение на 549635, 04 лева. Решение № 3149/18.10.2010 г., като необжалваемо, е влязло в сила на 18.10.2010 г. Издадена е заповед за изплащане на парично обезщетение за поземлен имот, отчужден по реда на глава III от ЗОбС № СО-РД-41-3/01.10.2014 г. от кмета на СО, с която е наредено да се изплати парично обезщетение в размер на 549635, 04 лева. За изясняване на релевантните за делото обстоятелства съдът се е позовал на експертно заключение, според което от Столична община са преведени суми, по размер и дати какво следва: на 05.12.2008 г. - 267558 лв. по специална сметка на Столична община; на 09.03.2010 г. - 107014 лв. по същата сметка; на 19.11.2014 г. – сумата 175063, 04 лв., по разплащателна сметка [номер] с титуляр Т. С.; на 19.11.2014 г. - 374572, 00 лева, по същата сметка. Вещото лице е дало и заключение за размера на законната лихва по периоди. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че след като заповедта се обжалва само по отношение размера на обезщетението, първоначалният определен в нея размер следва да бъде изплатен на правоимащия в срока, определен от самия орган и само ако е определен по-висок размер от съда, общината да довнесе разликата заедно с лихвите за забава. В конкретния случай, поради изрично разпореденото от административния орган в отчуждителната заповед, обезщетителната сума не се е дължала преди влизане в сила на заповедта, но изискването на закона за заплащане на разликата заедно със законните лихви върху нея при определяне от съда на по-голям размер на обезщетението дава основание да се направи извод, че при забава в плащане на обезщетението за отчуждения имот, органът дължи законните лихви върху неплатената сума за срока на забавата. Въз основа на това и предвид експертното заключение, съдът е формирал извод, че е установено бездействие от страна на Столична община, т. е. неизпълнение на нормативно установено задължение по чл. 29, ал. 4 от ЗОбС (отм.); , предвид влязло в сила решение № 3149/18.10.2010 г. по адм. д. № 4715/2010 г. на АССГ. Изложени са мотиви за наличие и на останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което искът е уважен до доказания размер от 88702, 39 лв, от които 6034, 25 лв лихва за периода 14.10.2008 г. – 05.12.2008 г. върху сумата от 267558 лв; 9286, 56 лв лихва за периода 03.06.2009 г. – 09.03.2010 г. върху сумата 107014 лв и 73381, 58 лв за периода от 1810. 2010 г. до 19.11.2014 г. върху сумата от 175063, 04 лв. Касационната жалба е основателна. Налице са посочените от касатора основания - необоснованост и нарушение на материалния закон. Съдът не е посочил приложимите правни норми и изводите му не са логически обосновани на база събрания доказателствен материал. Наред с това касационната инстанция констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които са пречка за произнасяне по съществото на спора. Между страните няма спор относно това, че е издадена заповед за отчуждаване. Не е спорно и че обезщетението е платено в по-късен момент, след влизане в сила на заповедта. Принципно, след издаване на заповедта за отчуждаване, която в случая е подлежала на предварително изпълнение, по аргумент от чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /всички цитирани разпоредби са в относимата им редакция/, собственикът на имота, макар и да не е загубил правото си на собственост върху него, не може ефективно и пълноценно да го ползва, тъй като във всеки един момент той следва да е готов да го предостави на инвеститора за осъществяване на целта на отчуждаването. Възможността собственикът на имота, засегнат от решението за отчуждаване, възмездно да се разпореди с обекта на вещното си право в периода след издаване на заповедта за отчуждаване до изплащането на обезщетението за него, е само хипотетична, тъй като практически е много трудно, до степен на невъзможност, да се намери купувач, който да има интерес и да пожелае да купи такъв имот за цената на определеното обезщетение или на по-висока цена. Принципно неоснователни са доводите на общината, че неизплащането на обезщетението за отчужден имот не представлява вреда. За собственика възниква парично вземане срещу общината, което е притежание и в този смисъл собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПС (съобразно решението по делото Ангелов срещу България, т. 34 от него, решение по делото Манчева срещу България, т. 65 и 66 от него, делото Кирилова и други срещу България, т. 104). Лишаването от това обезщетение за определен срок принципно представлява вреда, тъй като намалява патримониума на засегнатото лице и в този смисъл пряко рефлектира върху имуществената му сфера. ЗОДОВ не поставя ограничения за вида на вредите, които подлежат на обезщетяване, стига те да са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение. За да възникне правото на обезщетение обаче, е необходимо длъжникът да изпадне в забава. В процеса не е изяснено дали и в кой момент този факт е настъпил. Независимо от това, при всички положения Столична община не дължи лихва за времето, в което обезщетението е било депозирано в специалната сметка по чл. 29, ал. 2 ЗОС до отпадане на пречките за неговото изплащане по този текст. Противното би означавало противоправно да се вмени отговорност на общината за обстоятелства, които са извън нейната воля и сфера на въздействие, а именно във връзка с воденето на граждански дела между равнопоставени лица относно отчуждавания имот. Отново по принцип, обезщетението в подобни случаи е в размер на лихвите за забава. Аргумент в тази насока може да се почерпи от чл. 29, ал. 4 ЗОС, действал към момента на издаване на заповедта и към момента на влизането и в сила. Този текст предвижда, че когато заповедта за отчуждаването е обжалвана по отношение на размера на обезщетението и съдът е постановил по-висок размер, общината превежда по сметка на правоимащия разликата, заедно със законните лихви върху нея. По аргумент от този текст, обезщетението се дължи на собственика, ведно със законната лихва за забава. От кой момент се изчислява тя обаче, зависи от момента, в който настъпва забавата, а в случая той не е определен правилно и обосновано от административния съд. Всички изложени по-горе принципни положения обаче не са обсъждани и съобразени от съда във връзка с конкретния казус. Не са изложени логически мотиви относно момента, в който възниква изискуемостта на вземането. Не са обсъдени относими към спора доказателства, които се намират в кориците по делото, а други относими доказателства въобще не са и събрани. По тази причина и в хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, касационната инстанция не може да се произнесе по спора, тъй като освен наведените касационни основания, са налице и съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на спора от фактическа страна. Действително, актът за отчуждаване на имота е подлежал на предварително изпълнение, по силата на чл. 27, ал. 1 ЗОС в приложимата му редакция, но в самата заповед е посочено, че обезщетението се внася по специална сметка на СО, поради висящността на производството по гр. д. № 741/2008 г. на СГС, І г. о. Следователно предварителното изпълнение не касае изплащането на обезщетението. Освен това Т. Методиева е обжалвала размера на обезщетението, поради което в тази част заповедта не е влязла в сила до постановяване на Решение № 44/03.06.2009 г. по адм. д. № 7162/2008 г. по описа на АССГ, с което е изменен размерът на дължимото парично обезщетение. В последствие, след отмяната на решението по реда на чл. 244 АПК, спорът отново е възобновен до постановяване на решение № 3149/18.10.2010 г. Наред с това, буди сериозно недоумение представеното по делото трудно четимо копие на Решение на Софийски градски съд по гр. д. № 741/2008 г. /не се открива и в Единния портал за електронно правосъдие, поддържан от ВСС, към който препраща интернет страницата на СГС/, правният резултат по който е напълно идентичен с този по Решение от 27.11.2009 г. по гр. д. № 383/2008 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 29.12.2009 г., с което е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД по иска, предявен от Т. Методиева против Ч. Николов, че сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот – материализиран в нотариален акт № *** от 22.12.2006 г., том ХII, рег. № 27689, дело № 2052 на нотариус Р. Димитров, с който на 22.12.2006 г. Т. Методиева е дарила на Ч. Ненков неурегулиран поземлен имот /нива/ в гр. София, кв. Драгалевци, м. "Дъбо", с площ от 1653 кв. м., съставлява имот пл. № 1515 по одобрения кадастрален план на гр. София, м. "Кръстова вода" е нищожен, поради липса на съгласие, като нотариалният акт е отменен. На следващо място, споровете относно права върху отчуждавания имот не са приключили с посочените решения, доколкото, с определение от 23.06.2014 г. по гр. д. № 24505/2012 г., влязло в сила на 02.07.2014 г. е прекратено производството по гр. дело № 24505/2012 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав., поради отказ от иска. Видно от мотивите, това дело е било образувано по искова молба на четири физически лица срещу Т. Методиева. Исковата молба е представена по делото и от нея е видно, че се е касаело за установителен иск за собственост за процесния имот, като исковата молба е предявена на 17.05.2012 г. Всички тези водени дела и актовете, с които са приключили не са обсъдени от съда в светлината на приложението на чл. 29, ал. 2 ЗОС. Освен това, не е обсъдено и обстоятелството известно ли е било на общината, че съдебните спорове са приключили и от кой момент. Изводи в тази насока могат да се направят въз основа на молба 1111-00-1/23 от 05.08.2014 г., към която са били приложени част от цитираните решения, както и други доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд. Съдът не е коментирал и обстоятелството, че едва в тази молба Т. Методиева е посочила банкова сметка, по която да и бъде преведено обезщетението. В резултат на посочените съществени процесуални нарушения, моментът на изпадане на длъжника Столична община в забава не е точно определен, а от там неточно е определен и размерът на дължимото обезщетение. Фактите, във връзка с това не могат да бъдат установявани за пръв път от касационната инстанция. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав за произнасяне по съществото на спора. При новото произнасяне административният съд следва да даде указания за събиране на пълната преписка по молба 1111-00-1/23 от 05.08.2014 г., подадена от ищцата до СО, с всички приложени към нея доказателства; да обсъди всички събрани доказателства по делото като извърши преценка в кой момент са приключили всички граждански спорове относно отчуждения имот, в кой момент това обстоятелство е станало известно на общината, в кой момент ищцата е отправила покана за плащане и е посочила банкова сметка за целта; съдът следва да съобрази и обсъди заповед № СО-РД-41-3 от 01.10.2014 г., като преди това събере и всички описани в нея доказателства, включително молба с вх. № 1111-00-1/25/08.09.2014 г., подадена от ищцата. След обсъждане на тези доказателства и съобразяване разпоредбите на чл. 29, ал. 2 ЗОС в относимата редакция и на чл. 84, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, съдът следва да формира изричен и обоснован извод изпаднала ли е Столична община в забава за задължението си да заплати дължимото обезщетение и от кой момент, като въз основа на това определи и началният момент, от който се дължат лихви за забава, ако прецени, че такива се дължат. Първоинстанционният съд дължи и произнасяне по разноските, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд